Министър Горанов предлага мултинационалните гиганти да внасят справедлив дял в нашата хазна

От 2017 г. големите мултинационални компании с дъщерни дружества или клонове в България няма да могат изкуствено да прехвърлят значителна част от печалбите си към държави, за които те са преценили, че данъчният режим е по-благоприятен за тях.

Това предвиждат промени в Данъчно-осигурителния и процесуален кодекс, предложени от финансовото министерство за обществено обсъждане.

Планът на финансовия министър Владислав Горанов е те да бъдат идентифицирани от българската данъчна администрация и да внасят справедлив дял от налозите в държавата, в която са реализирали печалбата си. Колко ще бъде този дял, ще бъде записано в закона за корпоративното подоходно облагане.

От 4 юли 2017 г. всички мултинационални компании ще са задължени да подават на НАП пълна информация за разпределението на приходите, печалбите, активите и данъците, ако са част от група и са местни лица за България. Ако не са местни лица НАП ще подава информацията на всяка държава, в която има фирми от групата.

Целта е да се легализира пълният размер на печалбата за данъчни цели и да се контролира нейното разпределение и плащане във всяка от държавите.

Проектът предвижда за местните лица отчет по държави да се подава, когато консолидираните приходи в групата са над 100 млн. лв. за предишната данъчна година.

Когато крайната фирма - майка, не е местно лице за България, отчет ще подава от поделението, базирано у нас, и ако общите консолидирани приходи са над 1 466 872 500 лв.

Друга поправка в кодекса предвижда от догодина при всички трансферни сделки да има предварителни споразумения за ценообразуването, върху което ще се начисляват данъци. Целта е да няма различно тълкуване при трансгранични сделки и дейности. В проекта е записано, че ще бъдат разработени специални критерии за трансферни цени между свързани предприятия, за да се контролира преизчисляването на печалби към мястото на стопанска дейност.

От 2017 г. данъчните администрации ще обменят всякаква информация, за която може да се допусне, че е от значение за установяване на задължения за данъци. НАП се включва в механизма за взаимна помощ при събиране на публични вземания, включително и по международни договори.

Българските данъчни ще участват в едновременни данъчни проверки в няколко държави, както и при събирането на вземания за данъци, възникнали в друга държава. Те ще имат данни и за обезпечаване на данъчни вземания извън България, както и за връчване на документи и заведени дела.

От 2022 г. обменът на информация за облагане на доходите от спестяванията, за приспадане и възстановяване, ако данъкът е платен в друга държава, ще се осъществява само по реда на закона за облагане на доходите, а не по евродиректива, както е в момента.