И как да четете максимата "Ако сте най-умният човек в стаята - намирате се в грешната стая"

"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.

Иванова прави банално предложение, но с такъв апломб, сякаш е изнамерила формулата за превръщане на оловото в злато. Колежката ви е направо алхимичка - винаги е с високо самочувствие и винаги успява да внуши на другите, че е изключително компетентна, креативна, иновативна. Така я възприемат поне в първия момент. В следващия по-внимателното вглеждане обикновено разкрива, че в нейните мнения и предложения няма нищо особено ценно. Но въпреки това за тях остава някакво положително впечатление поради самоувереността, с която ги е сервирала.

Вие не можете като Иванова. Не правите предложения и не изказвате мнения като "последна инстанция", а със съзнание, че не са съвършени, трябва да бъдат обсъдени и подобрени с екипна мозъчна атака. Само че накрая някак си се загубва вашето авторство и изглежда, че решението е открито екипно.

Накратко, баналната Иванова внушава, че е най-умната в стаята. А пък вие оставяте впечатление за ценен играч, но екипен.

Ще е полезно за личностното ви развитие да поработите за блясък - как да се представяте по-самоуверено и да си правите по-успешна самореклама. Но без да се докарвате до самозабравяне, естествено.

Всъщност разликата между вас и Иванова е голяма и съвсем не е в нейна полза. Тя изпитва интелектуална арогантност. Вие изпитвате интелектуално смирение - допускате, че не всичко знаете, че може някой друг да е прав, дори да не мисли като вас. Ако се научите да държите деликатния баланс между демонстрацията на здравословна самоувереност и истинското самозабравяне, ще постигате успех. Защото именно интелектуалното смирение - съзнанието, че не сте перфектни, че имате какво да учите, води до личностно развитие.

Арогантността е интересна особеност на психиката и на поведението, която учените продължават с любопитство да изследват в съвременната среда, където никой не работи сам, всеки е изправен пред предизвикателства на екипност, непрекъснати технологични иновации, жестока конкуренция. Това налага човек непрестанно да учи, да се променя и интелектуалното смирение е много по-продуктивна нагласа от интелектуалната арогантност.

Тя най-често се среща в три форми.

  • Някои хора не познават добре себе си, имат преувеличено разбиране за своите умения и своята важност. Това учените определят като индивидуална арогантност.
  • Крепката вяра "Аз съм по-добър от другите" се нарича сравнителна арогантност.
  • Презрителното отношение към другите, омаловажаването на качествата и успехите им, изтъкването на собствените достойнства и постижения издават антагонистичната арогантност.

Трите форми са свързани, обикновено съществуват едновременно. Но по-умните и добре възпитани хора се стараят да не проявяват поне антагонистична арогантност. Най-често не успяват, защото я изпитват и несъзнателно я изпускат да излезе наяве.

Интелектуалната арогантност е изключително вреден навик, който може да се е формирал по най-различни причини. Понякога родителите прекаляват в стремежа си да създават самоувереност на детето. Друг път човек все се оказва в среда, в която обективно превъзхожда другите. Може да се самозабрави и вследствие на досегашните си успехи.

Според психолозите интелектуалната арогантност лесно се самовъзпроизвежда и самоусилва, понеже човек винаги е склонен да търси и намира доказателства за собственото си величие. Но онзи, който не осъзнава интелектуалната си арогантност и не прави нищо, за да се отърве от лошия си навик, рано или късно преживява болезнен удар. Както казва британският философ Бъртранд Ръсел: "Оковите на навика са твърде леки, за да бъдат усетени, докато не станат твърде тежки, за да бъдат счупени".

Можете лесно да се проверите дали изпитвате интелектуална арогантност или интелектуално смирение.

Забележете как се държите по време на обсъждания. Колега изказва мнение или прави предложение. Ако първият ви подтик е да го омаловажите, оспорите, отхвърлите, значи сте по-скоро от арогантните хора.

Трябва час по-скоро да се борите с лошия си навик. Дори досега той да не ви е провалял, ще се случи. Защото в преувеличаването на качествата си (индивидуалната арогантност) не учите нови неща. В самозабравянето колко сте по-добри от другите (сравнителната арогантност) пропускате ползи от обратната връзка с тях. Щом първият ви подтик е да принизите казаното от колега (антагонистичната арогантност), не градите добри взаимоотношения и вредите на реномето си, което ще се отрази върху кариерата ви.

Първата стъпка е да се опитате да оцените честно и обективно качествата и постиженията си. Може би ще откриете, че нямате особено основание за индивидуална интелектуална арогантност.

Добре, оценили сте себе си честно и обективно - несъмнено превъзхождате другите в екипа. Тогава специалистите по личностно развитие съветват да вникнете в една много разпространена мисъл: "Ако сте най-умният човек в стаята, сте в грешната стая". Ще рече да потърсите среда, която ще ви води напред. В конкуренция и в сътрудничество със способни хора няма да затъвате в самодоволство и рутина. Това е единственият начин да постигате повече в професията и в кариерата си.

Най-лошото на интелектуалната арогантност е, че онзи, който я изпитва, никога не развива потенциала си, дори и да го има.

--- Как да се отървете от голямо интелектуално смирение

В сравнение с арогантната Иванова имате по-голям шанс за професионални успехи, но трябва да вкарате вашето смирение в разумни рамки и да се откроявате в екипа.

Не смятате, че вашите мисли и идеи са съвършени, отворени сте към мненията на колегите си, готови сте да подобрявате. Въпреки това демонстрирайте увереност, когато ги представяте. Подготвяйте се, изразявайте ясни позиции, бъдете смели, не се страхувайте да ги отстоявате и ще сте по-успешни, съветва Трейси Брауър, треньор по личностно развитие.

Докато правите това, не пропускайте възможността да търсите и обратна връзка от другите. Не я абсолютизирайте обаче. Често пъти дори добронамерените хора от един екип нямат време да вникват в чужди идеи. Още по-често се намират мнозина, които не искат да вникват, защото смятат колегата за конкурент, на когото няма да помагат, освен ако шефът не нареди обсъждане и развиване на предложението.

Така че при всичкото си интелектуално смирение приемете, че защитата на вашите мнения и лансирането на вашите идеи си е главно ваша работа.

Специално за идеите внимавайте да не допускате нещо, което поведенческите психолози наричат "символично самозавършване". Когато разказвате на другите своите идеи дори с цел да ги проверите и усъвършенствате, се зареждате с измамно чувство, че почти сте успели. Често така се лишавате от мотивация, усърдие и постоянство да ги осъществите, предупреждава Питър Голуицър, професор в Университета на Ню Йорк.

В "Точният човек" можете да прочетете още:

Флирт или ухажване между колеги - разлика голяма

Наръчник да работите със студени делови колеги

Как да се пазите шефът да не подценява авторството ви на вашите идеи

Ефект на рогата или ефект на ореола внушавате - от това зависи успехът

Най-подходящото време за смяна на работата е пролетта

С кои жестове и пози може да провалите професионалния успех

7 типа колеги, с които е вредно да се сближавате

С нов шеф сякаш имате нова работа. Как да печелите дивиденти

Ако наистина сте по-умни от шефа, той никога няма да разбере това

Стратегията ПППП за професионален успех

Трикове с малки удоволствия на работа да си подобрявате концентрацията