Най-общо парите се взимат, за да подобрят стандарта си на живот. Покупка номер едно е съвременен мобилен телефон. След това идват други технологични джаджи – например телевизори. Често парите се ползват и за почивка, поясни директорът на асоциацията Райна Миткова пред bTV.

Септември традиционно е лош месец по отношение на събираемостта – не само защото изплащаме задълженията си от почивката, но идват и учениците, посочи тя.

Средното задължение през 2015 – 2016 г. 1104 лева и отбелязва ръст от 42% в сравнение с периода 2014 – 2015 г., когато е било 775 лева.
През 2014-2105 г. средното задължение на домакинство се формираше най-вече от сметки за ток, вода, парно и от сметки за мобилни телефони, а през последната година с по-доброто икономическо развитие в страната хората започнаха да се чувстват по-спокойни и да теглят вече и банкови кредити, обясни Миткова.

Повече мъже теглят потребителски кредити в сравнение с жените, съотношението е 60% към 40%. Жени. Според Миткова обяснението се крие в това, че жените са не толкова добре платени като мъжете. При ипотечните кредити разликата е още по-голяма - 70% към 30%.

Мъжете са по-рисково настроени, чувствам се по-сигурни, а жените са малко по-консервативни за харченето на пари, коментира Миткова.

Ето и един пример от Пловдивско, при което събирането на задължения от колекторските фирми се превръща в тормоз:

Жена от пловдивско село е подложена на системен тормоз от колекторска фирма, въпреки че е платила задълженията си. В продължение на пет години телефоните й звънят денонощно.

Скриваме лицето й по нейно настояване, защото се страхува, че след разказа психическите атаки ще станат още по-жестоки.

Преди 12 година Ани купува на изплащане от голяма търговска верига в Пловдив хладилник, пералня и печка за сумата от 1063 лева.

Заемът трябва да върне за година и половина на фирмата за бързи кредити, като внася по 74 лева на месец.

„Внесох два месеца повече от тази сума, която ми беше като месечно задължение, имам документ за това от банката”, посочва Ани.

Следват няколко месеца на финансово затруднение и жената спира до плаща. На следващата година обаче погасява напълно дълга си.

„Тогава взех назаем от един колега 300 долара, превърнати в български пари през 2005 година, не мога да кажа колко бяха, но бяха достатъчни да покрият остатъка от сумата”, обяснява тя.

Осем години по-късно, през 2013 година, от телефоннно обаждане от колекторска фирма Ани разбира,че тя все още се води длъжник. От фирмата за кредити не могат да й предоставят документ за напълно изплатените уреди, а самата Ани е загубила своето платежно нареждане.

„Никой не ме е потърсил или попитал да ми каже: Госпожо, вие имате задължение към нас,има някакъв проблем, да го решим, да започнете вноски. Аз изведнъж получавам документ, че дължа 1360 лева за тези домакински уреди”, казва тя.

Тогава започва и телефонният тормоз. Обаждат й се със заплахи, че буквално ще дойдат и ще вземат всичко.

Според адвоката на Ани това е честа практика на колекторските фирми - да тормозят хората по телефона, вместо да завеждат дело.

„От въпросната колекторска фирма са й казали да отиде в една пощенска кутия на името на друг човек и да постави една сума пари. Претенцията на тази колекторска фирма, а и на огромен брой от колекторските фирми са неоснователни. Затова в огромния брой случаи те не завеждат дела,защото няма как да ги спечелят. Начинът те да си получат парите е чрез тормоз, хората да се притеснят, да се стресират”, обясни адвокат Росен Димитров.

Именно заради тормоза, на който е била подложена, Ани плаща още 150 лева на колекторската фирма, въпреки че знае, че е изплатила дълга си докрай.

Райна Миткова призна, че честно се получават такъв тип сигнали. За съжаление, във всяка индустрия имаме фирми, които не работят по най-добрия начин и откровено тормозят хората, отбеляза тя. Миткова обаче беше категорична, че няма такива случаи с компании от асоциацията.

Според адвокат Мариана Розованова такива сигнали не са инцидентни и често хората се сблъскват с натиск, психически тормоз, постоянни обаждания по телефона, в които се демонстрира арогантно поведение, а от някои фирми се отправят и директни заплахи.

Бързите кредити са най-сериозният проблем на хората, защото се отпускат много лесно, с много ниска оценка на риска, взимаме бързо парите, понякога неосъзнаваме какво оскъпяване ще плащаме. Големи грешки правят хората, когато се опитват с бързи кредити да погасяват други задължения, защото влизат в спирала, коментира крединият консултант Тихомир Тошев.

„Миналия месец имаме клиент с 19 бързи кредита, който дойде и каза: Вече не мога да плащам”, допълни той.