Битката е делът на българското производство да нарасне на пазара, но за това трябва да имаме изключителна ориентация към пазарната конкуренция. Да имаме по-висока производителност, което да води до по-ниски себестойности.

Това заяви министърът на земеделието Кирил Вътев пред Нова тв.

Претенциите са едно, фактите са друго. Проблемът е, че всеки артикулира свободно с всякакви цифри. Истината е, че 80% от плодовете и зеленчуците в България са вносни, около 40% от свинското месо е внос, към 90% от говеждото е внос. Нашето производство е прекалено малко и свито. Причините за това са дълголетни, а процесите в земеделието функционират изключително пряко с природните закони, коментира министърът.

Без поливане постигаме 400 кг царевица от декар, а с поливане 1600 кг. Ако хипотетично приемем, че цената е 1 лева, макар да няма такава цена, без поливане ще постигнем 400 лв., а с - 1600 лв., тоест 4 пъти повече само с поливане. Това не се прави, защото всичко е разграбено през годините, сега започнахме да го възстановяваме. По подобен начин стоят нещата при плодовете и зеленчуците, млякото, месото, обясни Вътев.

Той попита защо толкова много от протестиращите са заложили в технологичните карти на министерството под техен натиск - искат за селекционни животни 4 тона добив годишно от крава, при положение, че по всички правила селекционни животни от тази порода - черно-шарена, дават от 8 до 17 тона на лактация. И при 8 тона ги бракуват, а тези хора са заложили 4 т. и претендират да не им се вдига ставката, обясни още министърът.

По повод протестите на земеделци и производители министърът коментира: Те нямат желание за диалог, искат да протестират, искат оставки. И тук вече трябва да търсим друг път на мисълта за тези протести. Ако можех с моята оставка да реша този проблем, нямаше да чакам да ми я поискат. Много години е угаждано - не трябва да се угажда, а да се търсят резултати.

2023 г. е много тежка за зърнопроизводителите, защото година по-рано засяха скъпа реколта, поскъпнаха и препарати, стопанската година е различна от финансовата. И тази година те са на загуба около 30%, коментира той.

В плодове и зеленчуци е много спорно въобще дали са на загуба, но тъй като това са чувствителни сектори, които имат нужда от развитие и не искаме те да си загубят стойността, затова ги подкрепяме.

Безусловно подкрепяме плодове и зеленчуци, производители на мляко, животновъдство, допълни министърът. 460 фирми, свързани с отглеждане на животни, са фалирали миналата година, потвърди той. Но допълни, че регистрираните като брой животни в системата расте.

Европейският регламент ни задължава да подкрепяме животни, които да регистрирани. Затова влизаме при едрите преживни животни. Предстои да въведем електронно идентифициране на всяко животно и така ще знаем във всеки момент кое животно къде се намира. За да закупим тези устройства, трябва да знаем колко са нужно, затова в момента правим преброяване на животните. Това е нужно, защото, за да се подпомага, едно животно трябва да бъде идентифицирано, обясни още министърът.

Около 60% от свинското, около 10% от говеждото и телешкото, над 90 до 100% от пилешкото, които ядем, са български.

В подписаното в понеделник било заложено подпомагане и за пчеларите. За да се стигне до подпомагане, трябва да спрат хората да крещят и да се направят анализи, обясни министърът. Като пример даде размера на стопанствата по брой декари. Оказало се, че най-голям брой са до 300 дка.

Проблемът не е национален, български, а общоевропейски, и е функция от прекалено амбициозната Зелена сделка, която прави земеделието неконкурентно спрямо страни извън ЕС. Затова всички в ЕС протестират срещу вноса от трети страни, допълни министърът.

изключително добре разбирам обективните основания за протеста. Добре разбирам и субективните - на тези, които днес ще излязат - те отказват диалог и искат да протестират, коментира още Вътев.

Приемете, че в момента върви една инерция, която трябва да спре. Очакваме актуализация на климатично-почвената карта на България. Климатичните промени водят до повече вода и повече огън - трябва да сме готови за реакция при тези ситуации. В тези променени условия имаме достатъчно научни данни, имаме много добра аграрна наука, която много точно може да определи при тези климатични промени какви култури и конкретни сортове в различни региони може да се ползват, допълни министърът. Това трябвало да се случи в разговори с хората от сектора, с хората от науката, тогава програмата щяла да е подредена.