Ако напуснат, да връщат стипендии или работодателят им да плаща трансферни права, предлага председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България

Държавата ще дава по 350 лв. на месец за бъдещи чиновници, трябва и за бизнеса

Вече липсват всякакви работници, нужен е внос дори от Бангладеш и Виетнам

100 лв. по-малка ще е заплатата на година с трите почивни понеделника

- Г-н Велев, как ще се отрази на бизнеса новият режим за празниците?

- Ние искахме точно обратното на това, което се прие. Отпадна досегашното сливане на празнични дни с уикенда, но се създаде нов проблем с намалението на работните дни с 3. Когато се слива празничен ден с уикенда, а след това се отработва в събота, ние губим средно половин работен ден.

Вече ще губим

цял ден,

защото в понеделник няма да се работи, ако празникът е в събота и неделя. Такива почивни понеделници ще има средно по три на година. Работните дни в годината досега бяха средно 252, с новото решение стават 249. Като работим по-малко, произвеждаме по-малко, хората получават по-малко. Не може да работим по-малко и да се оплакваме, че сме бедни. За тези 3 допълнителни дни ще имаме приблизително 1,2% по-малко произведен БВП, или над 1 млрд. лв. по-малко. Това пък означава 400 млн. лв. по-малко приходи в бюджета. След като хората работят с 1% по-малко, и заплатата им ще е с 1% по-малко на година, или 100 лв. по-малко. Така се нареждаме сред държавите с най-много празници и почивни дни в ЕС.

- Какви са очакванията ви за развитието на икономиката през 2017 г. на фона на политическата нестабилност, с която завършваме тази?

- Умерено оптимистични. Биха могли да бъдат и по-добри при политическа стабилност. Като цяло

прогнозата ни

е 2,6-2,8% ръст

на БВП,

ръст на продажбите на компаниите от порядъка на 3-4%, около половин-един процент повишение на заетостта, а на възнагражденията от порядъка на 5 до 7%. Компаниите също така предвиждат значителен ръст на инвестициите и на кредитирането. Българската икономика обаче има потенциал и за още по-голям растеж от 6,5%. За да се осъществи, трябва да се извършат реформи, които до момента или се отлагат, или се правят половинчато - администрацията, регулаторите, съдебната система, сигурността на инвестициите. Ако това се направи, и БВП, и доходите на хората ще растат с по-висок темп. Не са реформирани образованието, здравеопазването, в пенсионната система имаше един етапен опит, но се спря дотам. Няма реформа в медицинската и трудовата експертиза и това води до много измами в инвалидните пенсии и в болничните. Мнимите болни растат заради липсата на контрол.

- Работодателят не може ли да контролира кой работник е болен и кой не?

- Не. Трудно е да се провери колко от болничните са фалшиви. Работници с болничен ги намираме и в градините да събират реколта, и на плажовете, и по кръчмите.

- Казахте реформа в образованието. Можете ли да обясните какъв е проблемът на работодателите да се намерят работници и къде е вината на образованието?

- Не могат да се намерят въобще работници - и сервитьори, и камериерки, и инженери, няма и средни техници, заварчици, стругари, оператори на машини. Единият ход за решаване на този проблем са смели реформи в образованието, но това ще даде резултат след 5-10 г. Това всъщност е основната спирачка за по-ускорено развитие - няма хора. Нужно е

работодателите

да могат да

внасят работна

ръка,

която не достига, дори и с ниска квалификация. А държавата да спре организирано да изнася работна ръка и същевременно да пречи на вноса. На хората, които търсят работа извън страната, не трябва да се съдейства. Нужни са двустранни спогодби с Молдова, с Украйна, Армения, Сърбия, Македония, а защо не и с Бангладеш и Виетнам, по които държавата да подкрепи бизнеса и по наша поръчка да осигури недостигащ персонал, вместо да изнася хора.

- Как да се спре изтичането на мозъци?

- Не може да се спре. Мозъци изтичат и от Централна Европа, и от Германия. Но това са хората, които са много тънка прослойка - шампионите по математика и информатика, които са няколко души. Те получават пълни стипендии в световни университети и заминават, често остават, някои обаче се завръщат. Нито е възможно, нито е нужно да се спират. Но държавата трябва да инвестира в образованието по-целенасочено. В момента държавната поръчка за университетите не е съобразена с потребностите на икономиката и резултатът е, че бюджетът, който се пълни с нашите данъци, плаща образование, което не ни подготвя кадри. Защото парите следват студента, университетите измислят добре звучащи специалности, в които лесно се получава диплома, и

резултатът е

продавачки с

дипломи за

висше

образование. Това е разхищение на ресурса. За специалностите, за които няма интерес, но има дефицит на пазара на труда, трябва да бъдат предложени атрактивни стипендии, които да привлекат млади хора. Това важи и за средното образование, и за висшето.

- И след тази стипендия какво ще ме спре пак да потърся по-добра заплата в Германия от тази, която ще ми дадете вие?

- Тези стипендии трябва да са свързани с ангажимент за реализация в страната в рамките на пет години. И който замине за чужбина, ще трябва да върне взетите стипендии. Кандидатстването за тях ще е доброволно. Всеки може да учи същата специалност и без стипендия и да е свободен да замине. В момента се обсъжда проект на наредба на МС за стипендии за студенти, които след това да станат държавни служители. Държавата ще отпуска 350 лв. на месец стипендия и 5 години след завършването си трябва студентът да работи като чиновник. А всъщност големият дефицит на кадри е в индустрията.

- А защо бизнесът не ги дава тези стипендии?

- На кого да ги дадем? Знаете ли, че в Техническия университет тази година със специалност “Машиностроене” завършиха 8 души? Само на нашия холдинг годишно ни трябват повече. Ние не можем да ходим по улицата с фенер посред бял ден и да питаме кой иска да стане машиностроител. С тези стипендии държавата може да привлече маса хора, а после бизнесът да се срещне с тях и ще продължи той да плаща или да надплаща стипендията. Тогава младият човек не просто има ангажимент да се реализира в страната, а има ангажимент в конкретно предприятие. И съответно, ако реши да промени работодателя си, тогава новият работодател трябва да възстанови тази стипендия на първоначалното предприятие. Нарекохме го по аналогия с футболистите “трансферни права”.

- А как да се облекчи вносът на работници от Бангладеш? И каква ще е защитата на българските работници, че няма да направите дъмпинг на и без това ниските заплати?

- За малоумни ли вземате българските работодатели? Ако тук има работници, които да свършат тази работа, защо да водим хора от Бангладеш, за да им плащаме заплати, квартири, транспорт на него и семейството му, да се чудим как да го учим на български. При нас няма как да се направи дъмпинг, защото равнището на производителността и заплатите са толкова ниски, че няма как да внесем отнякъде на още по-ниски нива, които да могат да работят. Този синдикален страх от конкуренция, че отвън ще дойде някой и ще покаже как се работи по осем часа, а не по четири, е обясним. Но работа се върши с хора. Като няма хора, работата не може да се свърши.

ВИЗИТКА

Роден е на 1 април 1959 г.

Изпълнителен директор на “Стара планина холд” АД и председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ)

През 1977 г. завършва с отличие 133-о СОУ в София.

Носител е на редица награди в олимпиади по математика, физика, химия и биология.

Завършва като първенец на школата за запасни при военно-въздушното училище в Долна Митрополия

Завършил Техническия университет в София и магистратура в икономически университет във Варна