Ръст на депозити, такси и продажба на залози носят приходи

660 млн. лв. са спечелили 27-те банки, работещи в България, за първите 6 месеца на тази година, съобщи миналата седмица централната банка.

Това означава, че банковата система отчита печалба от 110 млн. на месец, или по 3 млн. средно на ден.

Разбира се, делът на всеки трезор в общата печалба е различен. Основните доходоносни източници обаче са почти идентични.

За първото полугодие на тази година обявената печалба е със 113 млн. лв. по-малко от миналата година. Причините са две. Извънредният доход през 2016 г. от картовата организация Visa, който бе 186 млн. лв., и свиването на нетния лихвен доход заради ниските лихви по кредити.

За 2017 г. очакванията на финансови експерти са за 1 млрд. лв. печалба, а за догодина тя може да достигне и до 1,1 млрд. лв.

До момента, най-високата официално обявена печалба бе регистрирана в последната година преди финансовата криза- 2008 г., когато

банковата система

отчете 1,39 млрд.лв.

От какво традиционно печелят банките?

1. От ръст на депозитите. Това означава непрекъснат нов финансов ресурс за трезорите.

Последните данни на централната банка, които отчитат юни, показват, че спестяванията на неправителствения сектор са 45,7 млрд. лв. в края на май 2017 г.

Те са се увеличили

с 5,7% за година

При фирмените депозити нарастването е още по-бързо - с почти 10% на годишна база до 19,4 млрд. лв.

Едновременно с това увеличение лихвите по депозитите продължават да падат. Средният лихвен процент вече е 0,27% при 0,77% за миналата година. Това се отразява на банковата печалба - финансовият ресурс расте, а лихвеният процент, т.е.

цената, която банките

плащат на хората и

фирмите за него, пада

Нещо повече - в момента лихвите са на най-ниските нива от години насам.

2. От “ножицата” между лихвите по кредити и тези по депозити. Такава разлика винаги има и тя е един от основните приходоизточници. Например, в момента една от най-ниските лихви е по ипотечните заеми- малко под 4%, а при потребителските заеми- около 9%. Това означава, че разликата между цената на депозита и цената на кредита за всеки 1000 лева финансов ресурс е от 3,97% до над 7%, в зависимост от вида на заема и на депозита. Около 30% от този марж е доход, ако допуснем, че останалите 70% са разходи по обслужването и покриването на рискове.

Тази година обаче лихвеният марж

продължава да

изтънява и да свива

спечеленото

Това влияние е по-силно при трезори, които, за да привличат клиенти, вдигат максимално лихвите по депозити и свалят максимално възможно тези по кредити.

3. От такси и комисионни. За всяка услуга всяка банка събира такса или/и комисионна. Това личи и по отчета на трезорите. От април до юни събраното от този приходоизточник е 256,6 млн. лв., а за предишното тримесечие- 231,6 млн. лв. На годишна база събраното също е малко повече: за полугодието общият

доход от такси

и комисиони е 488

млн. лв.,или с 9,3%

повече в сравнение с отчетеното през юни 2016 г. Чистият доход по това перо - т.е. приходи минус разходи, е достигнал 310 млн. лв. за първите четири месеца на годината, което е 6,5% ръст спрямо същия период на 2016 г.

4. От продажба на залози. “Чистенето” на лоши кредити много често е свързано с продажба на залозите по тях.

При отпускането на ипотеки например банките оценяват заложения имот на около 75- 80% от реалната му пазарна цена. При продажбата му обаче, те естествено се стремят към 100% от нея. Част от разликата отива за покриване на разходите по преобразуването на просрочените заеми. Останалото е доход за съответната банка.

5. От собствени активи. Активите на банковата система продължават да се увеличават, като в края на юни те са достигнали до 93 млрд. лв. Доходността от тях е различна в зависимост от вида им.

6. От намаляване на разходите за обезценки по лоши заеми. Те се свиват драстично в сравнение с миналата година по това време - с цели 27,6%. От началото на тази година обемът им е 236 млн. лв. срещу 326 млн. лв. за първото полугодие на 2016 г.

7. От свиване на общия размер на необслужваните заеми, което свива и разходите по тях, както и тези за хеджиране на рискове, които носят те.

Към края на юни

необслужваните

заеми са за 9,46

млрд. лв.

Обемът им намалява с почти половин милиард лева спрямо предходното тримесечие, когато бяха 9,966 млрд. лв.

8. От финансови активи и пасиви за търгуване. За последния период това перо е най-ниско от години насам- само 46,74 млн. лв. спрямо 131,4 млн. лв. преди година. Става дума за финансови инструменти, като държавни ценни книжа и корпоративни облигации, които банките купуват с цел продажба в бъдещ период.

9. От свиване на административни и други разходи. Средно над 1,25 млрд.лв. за банковата система гълта това перо. Забавянето на темповете в намаляването им идва от тенденцията към дигитализация на трезорите, която поне на първия етап изисква значителен финансов ресурс.

Десет трезора - с услуги без такси от догодина

От 1 януари догодина поне 10 банки ще предлагат определени услуги, без да събират такси за тях.

Това е записано в нов Закон за платежните услуги, който е разработен от финансовото министерство и БНБ.

Според проекта безплатно може да бъде откриването и закриването на сметки в банка, внасянето и тегленето на пари на гише или пък с ПОС устройство, както и плащания с карти, вкл. и през интернет.

Таксите за останалите услуги могат и да намалеят, тъй като се предвижда централната банка да

оповестява на сайта

си тарифите на

всички банки,

за да могат техните клиенти да си избират тази с най-добри цени.

Операторите на платежни системи, каквито са банките и финансовите институции, нямат право да отказват откриване на сметки в държави от ЕС, предвижда още проектът.

Ще им бъде забранено да изискват чувствителна лична информация и ще съхраняват персонализираните данни така, че да не допуснат злоупотреби с тях.

При съмнения за нерегламентиран достъп до сметка те имат право да я блокират веднага и да уведомят собственика. За всеки инцидент, особено ако заплашва сигурността на цялата система, ще се докладва веднага в БНБ.

Всички собственици на сметки ще бъдат уведомявани за мерките, които се предприемат за ограничаване на инцидента и на нерегламентиран достъп до финансите им.

Информацията за всички движения по всички сметки ще се пази минимум 5 години, пише още в проекта.

При платежни спорове, ако наредителят твърди, че той не е искал превод, операторът е този, който трябва да докаже обратното. Ако не успее, възстановява веднага стойността на превода. При

загубен или

откраднат документ

като дебитна карта

например обаче банката ще бъде задължена да покрива загуби само до 100 лв.

Непотърсен превод да се връща до наредителя не по-късно от 7 дни, предлагат още вносителите.

Не повече от 35 работни дни пък се отпускат за отговори по жалби при спорове между клиенти и финансови институции.

За по-висока сигурност при плащанията от разстояние операторите задължително ще установяват идентичността на платеца с променливи елементи, които свързват операцията с конкретна сума и получател. В проекта е предложено това да става с нещо, което само ползвателят знае, притежава, или с негова характерна особеност, например цвят на очите. Така ще се ограничат вредите от проникване до сметката при плащания през интернет, мотивират се вносителите.