От началото на тази година със законови промени се въведе лична отговорност на прокуристи, търговски представители и търговски пълномощници за данъчни и осигурителни задължения на представляваните от тях търговски дружества. Преди промените такава лична отговорност носеха управители и членове на управителните органи на съответните юридически лица.
Според мотивите към законопроекта, промяната цели по-ефективна борба с данъчните измами, при които за управители на търговски дружества се назначават хора без имущество, а дейността се осъществява изцяло от упълномощени лица. Така търсенето на лична отговорност от управителя за натрупването на задължения от търговското дружество се лишава от смисъл.
Изглежда идеята е приходните органи да разполагат с допълнителни солидарни длъжници за неплатените задължения към държавата в случаите, когато чрез подставени лица се извършва данъчна измама. Но след като се разширява обхвата на личната солидарна отговорност, естествено е да се запитаме какви са рисковете за лицата, които добросъвестно спазват закона.
Възникват поне няколко въпроса:
1. Кой попада в групата лица, носещи отговорност с личното си имущество за данъчните задължения на едно дружество?
2. При какви условия може да бъде търсена лична отговорност за данъчните задължения на дружеството?
3. Какви са рисковете за физическото лице?
Кой отговаря с личното си имущество за данъчни задължения на дадено дружество
Търговският закон определя кои лица се считат за членове на управителни органи на търговско дружество. Такива са, например, управители, изпълнителни директори, членове на управителни съвети или на съвети на директорите.