Двуцифрен ръст в рекламите за фармация, храни и козметика до края на годината

Прогнозата на “Публисис Груп България” за новия есенен сезон

Как ще изглежда новият сезон на рекламите, който започва тази есен?

“24 часа” стартира поредица, в която покани едни от най-големите имена в рекламната индустрия да представят своите прогнози.

Всички те отговарят на следните въпроси:

1. Какви ще са новите реклами, които ще се появят през този сезон? Телевизионният есенен сезон започна, в него са предвидени нови риалити програми, чиято основна цел е да привличат повече зрители и съответно повече реклами.

2. Икономисти твърдят, че кризата е едва ли не отминала и има икономическо оживление в страната. Рекламите винаги са били лакмус за това - ако са повече, става очевидно, че бизнесът се стабилизира.

Според вас какви други индустрии се очаква да се рекламират този сезон - т.е. да не са само мобилни оператори и препарати срещу гъбички по ноктите?

3. Носталгията ще продължи ли да е водещ мотив в голяма част от рекламите? Защо е толкова експлоатирана?

4. Ще се увеличат ли българските реклами - и на български производители, а и рекламите, произвеждани у нас за чужди компании?

5. Какво модерно от световната реклама ще може да се види и у нас?

6. Какво ново се очаква в рекламата в интернет?

Ето прогнозите на Десислава Стоянова, директор “Медии”, и на Милин Джалалиев, директор “Комуникации”, в “Публисис Груп България”.

1. Посоката е рекламите да бъдат все по-близки до хората, базирани на човешки истини и показващи реалната полза на продукта/услугата.

2. По принцип ръстът в икономиката се отразява пряко на рекламните инвестиции. България не прави изключение от тази зависимост.

У нас до края на годината очакваме сериозен двуцифрен ръст в тв инвестиции от страна на следните индустрии: фармация, храни и козметика. Останалите FMCG категории (от англ. - бързооборотни потребителски стоки - б.а.) също бележат ръст, но доста по-скромен, като той се “стопява” допълнително от наложената инфлация на пазара през 2017 г.

3. Носталгията не е експлоатирана, похватите, с които се представя, обаче са. Сама по себе си тя е логична реакция на хората, които в сложния и постоянно променящ се свят търсят нещо стабилно, познато и разбираемо. Затова се обръщат и към миналото. Част от брандовете разглеждат носталгията като тренд и копират вече видени похвати. Други обаче разбират своята роля и създават автентични продукти и комуникация, които дават на хората това, от което имат нужда - стабилност.

4. Българските брандове излизат от пубертета (повечето са на около 20 г.) и започват да се държат по-зряло. Това се отнася и за представянето им и затова очакванията са да се увеличи тяхното присъствие. Относно рекламите, произвеждани в България за чужди компании - за това е необходимо целенасочено действие, а до момента има само епизодични усилия и пробиви.

5. Посоката е real (реалност, автентичност - б.а.) във всяка фаза на кампанията - участници, заснемане, реализиране и проследяване на резултати.

6. Интернет пазарът в България ще продължи своето интензивно развитие и в рамките на 2018-а. Инвестициите ще нарастват при някои клиенти с по-големи темпове, при други - с по-малки, в зависимост до каква степен дигиталните медии и решения са засегнали бизнеса им и процесите на неговото случване. Автоматизираното купуване е доста експлоатирана тема, но неговият пик предстои тепърва. За да има работещ механизъм, трябва всички страни в медия купуването да са готови за случването му. До момента това не беше така и реално през 2017-а беше реализирано по-мащабното разгръщане на този тип купуване. Ако текущо има няколко агенции, които работят с програматик платформи, то медиите не бяха готови. Тази година това започна да се променя. Говорим за създаване на конкурентна среда и право на избор, а именно тези компоненти могат да движат пазара напред.

Целият фокус върху сегментирането и прецизното таргетиране е логичен, но също толкова логично последва и “отговорът” на институциите. Вече всички знаем, че през месец май 2018 г. влиза в сила регулация за използването на данни при интернет купуването. Тепърва ще се запознаваме с това до каква степен тази регулация ще засегне работата на дигиталните специалисти в България, а и по цял свят. Също така очакваме и действията, които ще предприемат глобалните платформи като Google, Facebook и т.н.

Мненията и на други известни рекламисти ще бъдат публикувани в следващи издания на рубриката ни “Реклама и маркетинг”.