Светла Маринова,

„Бейкър Тили България“

От началото на тази година със законови промени се въведе лична отговорност на прокуристи, търговски представители и търговски пълномощници за данъчни и осигурителни задължения на представляваните от тях търговски дружества. Преди промените такава лична отговорност носеха управители и членове на управителните органи на съответните юридически лица.

Според мотивите към законопроекта, промяната цели по-ефективна борба с данъчните измами, при които за управители на търговски дружества се назначават хора без имущество, а дейността се осъществява изцяло от упълномощени лица. Така търсенето на лична отговорност от управителя за натрупването на задължения от търговското дружество се лишава от смисъл.

Изглежда идеята е приходните органи да разполагат с допълнителни солидарни длъжници за неплатените задължения към държавата в случаите, когато чрез подставени лица се извършва данъчна измама. Но след като се разширява обхвата на личната солидарна отговорност, естествено е да се запитаме какви са рисковете за лицата, които добросъвестно спазват закона.

Възникват поне няколко въпроса:

1. Кой попада в групата лица, носещи отговорност с личното си имущество за данъчните задължения на едно дружество?

2. При какви условия може да бъде търсена лична отговорност за данъчните задължения на дружеството?

3. Какви са рисковете за физическото лице?

Кой отговаря с личното си имущество за данъчни задължения на дадено дружество
Търговският закон определя кои лица се считат за членове на управителни органи на търговско дружество. Такива са, например, управители, изпълнителни директори, членове на управителни съвети или на съвети на директорите.

Прокуристът и търговският пълномощник са лица, които действат от името на дружеството по силата на нотариално заверено пълномощно от управителя или изпълнителния директор. Но докато прокуристът подлежи на вписване в търговския регистър, „обикновеният“ търговски пълномощник може да подписва и да извършва действия от името на дружеството, без да е публично известен. Обикновеният търговски пълномощник може да има генерално пълномощно или специално пълномощно само за конкретни действия, например за подписване на определен договор, декларация или заявление.

Търговският представител е лице, което срещу възнаграждение извършва сделки от името на търговеца (т.е. действа като пълномощник) или от свое име за негова сметка.
При какви условия може да се търси лична отговорност за данъчни задължения на юридическо лице

Основна предпоставка за търсене на лична отговорност на физическото лице е дружеството да дължи данъци и задължителни осигуровки, като задълженията трябва да са установени с влязъл в сила ревизионен акт. Личната отговорност е ограничена до размера на неплатените задължения.

Лична отговорност може да се търси, ако лицето е било управител, член на орган на управление, прокурист, търговски пълномощник или представител през периода, в който са възникнали данъчните и осигурителни задължения на дружеството, дори ако към момента на ревизията (често години по-късно) лицето вече не е в това качество.

Лична имуществена отговорност може да бъде търсена в следните хипотези, регламентирани от закона:

А) Ако лицето укрие факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани данъчни или осигурителни задължения.

Пример от практиката: През 2009 г. дружество е осчетоводило разходи по фактури за нереални доставки. При ревизия на дружеството разходите не са признати, данъчният резултат за 2009 г. е увеличен и е определен допълнителен корпоративен данък. Ревизионният акт е влязъл в сила, но установеният допълнителен данък не може да бъде събран от имуществото на дружеството. Приходните органи се насочват към личното имущество на управителя на компанията през 2009 година.

Б) Ако лицето недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на управляваното дружество, представляващи скрито разпределение на печалба или дивидент, или отчужди имущество на управляваното търговско дружество безвъзмездно или по цени значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски.

Пример от практиката: През 2011 г. дружество продава сграда на свързано лице. При последваща ревизия приходните органи установяват, че продажната цена е значително по-ниска от пазарната, поради което определят допълнителни задължения за ДДС и корпоративен данък за периода на продажбата. Ревизионният акт е влязъл в сила, но наличните активи на дружеството не са достатъчни, за да се изплатят установените задължения. Приходните органи се насочват към личното имущество на управителя, действал през 2011 година.

Докато първата хипотеза е сравнително ясна, то втората може да се окаже с твърде широко приложно поле, поради което крие повече подводни камъни за лично отговорните лица. Например, законовата дефиниция за „скрито разпределение на печалбата“ включва „сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица“.

Българското данъчно законодателство борави с изключително широко понятие за „свързани лица“.

За сделки със свързани лица пазарните нива на цените за данъчни цели подлежат на доказване, като се прилага някой от методите, предвидени по закон. Ако търговското дружество поддържа документация за съответствие на сделката с пазарните нива, то при бъдеща ревизия приходният орган трябва да оборва изводите на дружеството. Ако такава документация липсва, органът по приходите може да определи пазарните нива на сделките и да установи допълнителни данъци и тогава за дружеството е тежестта да доказва обратното.

Какви са рисковете за физическото лице

Ако приходните органи решат да използват опцията за личната отговорност на управляващия за неплатени задължения на фирмата, те извършват ревизия на физическото лице. При ревизия може да се стигне до обезпечаване на доказателства чрез изземване с опис на вещи, документи и други носители на информация. В хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт приходният орган може да поиска налагане на предварителни обезпечителни мерки, например запор на лични банкови сметки, запор на движими вещи или възбрана на недвижими имоти на физическото лице. Съдът може да отмени обезпечителната мярка след обжалване от физическото лице, ако то представи обезпечение в пари, банкова гаранция или държавни ценни книжа. При влизане в сила на ревизионния акт данъчните задължения на търговското дружество ще бъдат платени от банковите сметки на физическото лице или от цената, получена при публична продан на негови лични имоти или движими вещи.

Досегашната практика по законовите текстове преди промяната им показва, че реализирането на личната отговорност на управител или член на управителен орган предполага да се докаже наличието на няколко елемента едновременно. Сред тях са умишлено поведение на физическото лице (да е било наясно за действията/бездействията си и да е искало или допускало настъпването на вредни последици за фиска), както и причинно-следствена връзка с невъзможността да се съберат определените данъци или задължителни осигурителни вноски. Приходният орган е този, който трябва да доказва. Процедурата е тромава, много елементи подлежат на субективно тълкуване, включително и във фазата на съдебното обжалване. Например съществуват различни мнения дали управителят може да твърди, че от негова страна е липсвал умисъл, защото фирменото счетоводство се е водело от трето лице (счетоводител). При доказването на причинно-следствената връзка приходните органи трябва да докажат, че са предприели всичко необходимо (по преценка на съда) да съберат задълженията от основния длъжник – дружеството. Отделно може да минат години до влизането в сила или отмяната на ревизионния акт, издаден на физическото лице.

Без да коментираме доколко предвидената лична отговорност е ефективен инструмент за пресичане на данъчни измами, законовото разширяване на кръга от лично отговорните лица за фирмени данъчни задължения е притеснително. Практиката тепърва ще покаже доколко и при какви условия приходните органи ще използват тази законова възможност.