“Обърканият преход в заглавия” - така “24 часа” разказва от седмици с факсимилета на заглавия от стари вестници за раздържавяването през последните години. Държавната агенция за национална сигурност от 1 декември 2016 г. проверява най-спорните сделки и като краен продукт главният прокурор Сотир Цацаров обяви в парламента 28 проблемни приватизации.
На сайта на прокуратурата бяха публикувани въпросните сделки, за които самите обвинители са отказали да образуват производства заради изтекла давност. Няма ясен отговор обаче какви са критериите, по които ДАНС е подредила тези 28 сделки, а не е поставила в списъка някои други от над 7-те хиляди продажби на предприятия по времето на приватизацията.
Картината най-лесно се вижда във всеки от 28-те областни града. Хората знаят кои предприятия са били затворени и разпродадени, но и кои са развити и са намерили нови ниши за бизнес. Убедени сме, че има стотици приватизирани компании, които работят успешно.
Затова “24 часа” започна да прави своя карта с успешните и неуспешните сделки по региони. Дотук разказахме за Стара Загора и Благоевград, продължаваме с Велико Търново.
Продаденият през 1999 г. военен завод “Аркус” в момента е най-големият работодател в Северна България с 2400 наети
Лясковското предприятие “Аркус” е продадено на РМД в края на 1999 г.
Дружеството е учредено с решение на Великотърновския окръжен съд от 21 септември същата година с капитал 219 835 лв. Целта е участие в приватизационна сделка, а в него акционери са над 1300 работници и служители.
С договор от 20 декември 1999 г. РМД - “Аркус България” АД закупува 55% от регистрирания капитал на военния завод. Към момента на продажбата той е 456 924 лв.
Ангажиментите по приватизационния договор са за инвестиции в размер на 1 550 000 щатски долара и поддържане на средносписъчен състав 2200 души за 2000 г., 1600 през 2001 г. и 2400 работници през 2002 г.
11 месеца по-късно
“Аркус България” АД
закупува още 19,32%
от капитала
на фирмата. Всички плащания и ангажименти по двата договора са изпълнени, а компанията е сред най-стабилно развиващите се не само във Великотърновско, но и в цяла Северна България.
“Ако към 1995 г. сме произвеждали 50 собствени изделия, към настоящия момент те са 100”, казва изпълнителният директор Банко Банков, който от 27 г. ръководи фирмата и е основен акционер.
“Аркус” произвежда основно боеприпаси за средно и малокалибрено огнестрелно оръжие (85% от продажбите за 2016 г.), взриватели (15% от продажбите) и по-малко бройки стрелково оръжие (под 1% от продажбите).
Продукцията се изнася основно за Азия, Европа, Африка и Близкия изток.
За една година ръстът на
приходите му е над 35%,
сочат данните в публичния отчет на компанията.
Нетните приходи от продажби за 2016 г. са 140,222 млн. лева, а печалбата е 3,6 млн. лева. Направените инвестиции в нови изделия и оборудване м.г. са в размер на близо 1,9 млн. лева, а основният капитал към настоящия момент е 27 415 440 лв. Средно заетите в предприятието са 2398 души.
“Имаме нужда от още квалифицирани кадри. Вече има наследственост - при нас работят децата на предишните ни работници”, казва инж. Банков. Във връзка със специфичния характер на дейност “Аркус” има пълен лиценз за износ, внос и трансфер на оръжия, валиден до март 2020 г., както и разрешителни за производство, търговия, съхранение на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия.
“Управлението на качеството е основен принцип, който се прилага в нашата компания”, обясни инж. Банков. На настоящия етап “Аркус” притежава сертификати за управление на качеството, система за управление на околната среда и система за здравословни и безопасни условия на труд, издадени от сертифициращата организация BUREAU VERITAS.
Дружеството има сертификат, издаден от Министерството на отбраната, с който се удостоверява, че системата за управление на качеството е оценена и е установено съответствието със съюзната публикация на НАТО AQAP 2110. Той се подновява на 2 години. През 2016 г. “Аркус” АД стана член на КРИБ.
Радиозаводът - гигант в своя бранш, вече не съществува
Емблематичният радиозавод в Търново, за чиито цветни телевизори през 80-те години на миналия век се виеха денонощни опашки, бе приватизиран от работническо-мениджърско дружество през 1991 г.
Оттогава до печалния си край преди 3 години бившата държавна фирма “Битова електроника” практически бе собственост на семейството на царската депутатка Марияна Костадинова. Основен акционер в него бе фирмата “Битова електроника” АД, контролирана от Огнян Костадинов.
Някoгaшният гpъбнaк нa икoнoмикaтa в cтapaтa cтoлицa и впocлeдcтвиe чacт oт бългapcкaтa oтбpaнитeлнa индycтpия е давал хляб на 6000 работници. По годишен обем на производство е бил на 7-8-о място в страната.
И до днес старите работници говорят, чe
комбинатът е купен на
цената на един трафопост,
продаден на “Енергоснабдяване” от вече новия собственик за над 1 млн. лева.
Известно време след това предприятието сглобяваше малки серии телевизори, електронни брави и секретна продукция за военните, но постепенно производството секна и огромната производствена база в кв. “Чолаковци” основно се отдаваше под наем.
През 2014 г. “Битова електроника” бе обявена в несъстоятелност по искане на едноличната фирма “Райтър” заради дълг от 1 128 251 лв. Любопитното е, че и двете фирми са на един и същи собственик.
Процедурата по фалита бе открита в София, защото от началото на 2013 г. акционерно дружество “Битова електроника” бе преместено в Ботевград.
Фирма “Райтър”, която имаше столичен адрес, е създадена през 1994 г. от Огнян Костадинов. После седалището е в “Битова електроника” в Търново, стана ясно около скандалния фалит. По-късно едноличен собственик на капитала от 655 000 лв. става офшорка на Сейшелите.
До 2008 г. Костадинов се води управител. След това капиталът е прехвърлен на 70-годишния Георги Стойнев Георгиев, който предявява вземането към “Битова електроника” и иска нейната несъстоятелност.
Нa 5 aвгycт 2009 г. се cключвa дoгoвop, cпopeд кoйтo “Битoвa eлeктpoникa” АД пpoдaвa нa “Рaйтъp” двa имoтa c oбщa плoщ oт 2514 кв. м c пocтpoeнитe в тях cгpaди в paдиoзaвoдa. Цeнaтa e 608 125 лв.
Някoлкo дни пpeди изтичaнe нa cpoкa пo пpeдвapитeлния дoгoвop oт “Битoвa eлeктpoникa” yвeдoмявaт кyпyвaчa, чe нямa дa мoжe дa изпълнят кoнтpaктa.
От плaтeнaтa cyмa пpoдaвaчът възcтaнoвявa caмo 44 000 лв. и ocтaвa дълг oт 564 125 лв. Пo дoгoвopa oбaчe имa и клayзи зa нeycтoйкa, кoятo e изчиcлeнa нa 1 128 251 лв.
От “Рaйтъp” зaвeждaт дeлo и нaпpaвeнaтa cчeтoвoднa eкcпepтизa вeчe coчи, чe дългът нa “Битoвa eлeктpoникa” към кpaя нa 2013 г. e нapacнaл нa 1,366 млн. лв.
Оcчeтoвoдeнитe
зaдължeния нa
кoмпaниятa към вcички
кpeдитopи към 30 юни
2014 г. ca в paзмep
нa 5 316 724 лв.
Така дойде краят на радиозавода, а синдик се зае с разпродажба на имотите за удовлетворяване на кредиторите.
През януари 2017-а стана ясно, че голяма австрийска компания е закупила 80-те декара, където ще изгражда мебелен клъстер. Цената на сделката според запознати е 4 млн. евро, но няма официално потвърждение затова.
-5 °
4 °
