Експерти се съмняват в ефекта

ЕС планира да намали въглеродните си емисии с 90 на сто до 2040 г., а до средата на века дори да стане въглеродно неутрален. Амбициозна цел, която минава както през реалното намаляване на емисиите, така и през улавянето им преди да бъдат изпуснати в атмосферата и складирането им под земята в изчерпани газови находища и други подходящи "складове".

За да постигне целта до 2040 г., ЕС трябва да улавя 50 милиона тона въглероден диоксид годишно до 2030 г., след което постепенно да увеличава обема до 280 милиона тона през 2040 г. Около 25% от тях трябва да се състоят от въглеродни емисии, вече изпуснати в атмосферата.

Според Лина Страндвег Нагел от фондация "Белона" това е изключително амбициозна програма, която може да бъде реализирана, само ако е подплатена от съответните мерки и стимули за развиването на истински пазар за улавяне и складиране на въглерод, пише специализираното издание "Кемистри уърлд", цитирано от БТА.

Задачата е изключително амбициозна като се вземе предвид факта, че по данни на Международната агенция по енергия (МАЕ) към момента общо в света се улавят и складират една 45 милиона тона въглероден диоксид, а освен това по-голямата част се използва за изпомпване на още петрол от трудни за достъп кладенци.

Според предложения от Европейската комисия миналата седмица и договорен тази седмица от Европейския парламент и Европейския съвет Закон за неутралност на промишлеността петролните и газовите компании трябва да разработят места за складиране на въглерод - най-често в изтощени находища, за да може европейският промишлен сектор чрез тях ефективно на съкрати емисиите си.

Планът предвижда немалка част от уловените емисии - около 100 милиона тона до 2040 г. и двойно повече през следващото десетилетие, да бъдат използвани отново в промишлеността. Според ЕК към момента над 90 на сто от около 125 милиона тона въглероден диоксид, използван от химическата промишленост, идва пряко от изкопаеми горива, а това може и е редно да се промени.

Според Страндвег Нагел амбициите са хубаво нещо, но по много от заложените цели липсва яснота. "Улавянето и утилизацията на въглеродните емисии не гарантира автоматично положително въздействие върху климата, а и изисква сериозно потребление на енергия", посочва експертът. По думите има съществено значение какъв въглероден диоксид се ползва - биогенен или фосилен, и дали впоследствие се складира под земята или отново отива в атмосферата. "Трябва да сме сигурни, че правим нещо по същество, а не просто създаване поредния въглероден пазар".

Улавянето на вредните емисии изисква големи количества възобновяема енергия. Изчисленията на МАЕ сочат към 1-3 мегаватчаса на тон. Изпълняването на целта до 2030 г. би изисквало 50 тераватчаса възобновяема енергия годишно (общото потребление на електроенергия в България възлиза на около 40 тераватчаса годишно, бел. ред.). "Трябва да сме наясно дали енергийният сектор може да осигури тези количества, за да осъществим този преход. Другото е заблуда", посочва Страндвег Нагел.

И докато експертът все пък оставя вратичката отворена и дава шанс амбициозните цели да бъдат евентуално реализирани, милиардерът Андрю Форест, президент на "Фортескю металс" (Fortescue Metals), окачестви сегашните схеми за улавяне и складиране на въглеродни емисии като "абсолютна лъжа".

В реч в Париж по време на отбелязването на 50-ата годишнина на МАЕ австралиецът заяви, че улавянето на въглерод не е решение за енергийния преход, а политическите лидери трябва да загърбят "грийнуошинга" (ситуация в която ондивид или организация твърдят, че препдриемат мерки за опазване на околната среда, но действителните им действия не потвърждават поетите ангажименти бел. ред). и да предложат истински идеи, за да стимулират инвестициите в истински чисти технологии, съобщава Ройтерс.

"Бизнесът задава прост въпрос - кога ще спрем да изгаряме изкопаеми горива? Ако искате да задвижите капитала, трябва да има ясни и очевидни възпиращи фактори и също толкова ясни стимули, които да разграничат това, което е лошо, от това, което е добро", изтъкна Форест.

Според него потреблението на петрол няма да достигне пика си в глобален мащаб преди края на десетилетието, а улавянето и складирането на въглерод не е решението на проблема. "Ще продължим да изгаряме изкопаеми горива и ще се надяваме по някакъв магически начин да се отървем от въглерода, складирайки го под земята, като нямаме доказателства, че той остава там, но имаме купища доказателства, че успява да се измъкне", заяви Форест.

"Предупреждавам политиците да не се правят на идиоти и да чакат лъжата да излезе на бял свят. Това вече се е случвало. Улавянето на въглерод е пълна лъжа".

Форест стои зад думите си и опитва да насочи "Фортескю металс", четвъртият най-голям производител на желязна руда в света, по други пътища към намаляването на въглеродните емисии. От септември 2023 г., например, компанията спря за купува въглеродни кредити. "Ние сме единственият голям замърсител в света, който спря да го прави", казва главният изпълнителен директор на компанията Дино Отранто. "Вместо това ни е ще съсредоточим усилията си в елиминиране на милионите литри дизел, които ползваме всяка година".