Ако се приеме Законът за храните в сегашния му вид, ефектът ще е, че ще трябва да се върнем 60 години назад, твърди председателят на Аасоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България

Димитър Дългъчев е завършил „Публична администрация” и „Контрол на измервателните прибори”. Професионалната му кариера започва през 1989 г. като техник на смяна в ТПК „Михалково”, по-късно е назначен за началник „Производство”. От 2007 г. е председател на ТПК „Михалково”, а от 2009 г. е и изпълнителен директор на „Михалково” АД.

Димитър Дългъчев е председател на Управителния съвет на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България. Той коментира текстовете за водния сектор в Закона за храните, приет на първо четене в парламента.

- Г-н Дългъчев, според вас какъв ще е икономическият ефект, ако бъде приет Законът за храните в частта за водите в сегашния му вид?

- Този вариант на закона има сериозни икономически и логически дефекти. За ефект изобщо не може да се говори.

Вече няма някой, който да не е разбрал, че такава практика в Европейския съюз няма – отказване от наложения, скъпо струващ бранд по георгафско наименование и преименуване по име на извора. Нека ни кажат народните представители

примера на кои европейски държави са използвали

за тези законови промени? Тези текстове съгласувани ли са с Европейската комисия?

Наясно ли са депутатите, че всички бутилиращи компании са направили своите разчети на базата на концесия за десетки години напред? Как ще бъдат спазени според тях тези разчети, вложените средства за нови технологии, разработване на бранд? Смята ли някой колко инвестиции и работни места ще бъдат унищожени или това няма значение?

Нека дам пример с нашата минерална вода „Михалково”. Ние направихме в последните 10 години огромна стъпка напред – неотклонно, последователно, устойчиво. Инвестициите ни са сериозни и не са само финансови, а и имиджови и човешки. Почти удвоихме персонала, разширихме и модернизирахме производството, изградихме модерен логистичен център. Този закон ще ни върне десетки години назад. Защо? Защото тепърва ще трябва

да инвестираме в новото название,

а това не е просто смяна на табелката на вратата. Нашата вода е известна от 60 години като „Михалково”. Какво сега, да се върнем 60 години назад ли?

- Получихте ли отговор на тези въпроси от народните представители?

- Не, няма отговор. Не ви ли се струва странно, че народните ни избранници ще гласуват закон, който няма оценка на въздействието. Т.е. закон, който не отчита негативните последици за потребителите и производителите, за българските граждани?

Ние имаме концесия, която е договор на концесионера с държавата. От наша страна стриктно спазваме този договор. Държавата има ли намерение да спазва договорите си, или и договорите вече нямат значение?

Не може България да отменя международни норми на концесионирането и на правата на интелектуална собственост, защото някой е

решил да печели на чужд гръб.

Целият ни бранш е единен: не може да се декларира, че тук икономическата среда е спокойна и прогнозируема, а да се прави всичко тя да се дестабилизира.

- Какви са вашите очаквания, какво трябва да се случи?

- Бих искал да ни подкрепят, а не да ни спъват. Този вариант на закона трябва да бъде оттеглен.

Народните представители трябва по-често да ни посещават, за да видят в работна среда как се добива и бутилира минералната вода, която става все по-известна и извън България. Сега и

международните си кампании ли да върнем

в изходна точка? България ще бъде икономически все по-добре оценена навън, когато бъдат оценени справедливо тук хората, труда им, инвестициите и продуктите/резултатите. Мисля, че това трябва да се случи в рамките на една отговорна държавна политика.