Дестилериите се задъхват, отказват да изкупуват розовия цвят

Берачите вземат по 1-1,20 лв. за кило, но искат повече

Много скоро стопаните ще могат да засаждат и билката безсмъртниче

Високи добиви от маслодайна роза очакват тази година стопаните в общините Карлово и Казанлък, където масово отглеждат тази култура. Хората обаче са притеснени за печалбите си, тъй като заради богатата реколта изкупната цена пада.

“В началото на кампанията - преди 15-ина дни, преработвателите плащаха между 4 и 4,30 лв. за килограм. В момента килото върви по 3-3,50 лв. Миналата година не бе благоприятна за гюла и цената стигна до 7 лв.”, казва председателката на земеделската кооперация “Добрила” в Сопот Милена Радева.

Според нея

заради топлото

време се получи

много бързо и

едновременно

разцъфване

на пъпките

Още при старта на беритбата дестилериите са били заринати с цвят. Някои от тях вече отказвали да приемат, защото не смогвали да ги преработват. По тази причина има опасност десетки декари с уханното растение да останат неприбрани.

“Тази година реколтата от розовите градини е много по-добра в сравнение с миналата, насажденията не измръзнаха през зимата, рандеманът е висок. Проблемът е, че заради климатичните особености сега розите цъфнаха по-рано”, заяви пред “24 часа” доц. Ганка Баева, директор на Научния институт по розата и масленоетеричните култури в Казанлък.

Според собственици на градини в Казанлък от 4,40-5 лв. за кило цвят в началото на беритбената кампания цената вече се сринала на 3,40 лв. заради добрите добиви, можело да падне и на 3 лв.

“Под 3,50 лв. вече вървим на загуба”, категорични са те.

Миналата година тенденцията била обратна. Тогава обаче цената на килограм розово масло на световните пазари удари 13 хил. евро за килограм, тази година очакванията са за 10 хил. евро.

Засилен е

интересът към

розовата вода

- само от Китай били заявили над 600 т от козметичния продукт.

Захлаждането на времето и дъждовете повлияли благоприятно на кампанията, тъй като намаляло количеството на набраните цветове. Хората обаче не могат да спрат беритбата, въпреки че градините са кални.

В България розовите насаждения са 38 хил. дка, като стопаните продължават да търсят разсад за нови градини. От тях поне 30 хил. дка дават цвят за преработка, казват в института по розата. Едно от притесненията на собствениците на градини е, че няма да смогнат да приберат тазгодишната реколта поради липса на достатъчно берачи.

Не е тайна, че с тази сезонна и неквалифицирана работа

се захващат

основно хора от

малцинствата

Те засега получават по 1 лв. за набран килограм цвят, но вече се мръщели на тази цена и си правели устата поне за 1,20 лв.

Това в следващите дни ще става все по-явно, защото почват да зреят и черешите, а

собствениците

на овощните

градини

разчитат на

същите берачи

и на свой ред ще започнат да ги ухажват, прогнозират производители на рози с опит в бранша.

Работодатели на временните работници разказват, но при условие да останат анонимни, че било много трудно да спазват изискванията на трудовите инспектори берачите да имат трудови договори, обикновено - еднодневни.

“Днес идват 200 души да берат, утре половината се отказват, но идват нови хора, които не носят със себе си никакви документи и лични карти.

Как да им правиш договори? В същото време цветът в нивата започва да капе и не можеш да си позволиш да ги върнеш”, описва реалността собственик на розови градини.

Ако берачът е сръчен и с опит,

за един ден

може да си

докара до

80-90 лв.,

показва практиката в Казанлък и региона.

Където не достигат берачи, работещите искат и по 1,50-2 лв. на килограм предаден цвят, но собствениците на масиви им предлагат по-малко с добавка кафе и закуски.

“Ставаме в 4 ч сутринта, за да откъснем цвета, докато е росен. Работата е тежка и трудно спори. Пчелите жилят безмилостно, ръцете ни са изподрани от тръните, а не са редки случаите, когато от храстите изпълзяват пепелянки и други змии.

В същото време надницата е малка”, оплакват се берачки от Карлово.

По думите им розите са леки и трябва да откъснат хиляди цветчета, за да направят килограм. Опасенията на притежателите на розови градини в региона са, че ако изкупната цена продължи да се срива, ще трябва да намалят надниците на работниците и те ще избягат.

В Климент цялото население отглежда гюл и в момента е по градините - край селото има над 1000 дка маслодайна роза. В някои масиви се прилагат дори биотехнологии и не се използват изкуствени торове.

Не само

реколтата, но

и качеството на

цвета е добро,

каза кметът Мано Манов, който също отглежда розов масив. В Климент кампанията по прибиране на цвета е стартирала на 12 май. Местните твърдят, че до средата на юни ще приключат с брането. Очакванията им са средният добив от декар да е от 500 до 700 кг. При добър рандеман кило розово масло се получава от около 3 т цвят.

Много скоро стопаните, които се занимават с масленоетерични култури - рози и лавандула, ще могат да засаждат и билката безсмъртниче, която е от същата категория.

“Селектирана е в Босна и Херцеговина, при нас вече разработваме технологията за нейното отглеждане и както сочи наименованието ѝ, не е капризна”, допълни доц. Ганка Баева.

Президента, министри и дипломати очакват в Казанлък на 4 юни за ритуала “Розобер”, който е кулминацията на празниците на розата.

Възродиха отглеждането на биорози в Панагюрище

Розоберът в Панагюрище е в разгара си и единствената дестилерия за производство на розово масло в общината работи на пълни обороти.

Инсталацията, която освен розов цвят преработва и лавандула, е изградена през 2003 г. от местната фирма “Ина” ЕООД със собственик Веселина Зумпалова-Ралчева. Специфичното при нея е, че технологичният процес е разделен за производството на био- и конвенционални масла. Това става след спечелен европейски проект през 2014 г. на стойност 40 хил. лв., което дава възможност за изграждане на допълнителни производствени мощностти.

Всъщност фирмата е специализирана и сертифицирана за производството на биопродукти - етерични масла, зърнени и технически култури, култивирана шипка, малини, зеленчуци.

Започват с лавандула в началото на XXI в. и впоследствие се ориентират към отглеждане на биомаслодайна роза.

“През XIX в. розопроизводството е било сред основните дейности в района на Панагюрище, но замира през Първата световна война. Ние го възродихме преди около 15 г. и вече има 60 семейства, които започнаха да отглеждат маслодайна роза”, обяснява Веселина Зумпалова-Райчева.

В момента фирмата отглежда 80 дка биорози, но им трябват още поне 160 дка, за да запълват капацитета на дестилерията си. Поради това се налага от панагюрската компания и да изкупуват биорозов цвят, но го правят от проверени производители, чийто производствен процес лично наблюдават.

Особеното при биорозите е, че не се третират с химически препарати, а само с биологични, за разлика от конвенционалните. Работата по отглеждането им е по-трудоемка и проверките за качество са постоянни и на всички нива - от сертифициращи органи, търговци, купувачи, производители на парфюмерия и козметика.

Биорозовото масло обаче е с около 20% по-скъпо от конвенционалното и в момента цената му е 10-12 хил. евро за литър.

За да поддържат пълния цикъл на работа от производството на суровина до крайния продукт - етерично масло, във фирмата работят около 90 човека. Около 40 от тях са ангажирани в работа по насажденията и събиране на реколтата.

Те реално работят по 9 месеца, но фирмата ги осигурява целогодишно, за да избегне каквито и да било проблеми в производствения процес. Биорозовото си масло фирмата изнася във Франция, Германия и Швейцария.