Седем години изминаха, откакто на днешната дата 2 май 2010 г. правителството на премира Георгиос Папандреу прие първия пакет от мерки, поискани от кредиторите в рамките на първия меморандум, сключен с тях. Тези мерки трябваше да осигурят икономии в размер на 20 млрд. евро за 2010 г. и допълнително още 10 млрд. евро за следващите години, съобщава БТА.

Така започна най-ужасното фискално приключение, което Гърция преживява в мирно време и което все още няма видим краен срок, пише днес в. "Нафтемборики" по повод тъжната равносметка от началото на меморандумите за спасяване на страната.

Изданието припомня, че правителството вече е договорило нови мерки за периода 2019 г. и 2020 г., и че загадка остава дали по-късно международните кредитори няма да поискат от страната и други такива мерки за... 2030 г.

За изминалите седем години на Гърция бяха наложени мерки за икономии в размер на 70 млрд. евро, страната е загубила 66 млрд. евро от БВП, загубите на домакинства и фирми от депозити се изчисляват на 120 млрд. евро, а безработицата скочи до 27,5 на сто.

Целта на мерките бе овладяване на бюджетния дефицит и държавния дълг на Гърция. Това ставаше главно със съкращения на заплати и пенсии и до голяма степен дефицитът падна.

Не може обаче да се каже същото за публичния дълг на Гърция. В края на 2009 г. дългът бе 126,7 на сто от БВП, а в края на 2016 г. въпреки мерките дългът продължава да е неустойчив и възлиза на 179 на сто от БВП. В края на 2016 г. в стойностно изражение дългът се изчислява на 314,9 млрд. евро.

Но изискваните от Гърция бюджетни мерки не донесоха очаквания растеж. Първият меморандум от май 2010 г. предвиждаше икономиката на страната да започне да се връща към растеж от 2012 г. Въпреки регистрирания първичен излишък през 2016 г. Гърция продължава да е в криза и даже е длъжна да взима още превантивни мерки, пише вестникът.

Ето какво пък, според в. "Имерисия", струват тези мерки на гръцките данъкоплатци:

В годините на меморандумите с кредиторите /а те са три/ "бедните" се увеличиха, средната класа се сви под тежестта на високите данъци, безработицата отбеляза бум, а с 36 на сто намаля броят на домакинствата, декларирали доходи от над 100 хиляди евро на годишна база. Заради кризата през последните години богатите също намаляха, допълва изданието. В същото време обаче шест на всеки десет домакинства е декларирало годишни доходи по-малки от 10 хиляди евро, тоест те живеят с 833 евро на месец, притежават собствено жилище и най-малко един автомобил.

Над 107 хиляди данъкоплатци обявяват, че притежават плавателен съд, а 219 семейства казват, че имат собствен хеликоптер или самолет. Над 22 хиляди домакинства имат басейн вкъщи или на вилата си, а 63 103 данъкоплатци декларират, че притежават състояние в чужбина /имоти, влогове в банки и други/, чиято стойност засега е неизвестна, посочва вестникът.