Решението на българския парламент за удължаване на срока за продажба на реакторите от нереализирания проект АЕЦ „Белене" е добро и национално отговорно. Това е единствената към момента реалистична възможност България да си върне поне част от средствата, които инвестира във въпросните реактори, в противен случай те рано или късно ще се превърнат просто в скрап.

Това написа в профила си във фейсбук бизнесменът Христо Ковачки.

Той допълва, че преговори за продажба на тези реактори се водят с Украйна, а тя е една от водещите европейски държави в областта на ядрената енергетика. "До промените през 1991 година на нейна територия бяха построени пет атомни електроцентрали. Независима Украйна не само не загуби ядрена мощ, но за разлика от нас, я доразви. След 1991 година там бяха построени и въведени в експлоатация три нови реактора. След руската инвазия и ударите по въглищни и водни централи Украйна оповести планове за бърз строеж на четири нови блока в АЕЦ "Хмелницки" и изяви намерения да закупи два реактора от типа, с който разполага българската страна:, посочва Ковачки. 

Само преди седмица Международната агенция за атомно сътрудничество обеща техническа подкрепа и помощ реакторите, които са българска собственост, да се използват успешно в Украйна. Преговорите в подобна сфера винаги са сложни и се нуждаят от по-голям времеви период.

Ковачки определя решението на НС като шанс те да бъдат завършени успешно и при защита на българския национален интерес. И възможност да се анализира и прецени дали част от оборудването може да се задържи за нуждите на АЕЦ „Козлодуй".

В коментара си бизнесменът казва още, че българският национален интерес изисква и нещо друго. Повече и ускорени действия и усилия на всички нива и по-силна подкрепа за строежа на нови мощности в АЕЦ "Козлодуй", защото те се без алтернатива. Реакторите А1000 на „Уестингхаус", които бяха избрани, дават възможност страната ни да извърши истински технологичен скок и да бъде създаден нов технологичен елит от хиляди специалисти. Това може и трябва да е големият български проект на XXI век.