Система от тръбопроводи улавя всяка капка вода

Ниско- и средно радиоактивен отпадък на държавата ще се погребва в следващите 60 години в хранилище, чийто строеж започна във вторник в близост до оградата на АЕЦ “Козлодуй”.

След запълването на националното хранилище с ядрения отпадък, което ще продължи 60 години, в продържение на 300 години той ще пребивава под контрол. Първата копка, 12 г. след решението на правителството за построяването, направиха министърът на енергетиката Теменужка Петкова и директорът на държавното предприятие “Радиоактивни отпадъци” Диян Петров.

12 г. от решението до началото, тъй като това сложно и плашещо хората съоръжение е минало през търсене на площадка на цялата територия на страната, анализирани са 12 места. Това означава геоложки, хидрогеоложки, геолого-физични, геохимични, инженерно-геоложки и прочее изследвания. Докладът по ОВОС е оспорван от еколози и след решение на ВАС е преработван. Обсъждан е в 11 населени места у нас, както и в Крайова, Румъния, консултиран е с 90 заинтересувани страни. Сега вече няма възражения.

Най-подходящата площадка се оказала “Радиана”, която е в двукилометровата охраняема зона на атомната централа. Хранилището ще бъде върху 440 декара площ. Мястото, на което ще се съхраняват контейнерите с отпадъци, ще е едва 5% от територията, или около 20 декара.

Националното хранилище ще бъде от приповърхностен траншеен тип с капацитет от 138 200 куб. м. Траншеите са на дълбочина 12 м, то ляга върху 5 м льособетонна възглавница. Състои се от няколко стоманобетонни вкопани конструкции (модули), разделени от вътрешни преградни стени на отделни камери.

В тези камери ще се складира радиоактивният отпадък, който ще се погребва за 300 години. Ядреният боклук е предварително опакован в стоманобетонни кубове 2 х 2 х 2 метра. Такива контейнери има вече 1500, пазят се на площадката на “Козлодуй” , 1000 от тях ще бъдат спуснати в хранилището, чиито първи 22 камери трябва да са готови след 5 години.

Другите 500 контейнера с отпадък от атомната централа няма да се съхраняват в хранилището, защото периодът на полуразпад на радиоактивния материал е кратък и ще бъдат безопасни.

След строителството на първия етап на хранилището, което трябва да приключи през 2021 г. в 22-те камери ще имат капацитет за 6336 куба с радиоактивни отпадъци. След като се запълнят, което може да стане за срок от между 10 и 20 години, ще се строи втори етап, пак с 22 камери. Когато и те “прелеят”, ще се започне третият етап на изграждането. Общият капацитет на хранилището е 19 000 железобетонни куба.

Първият етап от изграждането му ще струва 72 млн. лв. Експертите на ДП РАО смятат, че строителството на втората и третата част на хранилището общо ще е с цена по-ниска от тази на първия, към 65 млн. лв. Предполага се, че финансирането им ще бъде от фонд “Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжение”.

Прогнозата е, че цялото хранилище ще бъде запълнено за 60 години. След това то се затрупва с 5 метра слой от пясък, уплътнена глина, трошен камък, пясък, почва и растителност. Хранилище от този тип във Франция е в сърцето на винарски район, а в Испания - в национален парк.

Този слой, който се насипва върху хранилището, е вид многостепенна защита, за да не може да попадне и капка вода в него. Освен това него ще има система от тръбопроводи, чиято задача е да “хванат” и капка вода, ако все пак се е промъкнала при погребаните отпадъци. Какви са още бариерите - освен петметровата льособетонна основа и петметровата покривка върху покрива?

Първата инженерна защита е поставянето на ядрения отпадък в матрица, тя пък - в железобетонния куб. Следващата е самото хранилище - 60 см дънна плоча от железобетон, 50 см дебели вътрешни и външни стени, 60 см покривна плоча, върху която е 5-метровата изолация.

Последната бариера е самата площадка, защото тя е избрана след сериозни проучвания. Общо 5 инженерни и 7 природни защити са предвидени в хранилището.

В хранилището няма да се погребват високорадиоактивни отпадъци, нито пък отработено ядрено гориво. Освен това то ще приема само тези, които сме “произвели” в България. То е предвидено да приема и отпадъци от нова ядрена мощност.

Проектът за него е на консорциум с водеща фирма испанският клон на “Уестингхаус”. Кой ще строи? NUKEM Technologies е водещият изпълнител в консорциум, в който влизат още 4 български фирми.Те са “Евробилд”, “Корект”, “Булинвест” и “Янг-проект”.

Германо-българският консорциум е класиран след конкурс по критериите на Европейската банка за възстановяване и развитие, която чрез Международен фонд “Козлодуй” финансира изграждането на националното хранилище.

NUKEM Technologies има огромен опит с изграждането на подобни съоръжения, казват от ДП РАО. Има проекти в много държави по целия свят, сред които Армения, Белгия, Китай, Австрия, Чехия, Франция, Индонезия, Ирак, Япония, Литва, Румъния, Русия, Словакия, ЮАР, Швейцария, Украйна, ОАЕ, Великобритания. Компанията е добре позната и у нас, защото вече е реализирала различни проекти в АЕЦ “Козлодуй”. От 2009 г. NUKEM Technologies е част от руската корпорация “Росатом”.

При старта на строителството зам.-министърът на регионалното развитие Валентин Йовев обеща сериозен контрол от страна на ДНСК.