За тази година - почти 100 млрд. разходи, но без да смятат исканията на министерства и ведомства

Вдигането на заплати, пенсии и разходите, свързани основно с проекти на общините, са отворили дупката от 18 млрд. лева в бюджета за тази година. Това стана ясно в четвъртък от сметки на финансовата министърка Теменужка Петкова, представени пред депутатите. С няколко думи тя обобщи финансовата ситуация в страната така: “Положението е много, много тежко и всички оптимисти ще трябва да бъдат разочаровани, но това са фактите”.

В изчисленията не били включени заявките на министерствата и агенциите.

Разходите не са надути, те изобщо не са взети предвид, обясни Петкова

Анализът за периода 2022-2024 г. показвал, че приходите и помощите намаляват като относителен дял от 38,5% на 35,7%, а в пари това прави 5,6 млрд. лв.

За анализирания период данъчно-осигурителните приходи са нараснали от 46,8 млрд. на 58,7 млрд. лв. за 2024 г., или ръст от 11,9 млрд.

По отношение на неданъчните приходи влияние оказвали и фактори с еднократен и неустойчив характер. Например 5 млрд. лв. целеви вноски от държавната енергетика за компенсиране на бизнеса през 2022 г., изплащане на междинен дивидент от БЕХ през 2023-а в размер на 800 млн. лв. вместо през 2024 и др. Всички тези действия бяха направени по време на “сглобката”, когато финансов министър беше Асен Василев. В момента той твърди, че няма реално основание да се говори за такава огромна дупка в бюджета на държавата.

За помощите и даренията анализът според Петкова показва, че събраните пари са по-малко от планираните, като най-голямо отклонение се забелязва през 2023 г. и 2024 г. и основно се дължи на липсата на плащания по плана за възстановяване.

“Подаденото искане за второто плащане през октомври 2023 г. е направено с ясното разбиране, че не са потвърдени от комисията предвидените реформи и вероятността да не се получи транш на стойност 635 млн. евро е била голяма. Имало е яснота, че тези приходи са несигурни и вероятността да не постъпят е голяма”, продължи финансовият министър. Става дума за реформите в множество закони, които бяха започнати по времето на кабинета “Петков”, но не бяха довършени нито тогава, нито при следващите служебни правителства.

Разходите нарастват от 66,1 млрд. през 2022 на 78,1 млрд. за 2024 г., а като относителен дял от БВП се запазват. Най-висок ръст се наблюдава при парите за персонал, разходите за социални и здравноосигурителни плащания, включително и пенсиите, обясни Петкова.

Разходите за персонал например нарастват от 16 млрд. лв. през 2022 г. на 20,2 млрд. лв. за 2024-а. За издръжка се увеличават от 7,1 млрд. на 7,5 млрд. през 2024 г. Парите за социални и здравноосигурителни плащания и пенсии се вдигат от 25,5 млрд. на 34,4 млрд. за 2024. От тях за пенсии са дадени 15,7 млрд. през 2022 г., а две години по-късно сумата е 21,8 млрд. Капиталовите разходи нарастват от 5,6 млрд. през 2022-а на 6,7 млрд. две години по-късно.

“През октомври 2024 г. е разработен базов вариант на бюджета, без да се отразяват направените от първостепенните разпоредители с бюджет искания за допълнителни разходи. Това са съответно разходите, които са залегнали в бюджета,

без да са взети предвид исканията на министерствата

Данните показват, че още тогава екипът на министерството е изразил становище за очакван дефицит от 18,1 млрд. лв. Той се формира от това, че при общ размер на приходите, даренията и помощите от 81,5 млрд. лв. общият размер на разходите е 99,6 млрд. лв. Разходите не включват заявките на министерствата и ведомствата, подчерта Петкова.

“Разходите не са надути, те изобщо не са взети предвид”, поясни тя.

Приходите и помощите за 2025 г. са оценени на 81,5 млрд. лв.

на базата на предварителната макроикономическа прогноза без допълнителни мерки. Помощите и даренията включват оценката на средствата по европейските фондове и по плана за възстановяване. Увеличението в разходите в предходните години оказва влияние върху сумата за 2025 г., която достига 99,6 млрд. лв. Тоест разходите, които са акумулирани за периода 2022-2024 г., получават своята реализация в пълния си блясък през 2025 г., посочи финансовата министърка.

Парите за персонал са били 18 млрд. лв. за 2024 г., а тази година се вдигат до 22,4 млрд. Причината - по-високите заплати в МВР, армията и висшето образование. Разходите за издръжка от 8,3 млрд. достигат до 9,7 през 2025 г. За социални, здравноосигурителни плащания и пенсии миналата година са отишли 34,9 млрд., сега ще са нужни 40,3 млрд. лв. Капиталовите разходи от 10 млрд. лв. по програмата за 2024 г. скачат на 15,2 млрд. през тази година.

Петкова обясни още, че финансовото министерство в момента извършва оценка на неразплатените задължения, което неминуемо ще даде отражение върху нарастването на разходите по бюджета за 2025 г. Оценката все още не е готова, но размерът е около 700 млн. лв. Това ще трябва да се плати в рамките на следващия бюджет.

“Изводът е, че темпът на нарастване на разходите значително изпреварва темпа на

приходите, включително приходите от европейски средства”, подчерта тя.

След изказването на Теменужка Петкова Асен Василев заяви, че данните за бюджета се отчитат всеки месец и я посъветва да не сравнява 2022-а с 2004-а, а да погледне месечните отчети, след като той е престанал да бъде финансов министър. За пореден път Василев повтори тезата си, че ГЕРБ най-вероятно имат проблеми с коалиционните си партньори, поради което търсели начин да оправдаят защо не подават молба за нов конвергентен доклад. Той наблегна и на това, че няма черно на бяло никакъв документ, в който да пише, че в бюджета има липса на 18 млрд. лева.