В живота на една майка има много критични моменти. Толкова много, че едва ли могат да се запомнят всичките. Не се забравя обаче моментът, в който трябва да оставиш детето си – независимо дали на ясла, баба или детегледачка – за да тръгнеш отново на работа. Чувството за вина, което изпитваш, е достатъчно тежко да потопи средноголяма гемия, тревогата, че нещо ужасно може да се случи с детето те парализира и на всичкото отгоре си убедена, че никой не може да се справи и наполовина толкова добре, колкото теб (което си е така).
Този момент не подмина и Златина преди години, когато роди първото си дете. Не успяха да уредят място в ясла, а когато Златин плахо предложи „Ми може мама да дойде да живее с нас и да го гледа“, Златина му метна такъв смразяващ поглед, че той млъкна и се примири с идеята за детегледачка.
„Детегледачка“ звучеше добре, но в онези времена не беше лесно за реализация. Все още нямаше лицензирани агенции, нито сайтове, единственият начин беше чрез познати на познати. Така намериха Гинка, бивша детска учителка, която отговаряше уклончиво на въпроса защо е бивша.
- Хич няма да му се притесняваш – отсече тя – Колко деца са ми минали през ръцете, ехеее...
Златина кимна послушно. Имаше нещо в Гинка, което я караше да кима послушно и същевременно я плашеше до смърт. Но така или иначе, нямаше избор, така че тръгна отново на работа със свито сърце.
Седмица по-късно разбра какво означава „минали през ръцете“, когато намери детето с червен отпечатък от пръсти на бузата.
- Ма как ще съм го ударила, ма, ти чуваш ли се? Спъна се детето, посегнах да го хвана и ми се плесна в ръката, ей тъй, на. Нищо му няма, то юнак без рана не може – заяви Гинка.
Златина замълча, но през следващите дни детето продължи да се „спъва“ и изпадаше в истеричен рев, когато майка му тръгваше за работа. Тя потърпя още седмица, но един ден нервите й не издържаха, излезе в обедната почивка и се прибра вкъщи, твърдо решена да сложи край на издевателствата.
Вкъщи беше празно. „Сигурно са в градинката или до магазина“ – помисли си Златина. Само че не бяха. Не се прибраха и в следващите 3 часа. Златинови обиколиха квартала няколко пъти, разпитаха съседите, звъняха в полицията и болницата – нищо. Гинка беше изчезнала, заедно с детето.
Обади се късно вечерта. Решила да иде да види майка си в Каспичан и взела детето с нея, да го поразходи. Всичко било наред, не разбирала защо са тия крясъци, нали е взела детето, не го е оставила самичко, ейййй, аман от истерици.
Никоя майка не заслужава да преживява такъв ужас и слава богу, вече не е нужно. Има специализирани агенции за подбор на домашен персонал, които гарантират, че жената не е съдена, няма здравословни проблеми и е с подходящо образование. Още по-добър вариант е, ако имате и лични препоръки от други майки, които са ползвали нейните услуги.
Когато поканите набелязаната детегледачка вкъщи за разговор, обърнете внимание как ще се отнася с детето. Дали е приветлива и спокойна, дали установява бързо контакт с детето и как реагира то на нейното присъствие. В разговора с нея има няколко важни въпроса, които трябва да зададете.
Възрастта, естествено, има значение. Жената трябва да има достатъчно опит, но и да е все още енергична. На Запад съществува практика да се наемат тийнейджъри, но за нашите условия това не е толкова добра идея. Най-добрата възраст е между 35 и 45 години или малко над.
Задължително попитайте за здравословни проблеми, а най-добре поискайте медицинско. Няма защо да ви е неудобно. Нали не искате някой, който е заразно болен, да има контакт с детето ви? Разбира се, ако ползвате услугите на агенция, тези неща са проверени предварително.
Образование и предишен опит - ако жената има педагогическо образование, това е плюс, но не е задължително. Опитът е по-важен, особено, ако може да ви покаже препоръки.
Не пропускайте да се информирате за нейните религиозни и житейски възгледи. Ако детето не е в бебешка възраст, то жената не само ще го гледа, а и ще го възпитава. Нейният мироглед неминуемо ще му даде отражение. За да сте по-спокойни, добре е тя да изповядва вашата религия (ако сте религиозни) или никаква (ако не сте).
Изключително важно е как би реагирала в кризисни ситуации и дали може да се разчита на нея. Дайте й примерни случки от ежедневието и я попитайте как би действала. Самообладанието и находчивостта са задължителни, за да можете спокойно да й поверите детето си.
Доверете се на интуицията си. Детегледачката трябва да допадне не само на детето ви, но и на вас. Тя трябва да е кооперативно настроена и да следва стриктно вашите указания и наставления за отглеждането на детето и да се придържа към вашата линия на възпитание. Ако е по-строга или по-мека, отколкото смятате за правилно, това може да обърка детето и да нанесе вреди на възпитанието.
Ако все пак се притеснявате как протичат дните й с детето, можете да монтирате камери в дома си. Не е изключено детегледачката да прекарва цялото си време в гледане на филми, да тършува из вещите ви или пък да се държи с детето по неприемлив начин.
Голяма част от тези потенциални проблеми можете да избегнете, като се доверите на проверена информация – в случая това е секцията за гледане на деца в
от която да изберете агенция за детегледачки. Оставете детето си в добри ръце и се върнете към любимата си работа без угризения. Детето ви има нужда от щастлива и пълноценна майка.
-5 °
4 °
