Еврото ще вкара още едни 30 млрд. лв. в банките (Графика)

Очакваното въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г. ще вкара още пари в банките. Основната причина - много хора предпочитат обръщането на левовете да стане автоматично и без такси, което ще се случи, ако са на депозит или разплащателна сметка.

Опитът от други държави показва, че 6 месеца преди датата за официалното приемане на еврото

парите в обращение намаляват наполовина

Това означава, че в банките у нас ще влязат още 15 млрд. лв.

Същата сума ще дойде допълнително за банките и от промяната в задължителните резерви. След присъединяването към еврозоната ставката ще бъде понижена от 12 на 1%, като същевременно ще бъде намалена и базата, върху която се начислява, посочват от БНБ. Според приблизителните оценки базата, върху която се начислява ставката, би се понижила с около 6,3 млрд. лева, а задължителните минимални резерви ще намалеят с около 15 млрд. лева.

БНБ пък ще започне да плаща лихва за поддържаните от банките средства и това ще им донесе допълнителен доход. Кредитните институции виждат във всичко предимства, защото ще се освободи ресурс, с който да финансират бизнеса и домакинствата.

Това ще им позволи и да запазят ниски лихви по кредити. Последните данни на БНБ показват, че и в момента по потребителските заеми са около 9%, а тези по ипотечните - около 2,5%.

Банкери прогнозират, че за да облекчат превалутирането и да спестят опашките пред БНБ, обменни бюра и пощи, банките ще проявят гъвкавост при определянето на лихвите по кредити и депозити. Най-общо, за да привлекат още свежи ресурси,

доходността по влоговете може да се вдигне с поне 0,5 пункта

и така да продължи да се отдалечава от нулевите нива. Лихвите по кредитите пък могат да се задържат на сегашните равнища или дори да се понижат с още 0,2 пункта.

Финансисти прогнозират, че има вероятност заради засиления поток от пари към трезорите да има вдигане на таксите за внасяне и откриване на сметки. При сегашните тарифи средно се плащат 1,90 за 3000 лв., като таксата може да достигне до 2,50 лв.

Някои стъпки на големи банки обаче доказват обратното. Една от финансовите институции например обяви кампания за еврото, като отмени за три месеца таксата за внасяне на суми в левови сметки и няма ограничение за размера на парите.

Въпреки че се очаква свиване на парите в оборот в последните месеци заради ограничаване на потреблението и вкарването на всеки свободен лев в банка от домакинства и фирми, банкери и финансисти са категорични, че

няма да има недостиг на пари за извършване на плащания

Те уверяват, че се правят подробни разчети за количествата, обслужващи оборота, и че всички банки, банкомати и финансови институции ще бъдат зареждани с достатъчно банкноти, за да няма проблеми.

Както вече е разписано в закона за еврото и в плана за неговото въвеждане, на датата, която валутата ще влезе в действие, всички сметки в банки, пенсионни фондове и други финансови институции ще бъдат автоматично превалутирани по сегашния курс от 1,95583 лева. Един месец двете валути ще са законни платежни средства, 6 месеца след датата левовете ще се обръщат в евро от БНБ, пощите и обменните бюра без такси. След изтичане на този срок се разрешава въвеждането на такси.

Експерти прогнозират, че освен легални пари, които по различни причини се намират извън банките, има и сиви, които също ще потърсят път към тях. Според различни източници те варират в широки граници, но най-често се споменават суми между 10 млрд. и 35 млрд. лв. Очакванията са част от тях също да се насочат към банките, но след като минат през изпиране, за да се посочи легален източник.

Очаква се 6 месеца преди датата на приемане на еврото да има и пик в имотните сделки. Част от инвеститорите в нови сгради вече задържат продажбите, въпреки че са готови. Предполагаемите стойности са за сделки за над 1 млрд. лева, които допълнително ще се излеят на имотния пазар. Очакванията са също ножицата между данъчна оценка и реална продажна цена да се разтвори още повече.

Много вероятен е и

прилив на пари по фиктивни договори за услуги или консултации,

които да помогнат за изсветляване на част от финансовия ресурс, който сега е скрит. Експерти съветват хората, които получават заплати и хонорари без договор, да не поддържат тази практика. Заради нея между 500 и 800 млн. лв. всяка година не могат да бъдат доказани като законно придобити.

Общите разходи, които ще бъдат направени от БНБ, банките и останалите финансови институции по въвеждането на еврото и които няма да тежат на бюджета, са около 500 млн. лв.

Бюджетът ще финансира само “Български пощи”, които заради голямото си покритие в страната ще са активен участник. Там ще може да се обменят до 1000 лв. на ден. За суми от 1000 до 10 000 лв. на ден ще се подава предварителна заявка от 3 работни дни. Клоновете, които ще извършват тази услуга, ще бъдат само в населени места, където няма банки. Според предварителни изчисления сумата за финансиране на тези операции е около 30 млн. лв.

Прогнозни изчисления за ползите от въвеждане на еврото показват, че на база на сделките, разплатени в евро, капиталовите трансфери и средните отклонения на курсовете от референтния на лева към еврото, средногодишно в бизнеса и домакинствата ще останат допълнителни над 700 млн. лв.

При вноска над 30 000 лева се уведомява ДАНС

Всеки, който е решил да пренасочи пари от други инвестиции или просто да ги извади от сейфове, е добре да знае няколко изисквания, които ще трябва да спази. Едно от най-важните неща е, че за всяка внесена сума над 30 000 лв. банките освен декларация за произход на средствата ще подават уведомления до ДАНС. Това е изискване по Закона за мерките срещу изпирането на пари, а службите сами преценяват дали да образуват проверка по подадената информация.

Експерти не препоръчват да се прибягва до практиката на чести, но по-малки вноски от един и същ наредител, тъй като това най-вероятно ще доведе до проверка.

Ако се декларира, че внасяните пари са от заплата или трудови доходи назад в годините, може да се проследят данъчните декларации, за да се види дали размерът на доходите им е бил достатъчен, за да се спестят въпросните суми. Ако се посочи като произход продаден имот, то това подлежи на бърза проверка в Агенцията по вписванията. Същата процедура може да се приложи при обявяване на други източници - пари от дивиденти, от различни договори, средства от чужбина.

Финансисти съветват, че е добре да се избягва деклариране на пари, спечелени от лотария, наследство от починали роднини, връщане на стари заеми, дори и от сватбени подаръци в брой. Причината е, че ако тези средства не са декларирани в годината, когато са получени, и не е платен данък, не може да се докаже законният им произход.

Казината и игралните зали издават документ за спечелени пари именно с цел да бъде доказан техният произход. Върху наследени имоти и някои движими вещи се дължи данък наследство. По тази причина от НАП често съветват, а в данъчните декларации има специални места, в които да се записват дадени заеми, получени подаръци, наследени имоти и парични средства.

Още по-строги са правилата за внасяне на пари в брой от хора, които са в сферата на политиката и обществените дейности, както и за техни роднини. Причината са изисквания на Закона за пране на пари. Тези хора попълват специални въпросници и декларации, които са много подробни.

При проверката се съпоставят периодите на придобиване на имоти, вещи и пари с времето на заемане на постове, както и различните трансакции, извършвани от тях, докато са били на съответните длъжности.