След промени в закона ще стане възможно свръхвисоките сгради да се концентрират на две, максимум три места в столицата

„Сити тауър“ на площад „Македония“, „Милениум център“ срещу ПРОНО, 215-метров „Парадайз Тауър“, 126-метров „Capital Fort“, 202-метров „Sky Fort”, 71-метров „East Fort”, три кули от 73 до 114 метра в „Гранд каньон“ в „Младост“, 4 кули от по 50 етажа в „Град в града“ до „Пирогов“, 44-етажна сграда в „Стрелбище“, 77-метрова сграда в „Борово“, 125 метра на мястото на бившия завод за електрокари на бул. "Н. Мушанов" и ул. "Житница". Списъкът на завършени, почти готови, строящи се или пък съществуващи само като намерения за бъдещи небостъргачи може и да не е пълен, но както самият Здравков признава, в последните месеци има лавина от искания за строителство на високи сгради в София.

И за да се справи с тази лавина, преди да е затрупала София, общината настоява за спешно приемане на законодателните промени, подготвени от нея.

Всъщност това е вторият опит на Здравков откакто заема поста главен архитект да направи промени в Закона за устройството и застрояването на Столичната община и в Закона за устройство на територията, които позволяват исканията за високи сгради да валят като лавина безразборно из целия град. Първият опит миналата година се провали заради разпускането на парламента. С промените ще се регламентират три места за високо строителство – при булевардите „Цариградско шосе“ и „Царица Йоанна“ и зад Централна жп гара. Навсякъде другаде ще се въведе максимална възможна височина на бъдещите сгради до 75 м, с изключение на комплексните градски центрове, където ограничението ще е 125 м.

По-високо ще може да се строи само в трите ситита. Едното – от 7-ми километър до река Искър, по протежението на бул. „Цариградско шосе“, вече е започнало естествено да се оформя с няколкото високи сгради. Всъщност там в момента е и най-високата сграда в столицата – 126-метровата „Capital Fort”. А вече до нея се строи и 202-метровият гигант „Sky Fort”. Наблизо има метро, инженерна инфраструктура и сградите няма да скриват гледката към Витоша.

Второто сити ще се оформи по продължението на бул. „Царица Йоана“ с Околовръстния път, където ще е продължението на метрото. Идеята за трето сити – зад Централна жп гара, не е сигурна, тъй като се правят анализи дали небостъргачите няма да пречат на самолетите, които прелитат над района.

С пакета от мерки ще се реши и проблемът с чл. 27, ал. 3 от ЗУТ, който на практика позволява в ъглови имоти да се строи с неограничение във височина и плътност на застрояване. Въвежда се до 50% увеличение на параметрите за такива имоти.

Освен това се въвежда и законово изискване за транспортно-комуникационния достъп – с всяко искане за небостъргач, мол или голяма зала например ще трябва задължително да се представя компютърна симулация и анализ на трафика.

„С промените ще дадем възможност да се развият зоните за високо застрояване и концентрацията на инвестиции ще отиде в двете места, които ще определим в двата противоположни края за бъдещо сити. Не съм против високите сгради. С кмета г-жа Фандъкова се опитваме да създадем ясен регламент къде им е мястото в града. Наясно съм, че в XXI век ще има високо строителство. При цената на терените в София е ясно, че всеки инвеститор ще се опитва да расте нагоре. Но трябва да си даде ясна сметка, че след 50-я метър сградата изисква редица мерки за безопасност и инцидентът, който стана в Лондон със сграда над 28 метра, го доказва“, казва Здравков.

Желанията за небостъргачи няма да спрат, но захранването на тези сгради трябва да става през достатъчно добра пропускливост на пътната мрежа, смята Здравков. „Когато всички тези автомобили трябва да влязат през улица от 6 метра, която с паркиране от едната страна става 3,50 м, пропускливостта става изключително ниска и зареждането на сградата отнема часове. Затова искаме да заложим за сградите над 75 м обследване на начина на достъп, за да се доказва как всяка такава сграда ще влияе на града. Трябва бързо да отговорим на въпроса къде и как в София може да има високи сгради, за да не сме подложени на този огромен натиск“, категоричен е Здравков. Той очаква подкрепа за промените не само от народните представители от ГЕРБ, които ще ги внесат в парламента, но и от всички депутати от София, защото темата касае всички жители на града.

Здравков разделя условно инвеститорите, които искат да строят небостъргачи, на два типа – едните, които разработват много добре цялата идея и гледат с дълъг хоризонт, и другите, чиято цел е бързата продажба.

“Една таква сграда е изключително скъпа. За да я направиш, освен, че трябва да отговаря на специфични изисквания като пожарна безопасност, евакуация, сеизмична осигуреност, ветрови натоварвания, след това тя има и много скъпи експлоатационни разходи. Не е само една екзотика, да надвиеш егото си и да имаш най-високата сграда в София. Трябва да си наясно, че тази сграда ще ти струва месечно определена сума и тази сума ще я плащат бъдещите наематели. Когато си подготвен за такъв тип сграда, тогава си правиш ясен бизнес план. Другото е свързано с бързата продажба, която има в момента. Спекулира се, защото пазарът на имоти сега е почти всеяден.

Предлага се продукт, който трябва да се продаде, гледа се с кратък хоризонт до 2020 г. например и когато бъдещите обитатели дойдат да живеят в тази сграда, ще се сблъскат с всички проблеми. Когато от паркинг с 200 паркоместа трябва сутрин от 7,30 до 8,30 ч да излязат 200 коли по еднопътна рампа с широчина от 3,50-4 м, ще си дадете сметка, че не можете да излезете от подземния гараж половин час. Все още не сме се сблъскали с всички тези дейности, свързани с експлоатацията на такива сгради. Приемаме го като някаква екзотика и си мислим, че това ще донесе някакви огромни печалби на инвеститора. Бъдещите обитатели обаче трябва добре да си дават сметка какво ще им струва да живеят в такава сграда. Защото българинът не е свикнал да живее така. Вижте състоянието на общите части на блоковете, построени навремето. Трябва да има сериозен мениджмънт на общите части, което разбира се е свързано и със сериозно заплащане“, аргументира се Здравков.