Хитлер няма нищо общо с появата на магистралите

Първият широк път у нас е между Пловдив и Пазарджик

Автомобилните магистрали съществуват от повече от 100 години, въпреки че първите се използвали главно за състезания и не е могло да се стигне далеч, карайки по тях.

Vanderbilt Motor Parkway на Лонг Айлънд в Ню Йорк се смята за първата магистрала в света. Пътят, открит на 10 октомври 1908 г., пресичал други шосета и е платен. Тя служи повече за тестове и състезания, отколкото за транспорт.

В Европа първото място се приписва на строителството, известно като AVUS, близо до Берлин от 1921 г. Съкращението AVUS означава Автомобилен трафик и път за обучение. Но подобно на Parkway в Ню Йорк, това всъщност е просто състезателна или тестова писта. Днес тази писта е част от магистрала A115.

По-голямо развитие на магистралите се наблюдава едва през 30-те години на миналия век, въпреки че първите, по които може да се стигне до някъде, могат да бъдат намерени на Стария континент още през 20-те години на миналия век.

Общото мнение е, че германските аутобани са най-старите в Европа, но това не е вярно. Първата магистрала на нашия континент

е открита на 21 септември 1924 г.

в Италия между Милано и Варезе. Така че, “аутострадата” бие аутобана с цели осем години.

Магистралата Милано-Варезе направи вековен юбилей миналата година. Снимки: магистрали Италия

Първата магистрала в Германия е открита на 6 август 1932 г. и не е построена от провалилия се австрийски художник Адолф Хитлер, а от кмета на Кьолн и по-късно канцлер Конрад Аденауер.

Икономическата криза в началото на 30-те години пречи на развитието на магистралите в Германия, докато в същото време страната се бори с масова безработица, хиперинфлация и плащания на репарации за Първата световна война. Кметът на Кьолн Конрад Аденауер през 1932 г. успява да финансира и построи първата магистрала, без да пресича други пътища. Магистралата на Аденауер е между Кьолн и Бон, простира се на 20 километра при ограничение на скоростта от 120 км/ч.

Магистралата е с номер 555. Трудно е да се каже дали е съвпадение, или някакъв таен код, или шега, защото Адолф има този номер в партийната си книжка. Нацистката пропаганда обаче се опитва да внуши, че първата магистрала е създадена от диктатора.  Неговата партия NSDAP се обявява срещу магистралите през 20-те години на миналия век.

Много членове на NSDAP си сътрудничили с германските комунисти,

за да саботират изграждането

на “пътища само за автомобили”, както първоначално са наречени тези бетонни участъци. Аргументът на противниците на магистралите е, че “пътищата ще бъдат от полза само за богатите аристократи и еврейските капиталисти”. Едва след като Хитлер поема властта през 1933 г., нацистите осъзнават възможностите за използване на мрежата за собствена изгода.

Въпреки че терминът Аutobahn се появява на немски език още през 20-те години на миналия век, по-късно нацистите официално кръщават германската магистрала по този начин. Но те не са големи строители. Фактът, че все още Хитлер се смята за бащата на германската магистрална мрежа, е само благодарение на умна пропаганда.

В действителност диктаторът отваря само малки участъци от аутобаните и там, където има големи събития, например по случай музикалния фестивал в Байройт. По този начин чуждите дипломати, които обикновено пристигат с влак, могат да се любуват на този “технически шедьовър”, който обикновено е   с дължина от няколко километра.

Типичният образ на щастливи работници, махащи от новата магистрала на преминаващия с автомобил Хитлер, е чиста пропаганда. Изграждането на пътища от най-висок клас трябвало да спаси Германия от икономическа криза и безработица, но започнатите строежи не помогнали с нищо да спасят безработицата в Райха.

Фюрерът

нарежда изграждането на най-малко хиляда километра

нови германски магистрали всяка година. Строителните работи трябвало да създадат най-малко 600 000 свободни работни места, но максималният брой достига 120 000 души.

Друга реалност на обещанията на Хитлер са ужасяващите условия на работниците. Работата е белязана от болести, смърт, глад и обща мизерия. Има стачки, които мигновено са потушени.

През годините все по-голям брой германци намират работа в процъфтяващата оръжейна индустрия. Оръжията намаляват безработицата, а не филантропските проекти за строителство на магистрали. Освен това булевардите са построени от нарастващия брой военнопленници и еврейски затворници. Принудителният труд заменя редовните работници, които са прехвърлени от нацистите на фронтовата линия на Втората световна война.

До 1941 г. са завършени само 3800 километра магистрали, т.е. половината от очакваната дължина, година по-късно строителството е почти спряно.

Първата страна, която въвежда винетки за магистрали,

е Швейцария през 1985 г. В редица европейски страни, като Италия или Франция, магистралите се плащат от началото на съществуването им.

На 19 септември 1939 г. става освещаването на първото в България модерно автомобилно шосе с две платна и бетонна настилка, което свързва Пазарджик и Пловдив. Това е първата стъпка от наша страна в изграждането на трансконтиненталната магистрала Лондон-Бомбай.

Може да се каже, че в България има магистрали от 1939 г. Снимка: Румяна Тонева

Иначе точно 40 години след началото на строителството на първата магистрала “Тракия” последният участък бе официално открит през лятото на 2013 година.