Светла Маринова ръководи екипа за данъчни и правни услуги в „Бейкър Тили, България“. Има магистърска степен по право от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и диплома по финансов мениджмънт от Асоциацията на дипломираните експерт-счетоводители (ACCA) на Обединеното кралство. Била е член на Съвместния форум за трансферно ценообразуване към Европейската комисия в периода 2007-2011 г. Има повече от 20 години професионален опит в областта на данъците.


      Възнаграждение на физическо лице за управление и контрол на българско дружество може да бъде предвидено в договор за управление и контрол или в дружествен договор, устав, решение на общо събрание на съдружниците/акционерите или по друг подобен начин.

Отношенията по управление и контрол на търговско дружество не са трудови правоотношения и не са подчинени на Кодекса на труда и останалото трудово законодателство. За данъчни цели обаче, правоотношенията по договори за управление и контрол с български физически лица са приравнени на трудовите правоотношения.

Съществуват специфики, разгледани по-долу, в случаите когато на чуждестранно физическо лице е възложено управление и контрол на българско дружество. За данъчни цели, българско физическо лице е такова, което независимо от гражданството си подлежи на облагане в България за доходите си както от източници в България така и от чужбина. Чуждестранни физически лица са тези, които не са български физически лица по смисъла на данъчните правила.

Удържането и внасянето на данъци и осигуровки при възнаграждение за управление и контрол са задължение на дружеството възложител. При неспазване на правилата, в случай на ревизия на дружеството могат да му бъдат определени допълнителни задължения за невнесени в бюджета осигуровки и данъци, както и лихви за забава.

Управление и контрол, възложени на българско физическо лице

Стандартна хипотеза: дружеството плаща уговорено месечно възнаграждение в размер между минималния и максималния месечен осигурителен доход

Върху брутното месечно възнаграждение за управление и контрол дружеството изчислява осигуровките за сметка на лицето и за сметка на дружеството. Частта осигуровки за сметка на лицето се удържа от брутния размер на възнаграждението, а остатъкът се облага с 10% авансов данък. Дружеството е задължено да подаде месечни декларации (т.нар. образец 1 и образец 6) и да внесе в бюджета осигуровките и данъка до 25-то число на следващия месец.

Липсва уговорено възнаграждение за управление и контрол

В редица случаи дружествата сключват договори за управление и контрол, в които не е предвидено възнаграждение за физическото лице. Възнаграждение за управление не е определено нито в дружествен договор, нито в решение на общо събрание на съдружници/акционери, нито по друг подобен начин. В такъв случай, дружеството няма задължения за начисляване и плащане на осигуровки и данък във връзка с възнаграждение за управление и контрол.

Определено е възнаграждение за управление и контрол, по-ниско от минималния или по-високо от максималния осигурителен доход

В някои случаи дружествата сключват договори за управление и контрол, в които е предвидено символично месечно възнаграждение за физическото лице, например по-ниско и от минималната месечна работна заплата за страната. В такъв случай, дружеството дължи осигурителни вноски върху не по–малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, определен в законодателството. Осигурителни вноски за всеки месец са дължими до 25-то число на следващия месец дори, ако възнаграждението не е реално изплатено на лицето.

Когато е предвидено месечно възнаграждение за управление и контрол, превишаващо максималния осигурителен доход (за 2016 г. е 2600 лв. месечно), осигурителни вноски за месеца се дължат върху 2600 лв., независимо дали възнаграждението е изплатено на лицето.

Личен данък върху възнаграждението за управление и контрол, т.е. върху данъчна основа, намалена с осигуровките, удържани за сметка на лицето, се дължи към бюджета само при пълно или частично изплащане към лицето на уговореното месечно възнаграждение за управление и контрол. Дружеството следва да внесе данъка до 25-то число на месеца, следващ този през който данъкът е удържан.

Управление и контрол, възложени на чуждестранно физическо лице

Социално и здравно осигуряване

Относно задълженията за социалноосигурителни вноски следва да се отбележи, че българското законодателство не разграничава лицата в зависимост от тяхното гражданство или данъчен статут (местни или чуждестранни за България), а от това дали те упражняват дейност, за която да подлежат на задължително осигуряване. Съгласно закона, на задължително осигуряване подлежат „управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите“. Така, за чуждестранни граждани, на които е възложено управление и контрол, са приложими правилата, описани по-горе по отношение на български физически лица, за определяне и плащане на вноски за социално осигуряване.

В случай, че за чуждестранния гражданин е предвидено възнаграждение, задължението за осигуряване в България би отпаднало, ако това е предвидено в международен договор в сила за България. Така например, ако управител на българско дружество е чуждестранен гражданин, който е осигурен като трудово заето лице в друга държава членка на Европейския съюз и това обстоятелство е надлежно удостоверено пред българското дружество, последното няма задължение за социалноосигурителни вноски за изплатеното на управителя възнаграждение.

Относно здравноосигурителните вноски, по силата на изричен законов текст такива не се дължат за чуждестранни граждани, които нямат разрешение за дългосрочно (5 години) или постоянно пребиваване в България.

Окончателен данък

Когато българско дружество начислява на чуждестранно физическо лице възнаграждение за управление и контрол, дружеството е задължено да удържи 10% окончателен данък върху брутния размер на възнаграждението. Възможно е данък да не се дължи или да се дължи в по-нисък размер когато това е предвидено в данъчна спогодба или в друг международен договор, в сила за България. Дължимият окончателен данък подлежи на внасяне в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода.

В същия срок дружеството е задължено да подаде декларация за дължимия данък като обща сума за тримесечието. Получателите на доходи за управление и контрол се индивидуализират в приложение към декларацията, в случай, че са местни лица на държава членка на Европейския съюз. За лица, които не са местни за държава членка на ЕС, до 30-ти април на следващата година дружеството предоставя на Националната агенция за приходите (НАП) справка за изплатените през годината доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък. По искане на физическото лице, НАП му издава удостоверение за платения в България данък.

При облагането на чуждестранни лица с окончателен данък не е предвидено приспадане от данъчната основа на удържани за сметка на лицето и внесени в България социалноосигурителни вноски.

Преизчисляване на окончателен данък

За чуждестранни физически лица от държави членки на Евопейския съюз или на Европейското икономическо пространство е предвидена възможност за преизчисляване на окончателния данък, удържан в България, така че да е равен на данъка, който би бил дължим за доходите от управление и контрол, ако те бяха придобити от българско физическо лице. За да се възползва от възможността, чуждестранното лице следва да подаде годишна данъчна декларация в България. В данъчната декларация лицето би могло да посочи в намаление на данъчната основа удържани за негова сметка социалноосигурителни вноски в България.

Когато размерът на внесения окончателен данък превишава размера на преизчисления данък, разликата подлежи на възстановяване, до размера който чуждестранното лице не може да приспадне от дължимия данък върху същите доходи в държавата, където лицето е местно за данъчни цели.