Всеки член на екипа ни трябва

да може да прави прости видеа,

казва Мария Гергова-Бенгтссон,

собственик и управител на “Юнайтед партнърс”

- Вслушват ли се компаниите във вашите съвети, или претендират, че разбират от пиар, г-жо Гергова?

- Все по-често се случва да ни ценят като стратези и консултанти и да разбират, че ние сме до тях, за да помагаме на организаците и марките да вървят напред. Напоследък няколко неща в стратегията ни се промениха. Едното е свързано с това, че искаме да имаме ясни и точни резултати за клиента и да знаем какви са очакванията му. На тази база правим комуникационна стратегия, като комбинираме между маркетинг комуникации и пиар. Пиарът вече не е само пиар. Навремето връзките с медиите бяха най-важното нещо за пиарите. В момента това са 10% от цялата ни работа спрямо 60% преди 20 години. Има много голяма разлика, защото всеки човек е медия в днешно време.

- Как се промени работата на пиара?

- Стана много по-стратегическа. Преди време се искаше пиарът да организира събитие, да разпространи пресрилийз, защото с него можеш да достигнеш до всички. Да, но сега младите хора не четат. Те използват социални мрежи, нюзфийдовете, чрез които си набавят нужната информация. Затова откриваме нови инструменти всеки ден, за да стигнем до дигиталното поколение, съдържанието става все по-визуално.

Всеки член на екипа ни трябва да може да прави прости видеа. Освен за фастфуд, вече се говори за фастнюз и фастмедия - всичко трябва да е много бързо. Не е вече това сложно, луксозно, лъскаво видео, а нещо бързо, автентично, готино, което се прави за час примерно - минава и заминава.

Световният пиар вече разработва услуги като нюзджакинг - това е да използваш новините за нуждите на някоя компания. Един от примерите - в Южна Америка миньори остават дълго време под земята. Когато ги спасяват и ги вадят, Oakley са там и им раздават очила, за да могат очите им по-лесно и бързо да се приспособят от тъмното към светлото. Това е нюзджакинг - нещо се случва и брандът се появява, за да изглежда като добрия приятел. Реално помагаш на хората, а ефектът е много голям. Става въпрос за неагресивен пиар. Много е тънка нишката, която може да прескочиш и да стане грозно, агресивно и глупаво.

- Фалшивите новини отразяват ли се върху пиара?

- Те са проблем за целия свят, не само за България. Излезе един видеоматериал, който показва как един човек има 20-30 профила. Освен профилите има създадени и няколко онлайн медии за лайфстайл - козметика, здраве. Ние не знаем например, че тези медии са създадени с цел да обслужват определени интереси - бизнес или политически. Те от своя страна се опитват да пускат автентично съдържание. Ние, невинаги знаейки като пиар специалисти коя медия е създадена по този начин, на практика може да се окаже, че им помагаме да имат автентично съдържание, като им пращаме нашите информации. Това изкривява целия пазар и информационна среда. И е страшно, защото свободата е именно правото на избор. А когато на теб ти се насажда информация, която не е истинска или е манипулирана, тогава правото ти на избор е отишло в голяма черна дупка.

- Професионалните организации на пиарите имат ли намерение да се борят с подобни ментета?

- Аз съм зам. председател на БАПРА и в борда на IPRA - международната пиар асоциация. Говорили сме с няколко организации да се опитаме да поставим началото на създаването на алгоритъм за идентифициране на фалшиви новини и на тролове. Например когато се усъмниш в някаква информация, да можеш да тесдтваш чрез апликация или някакъв друг формат. Първата инициатива, която ще направим, е хакатон на 19 и 20 май в София.

- Как започнахте да водите курсове в Центъра по предприемачество на Ричард Брансън?

- Кандидатствах и станах ментор във фондацията му, защото много го харесвам. Запознах се с него на една среща.