Видеоинтервю с инж. Тодор Андонов, член на управителния съвет на Камарата на строителите в България

Първият етап на програмата за енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради по Националния план за възстановяване и устойчивост върви с изключително голямо забавяне и има реална опасност страната ни да не може да инвестира напълно сумата от малко над 1,130 млрд. лв. по нея. Това опасение сподели във видеоподкаст от поредицата на „24 часа" „Европа за България" инж. Тодор Андонов, член на Управителния съвет на Камарата на строителите в България. Той посочи, че забавянето не се е случило сега, а е започнало още в началния етап на програмата, който протече под знака на няколко служебни правителства и последното редовно, в чийто мандат беше направено класирането. Настоящото ръководство на МРРБ полага усилия да се преодолее наследеното забавяне, но това е трудно, добави той.
Към този момент никъде в страната няма започнали строително-монтажни работи. Досега единствено десетина общини са сключили договори с МРРБ и тепърва ще се подписват договори на инженеринг с фирми, които да изготвят проект и да пристъпят към СМР.
"На практика разполагаме само с един строителен сезон за работа – този през 2025 г. Защото крайният срок за плана е 30 юни 2026 г., но дотогава всички проекти трябва да са не просто изпълнени, но и актувани, да се провери работата, да се направи независим енергиен одит от сертифицирани фирми, които да докажат постигнатите спестявания и едва след това средствата да бъдат разплатени", обясни инж. Андонов.
Според него всяко административно забавяне създава реален риск такъв огромен обем работа да се извърши за толкова кратко време. Още по-големият проблем е, че повечето общини още нямат договори с регионалното министерство.
Десетината, които разполагат с такива, са малки, които до една не са успели да достигнат лимита за финансиране.
„Мога само да предполагам каква е причината за това забавяне. За да се изпълни такава програма, трябват политическа воля и последователност. Предходната национална програма за саниране, въпреки първоначалния скептицизъм бе изпълнена и сега е ясно, че хората не е нужно да бъдат убеждавани – интерес има. Подадени са почти четири пъти повече проекта, отколкото беше финансовият ресурс", посочи инж. Андонов.
Строителите дават гаранции за качеството на работата по санирането в рамките на законите и наредбите. За хидроизолации гаранциите са 10 години, за строително-монтажните работи са 5 години, а за енергийно-ефективни съоръжения там, където ги има, са 2 години. Но строителите и всички заети в целия процес като надзор, проектанти и т.н. ще са под голям натиск заради съкратените срокове, подчерта инж. Андонов.
„Но когато критерият за избор на фирма е най-ниска цена, е ясно какво ще се получи. В камарата се борим от дълго време срещу този критерий. Редно е да се промени, за да се повиши качеството и се постигне по-устойчив продукт", каза Андонов.
Според КСБ санирането не трябва да е кампанийно, а непрекъснат процес. Затова е необходимо да се изработи дългосрочна национална програма, тъй като влизането от една кампания в друга и от една програма с едни изисквания към друга със съвсем други изисквания, не работи, каза Андонов.
"Тази мобилизация на персонал, която изисква една конкретна програма, бива последвана от застой и това оказва влияние върху качеството. Санирането трябва да е постоянен процес, а не кампаниен, още повече, че България е поела сериозни ангажименти по зелената сделка – до 2030 г. трябва да се обновят енергийно над 19 млн. квадратни метра жилищна площ. А към момента само 7% от сградния фонд отговаря на изискванията, при това заедно с новите сгради. Всички програми дотук са осигурили обновяване на едва 1,4% от сградите", подчерта членът на управителния съвет на КСБ.
Колкото до втория етап на същата програма – при която гражданите трябва да доплатят 20% от средствата, тя отсега може да се предскаже, че ще бъде с неусвоени напълно средства. Защото интересът към нея бе по-малък от осигурения ресурс. В това отношение инж. Андонов посочи за пример Словакия, в която държавата отпуска нисколихвени или безлихвени кредити за саниране, с чиято помощ обединенията на собствениците на жилища доплащат своята част от разходите. Впоследствие те ги изплащат чрез енергийното спестяване, тъй като сметките им за ток и парно след санирането намаляват с около 30-40%.