Ако в някое забутано българско селце сега внезапно бликне нефт, и то в големи количества, това населено място ще претърпи същото бурно развитие, което е претърпял Перник на границата между 19-и и 20-и век. Ще се разрасне и скоро ще претендира да го провъзгласят за град.

Разликата с Перник е само във вида на горивото. Въглищата са нефтът на 19 век и за намирането им се разгарят истински трески, подобно на треската за злато в Америка.

Иначе градът край Струма по време на освобождението от турско робство е

невзрачно селце с

под 1000 жители,

занимаващи се основно със скотовъдство. Неговият шанс е, че няколко години по-рано – през 1873 година, италианските инженери, които прокарват железопътната линия за Кюстендил, откриват, че селяните наоколо се отопляват през зимата с въглища, които сами си копаят. Между другото, техен преводач е бил младият по онова време Иван Вазов.

Италианците започват добив на въглища за свои нужди. Но истинските проучвания се правят от австро-унгарския геолог Фердинанд Хохстетер. Руските освободителни войски също използват въглищата, за да си отопляват местната казарма.

Точно с двете години престой на руските войски в България е свързан шансът на Перник да се превърне в

голям индустриален

град

По онова време императорският комисар княз Дондуков-Корсаков избира София за свой щаб на случаен принцип. Пловдив е бил далеч по-подходящ като по-голямо и развито населено място, но се наложило канцеларията на Дондуков да се премести оттам в София, защото след Берлинския конгрес Пловдив вече не е в пределите на княжеството.

На другата година е Учредителното събрание във Велико Търново, което трябва и да избере столица на България. Със задачата да направи предложението за столица е натоварен секретарят на софийския губернатор Алабин Марин Дринов.

В спомените си Дринов описва, че Дондуков му заръчал да подготви научно издържано предложение за столицата и да го внесе във Велико Търново, за да се гласува. Дринов посочва единствено София и свежда доводите си до

три основни

предимства

Намира се почти в центъра на земите, населявани от българи, заема стратегическо положение на пътя, свързващ Европа с Азия, и най-важното – наблизо, в Перник, има неограничено количество черно злато. Защото в тази част на Османската империя дотогава въглищата за нуждите на железниците и на парните машини се внасят чак от Кардиф, Англия.

Но на практика минават още почти 10 години на

безконтролен и

примитивен добив

на въглища,

преди през 1891 година държавата да се организира и да даде концесия за рудник “Мошино”. Малко по-късно започва и добив в рудник “Бели брег”. Лека-полека започват да пристигат инженерни кадри от Франция, Италия, Австро-Унгария. Те се заселват в т.нар. квартал “Инженерен”. Работниците живеят в друг квартал близо до реката.

И тъй като добивът на въглища изисква много допълнителни мощности и инсталации – обогатителна фабрика, инсталация за сепариране, много помощни постройки, покрай мината селището претърпява такова бурно развитие, че до 1926 година тук се случва най-големият възможен прираст на населението в България – от 1000 човека жителите на Перник стават над 12 000. Постепенно кварталите се сливат един с друг, изграждат се пътища и железопътни линии и така Перник добива сегашния си облик.

И понеже всяка успешна инвестиция влече след себе си и други подобни, вложенията на закъсняват. С

белгийски капитали

се изгражда първият в България завод за стъкло - “Кристал”, съществувал доскоро. Прави се първият български ТЕЦ. А още през 1895 г. заради инсталацията за сепариране на въглища се прави малка електрическа мощност и в Перник светва първата електрическа крушка в България.

В историята на Перник има и друг бум на жители. По времето на социализма тук се изгражда първият металургичен завод в България, за чиито нужди започват да пристигат работници и специалисти от цяла България. Така към 1989 г. населението пораства на 93 000 жители.

В Перник се намира

първият в България

жилищен комплекс

Той е изграден през 1925 година, но все още може да служи за пример на урбанистите как трябва да се правят такива сгради. Представлява десетина малки блока на по два етажа и с по няколко входа, които са разположени сред дворове и на достатъчно голямо разстояние от уличното платно. Цяло чудо е, че дворовете все още не са превърнати на паркинги, може би защото на широките улици има достатъчно място за колите.

Още от създаването си кварталчето носи името “Монте Карло”. Обяснението е много просто. Жилищата са предназначени за чуждите специалисти, които идват на работа в мините. А тези хора са свикнали да разпускат след напрегнатия работен ден, но тогава в Перник не е можело да се купят дори обикновени карти за игра. Затова французите, италианците и белгийците си доставят от чужбина рулетка, което лепва на квартала прозвището.