В икономически по-жизнените области сега берат

плодовете от хубавите връзки и магистралите

Защо хората в София живеят 5 пъти по-добре от тези в Перник, Сливен и Силистра. Такава разлика в средната покупателна способност на населението в тези области показаха регионалните данни на Евростат за 2015 г., които анализира Институтът за пазарна икономика.

Основният фактор за това дали една територия да е бедна, или богата са инвестициите. Не е изненадващо, че София е в челото на класацията по стандарт на живот в страната, защото столицата привлича огромната част от инвестициите - и чужди, и местни, в България.

Области като Стара Загора, Софийска област, Варна, Габрово, Бургас и Пловдив също са сред лидерите по инвестиции. Инвестициите в общия случай са ключът към дългосрочното забогатяване на една територия.

Говорим предимно за частни инвестиции. София особено след кризата

отбеляза много

бърз растеж

на няколко водещи сектора - IT услугите, аутсорсинга на бизнес услуги, производството на редица промишлени стоки като части за коли, апаратура. Инвестициите в тези сектори дават своите плодове за доходите в София.

София все повече концентрира икономическа дейност - все по-голяма част от производството в страната се съсредоточава в столицата - около 40% е в момента и той расте. Не е изненада, че области като Силистра, Видин, Сливен, Перник се нареждат в дъното на класацията по благосъстояние. Те в последните години, а и като цяло не се радват на сериозен приток на инвестиции.

Видин е на 4-о място със стандарт на живот 24% от средното европейско ниво заедно с Кърджали. Това са и областите с най-лоши демографски тенденции. Там бавното икономическо развитие, липсата на инвестиции водят до изселване на хората в работоспособна възраст в търсене на работа и на по-добри доходи.

Затова и именно София, Варна, Бургас продължават да привличат хора - механичният прираст в тези области остава положителен, докато

в най-бедните

области нетното

изселване е

много

интензивно

Това са процеси, които текат по естествен начин и трудно могат да се повлияят от планове за развитие. В последните години Северозападът е във фокуса на управляващите, както и Северна Централна България и Североизточна. Но трудно се повлияват. От 2006 г. се публикуват такива данни - в дъното на класацията като най-бедни области с около 20% от нивото на средното европейско пак са тези центрове.

Общата картина е следната - част от страната е в застой, около 2/3 от областите са много бедни на фона на средноевропейските нива (доходите са между 20 и 40%). И на другия край е София, която привлича талантите на страната, високообразованите, младите и развива една много динамична икономика.

София не е единствена - последните години Стара Загора, Варна, Русе също растат. С бурни темпове Пловдив също е сред жизнените части на страната благодарение на “Тракия икономическа зона” - привличат и чужди, генерират и местни инвестиции. Но по-голяма част от тези жизнени райони са в Южна България.

Тъжната истина е, че Южна България се развива по-добре и успява да бъде по-конкурентна - там се построиха “Тракия” и “Марица”, третата магистрала “Струма” е в напреднал процес.

А на север цяла магистрала още няма, има какво да се прави и за първокласните пътища. Друг голям проблем е и липсата на лесен достъп от Северна към Южна България. Вижда се ясно - срещу Стара Загора на картата е Габрово - едни добре развит регион (на 5-о място). И това се дължи на изявения индустриален профил и на сигурните традиционни пазари. Но между Габрово и силната икономическа зона в Стара Загора, Казанлък и Раднево няма бърза връзка. Тунел под Шипка би бил добро решение и ще помогне да се усилят ефектите за по-силна икономика изобщо за Северна България.

Друг интересен аспект в тези данни е кой как расте в последните години. София е безспорен лидер - с 80% от средно европейското ниво през 2006 г. сега е на над 100 процента, което си е растеж от 20%.
Стара Загора, Бургас, Русе са другите лидери по растеж в последните години - там инвестициите дават резултат. И още от миналата година говорим, че инвестициите с европейски средства са със спорен и статистически незначим резултат върху цялостното развитие - няма сближаване там, където се наливат европейски средства, не може да се засече ефект от тях.

Обаче там, където областите растат, то е заради частни инвестиции. Публичните инвестиции - включително. европейски средства, обаче имат дългосрочен позитивен ефект върху растежа на икономиката, когато са в инфраструктура.

Ако трябва да се даде някаква препоръка на базата на тези резултати, то добре е да се фокусират повече средства върху големи инфраструктурни проекти, които осигуряват свързаност в рамките на страната и особено между Южна и Северна България. Тунели, мостове, пътища - тези бързи връзки между центровете ще окажат влияние. Ето, “Тракия икономическа зона” я виждаме, че сега се разраства към Хасково. Само преди няколко години, когато я нямаше магистрала “Марица”, това нямаше да се случи.