Издръжката на живот на българина се движи надолу. Малко над 556 лв. са нужни за издръжката на едно лице през второто тримесечие, което е с 1% по-малко на годишна база. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров, цитиран от БГНС.

Динамиките в предходните години са били нагоре, но от 2014 г. заради дефлацията издръжката на един човек от семейство намалява, обясни Димитров. Това обаче е бавен процес, който не се забелязва от хората.

Основната причина е движението надолу на цените на природния газ. В момента има намаляваща дефлация, т.е. върви се към нормализиране на дефлацията. Бюджетът за 2016 г. е сглобен при допускане за инфлация от 0,5%, което означава, че приходите са разчетени при такова движение нагоре.

Това буди тревога как ще се отрази дефлацията върху приходите на бюджета, защото не се знае с каква стойност ще бъде и ако не продължи подчертаната тенденция за повишаване на събираемостта от плащане на осигуровки и данъци. "Има опасност това да повлияе върху приходите в бюджета до края на годината и може да донесе проблеми за някои разходи, защото в бюджета са заложени повече разходи, които са били отлагани досега", обясни Димитров.

Инфлацията е основен фактор за икономическия растеж - вътрешното потребление, което е поставено под внимание, защото дефлацията означава, че харчим по-малко, защото не получаваме много пари, допълни той.

Димитров припомни, че една от целите, които движи икономиката напред, е контролираната инфлация. Дефлацията създава проблеми, за да има ръст в БВП е нужна "здравословна" инфлация между 1 и 2%. Доходите трябва да бъдат стимулирани, което очевидно не се случва, предвид данните, смята той.

Увеличението на заетостта е доста плахо, по неговата оценка. Спад до 7,3% показват бързо снижение на безработицата, което означава, че икономиката явно търси кадри, но наема само част от тях.

Парадоксалното е, че има 70 000 по-малко безработни, но заетостта се увеличава с 25 000 души, което означава, че другите са отпаднали от пазара на труда. Истински безработните у нас са 13,4%, което е около половин милион души, обясни Димитров.

Коефициентът на заетост също показва позитивна тенденция, която обаче е недокрай вярна, защото приближава 50%, от тези, които са постигнати преди кризата от 2008 г. Възстановяването на заетостта не следва тези темпове. Възстановени на работа са около половината, а останалите не са изобщо на пазара на труда, което означава, че тези хора вероятно са емигрирали, твърди Димитров.

Растежът в икономиката се обуславя от крайното потребление, а не от инвестиции, подчерта още синдикалистът. Необходимо е обаче да има по-сериозно потребление, което означава и да има по-високи доходи.

Димитров отново заяви, че който говори за ръст в депозитите, манипулира обществото, защото две трети от хората у нас нямат никакви депозити, а от тези, които имат, растат върховите 10%.

2226 лв. са необходими за едно четиричленно семейство. С тази сума трябва да се покрият разходите за храна, за жилище, образование и почивка. Това означава, че всеки от двамата възрастни трябва да получава поне 1100 лв. заплата. В страната повишаването на средната работна заплата е заради повишаването на минималната и средната работни заплати. Темповете на нарастване на заплатите са недостатъчни, за да има осезаемо подобряване на жизнения стандарт на населението.

Ръстът в икономиката през последните години е свързан и с ръста на новонаетите работници, които през тази година са се увеличили с 1,7%. Търсенето на работна сила е фактор за увеличаването на средната работна заплата.

През 2015 г. са търсени повече работници в отраслите, където заплатите са над средната за страната. Нарастват и работните места, които са високоплатени. Увеличава се обаче и делът на нископлатените работници. 704 000 души или 31,9% от работещите са с такава заплата (между 474 и 700 лв.). Наетите в частния сектор са с 40 000 души повече, а в обществения сектор има намаление с над 6000 души.

Хранителните стоки са поевтинели с 0,6% на месечна база, а на годишна база имат ръст от 0,6%. Ръстът в нехранителните продукти е на тримесечна база основно заради увеличаването на разходите за транспорт. Границата на бедност е 295 лв. при тези хора най-необходимите стоки от първа необходимост леко поевтиняват - олиото, захарта, водата и вътрешният транспорт.

За първото тримесечие на 2016 г. 31,3% от населението, живеят под прага на бедност - те намаляват с 9%, но това са 2,5 млн. души, ако се прибавят към тях данните от Евростат 34,2% от българите живеят в условия на тежки материални лишения. Според данните на Евростат тези хора се увеличават.

Над 54% живеят около прага на бедност - между 295 до 420 са 270 000 души, с доход около 557 лв. са над 4,2 млн. души. Ниските трудови възнаграждения са основната причина за това толкова хора да са бедни или да са с риск от бедност. Твърде много са хората, които работят на минимална работна заплата.

Съотношението между най-бедните и най-богатите за последните две години у нас се увеличава, което ни приближава до латиноамериканска икономика. В България съотношението между най-бедните и най-богатите е най-голямо от целия Европейски съюз.