Използва се за производство на ток или

за отопление

Няма място в България, в което да не може да се ползва топлината на земята от близо 150 м дълбочина за производство на енергия.

На тази дълбочина температурата е между 18 и 25 градуса и е достатъчна, за да осигури нормалната работа на съвременните термопомпи. Температурата на 1 км под земята е 30-40 градуса, на два километра е два пъти по-топло. Така че може да се извлича топлина за термопомпи, както и за производство на топлинна и електрическа енергия.

Разбирането на геотермалния потенциал на страната като находища на минерални води е остаряло. Те са важни за СПА туризма, балнеология, отопление на сгради и оранжерии, но геотермалната енергия не е само това. Вече има примери за нейното използване за отопление на детски градини в Бургас и Ямбол. За еднофамилна къща от 150-200 кв. м отопляема площ инвестицията в термопомпа за геотермална енергия е 25 000-30 000 лв.

Изплащането става за 5 до 7 години в зависимост от спестените сметки, а животът на една термопомпа е между 20 и 25 години.

Геотермален

сондаж

може да се

използва

80-100 години,

казва Никола Сечкарьов - председател на Българската асоциация за геотермална енергия.

Две са основните направления за разработването на геотермалния потенциал. Едното е плитката енергия за термопомни. Такива може да бъдат изградени на всяко място в България.

Другото е дълбочинният добив от над 200 до 6000 метра за производство на топлинна и електрическа енергия.

Според Сечкарьов има две възможности за добиване на топлинна и електрическа енергия. Едната е чрез отворена система - при нея се извлича флуид с висока температура от голяма дълбочина, топлината му се отнема и след това се реинжектира отново в земята. Под флуид той разбира води от големи дълбочини, които не могат да се ползват за СПА и балнеология.

Има и затворени геотермални системи. При тях не се добиват горещи води, а при сондажи на голяма дълбочина в тръби се вкарва течност, която се движи и се загрява от температурата на земята.

При дълбочинния добив трябва да се има предвид разликата на температурите на скалите, те зависят от това в коя част на страната са.

Северна България е седиментен басейн, в който има предпоставки за дълбочинен добив на геотермална енергия. Там са и единствените открити и разработени находища на нефт и газ.

Геологията на Южна България е различна, там са предимно метаморфни и вулканогенни комплекси, в които няма предпоставки за натрупване на въглеводороди, а е имало предимно вулканична дейност. Заради тези разлики проучванията са се насочили към Северна България. (Виж картата.)

Сондажите за нефт и газ, които са осеяли територията на север от Балкана, могат да се ползват за геотермална енергия. Сечкарьов казва, че добивът не е различен. При

дълбочинните

сондажи се

стига до много

по-високи

температури,

които са достатъчни, за да работят ефективно системите на повърхността.

При производство на електрическа енергия трябват по-високи температури и флуид - тоест отворена система. Минималната температура е 80 градуса, но трябва и огромен дебит, а скалите да са порести, за да може да се извлича водата и след това да се инжектира отново. При затворените системи за производство на електроенергия температурите са по-ниски.

Ако е за топлинни мощности, се търсят 70 градуса - това е минимална температура на флуида, ако се тегли от земята и минава през топлообменници за диретно отопление. При затворени системи за отопление се търсят 100-120 градуса.

Каква ще бъде централата, зависи от източника, който ще бъде разработван, и температурата. Изследванията за икономически показатели показвали, че един инсталиран киловат струва 3000-4000 долара.

Към момента няма заявления за търсене и проучване за геотермален добив, казва Сечкарьов. Асоциацията има комуникация с много компании, които проявяват интерес. По-скоро са на етап оценка на отделни площи за тяхна сметка. Те са на различни места както в Северна, така и в Южна България.

Сечкарьов коментира, че в Северна България има над 240 градуса в дълбочина, а Южна България - 100 градуса на повърхността.

Страната вече има законодателство в областта на геотермалната енергия и е лидер в ЕС, тъй като е събрала най-доброто от законите в други страни. Плиткият добив е в Закона за енергия от възобновяеми източници. Той регламентира, че на всяко място в страната могат да бъдат прокарани вертикални сондажи и да бъдат изградени хоризонтални термопомпи. Дълбочинният добив е уреден в Закона за подземните богатства и в Закона за водите.

Сондаж за геотермална вода в Мадан.

СНИМКА: “24 ЧАСА”