За първи път приемат документи изцяло по електронен път
На 14 февруари стартира приемът по една от най-дългоочакваните подмерки по “Програмата за развитие на селските райони”. Тя е сред най-големите частни мерки от настоящия програмен период. Това съобщи министърът на земеделието Румен Порожанов преди дни на среща със стотици земеделци.
Кандидатите за финансиране по 4.2 “Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти” могат да кандидатстват до 17,30 ч на 16 май. Бюджетът по подмярката е в размер на 166,243 млн. лв. 125 млн. лв., или 75 на сто са от европейския земеделски фонд за селските райони, а остатъкът - национално съфинансиране. Това е първата процедура с прием през системата ИСУН по електронен път. До 3 седмици преди крайния срок фермерите могат да искат разяснения и задават въпроси на имейл: [email protected].
Процедурата е част от мярка 4 “Инвестиции в материални активи”. Тя цели
подобряване на
цялостната
дейност,
икономическата ефективност и конкурентоспособността на предприятия от хранително-преработвателната промишленост. От тях се изисква да въведат нови продукти и технологии, както и да скъсят веригите за доставка.
Като използват по-добре факторите за производство, те трябва да повишат качеството и безопасността на храните, както и проследяемостта им.
Това трябва да стане в съответствие със стандартите на Европейския съюз и с нормите за по-осезаемо опазване на околната среда.
Подмярката е насочена към предприемачи, чиито усилия са насочени към
изграждане и
модернизация на
предприятия за
преработка на
земеделски
продукти
Секторът на хранителната индустрия е един от най–бързоразвиващите се, и то не само в България. Разрастването на отрасъла идва в отговор на увеличаващото се търсене от страна на потребителите на все по-качествени хранителни продукти.
И тук не става въпрос за модерното “био”, а за храни без консерванти и без увреждащи човешкия организъм добавки, обясняват от фонд “Земеделие”.
Очакванията са земеделските производители, преработватели и търговци да си сътрудничат за успешно интегриране на продукцията в хранителната верига.
Реализираните инвестиции в добавяне на стойност към селскостопански продукти ще допринесат за създаване на устойчива заетост, включително в селата. В резултат на подпомогнатите проекти се очаква да бъде постигнат и значителен екологичен ефект чрез стимулиране на биологичното производсто. Сред показателите ще са и инвестиции, свързани с повишаване на енергийната ефективност, използването на възобновяеми източници на енергия, на странични продукти, отпадъци и остатъци.
Изпълнението на подмярката ще окаже ефект по отношение на развитието на сектори плодове и зеленчуци, животновъдство и етеричномаслени култури, където се очаква засилване на връзката между производител и преработвател, устойчиво развитие и подобряване на пазарните позиции.
Максималният размер на инвестиционните разходи за проекти на един кандидат по подмярката е намален от 3 млн. евро на 2 млн. евро. Изискването е заложено в одобрената от ЕК програма за селските райони.
Корекцията е направена, за да може повече компании да се възползват от програмата.
Финансовата помощ за всеки проект е в размер на 50% от общия размер на допустимите разходи и 40% от общия размер на разходите за големи преработвателни предприятия.
По подмярката ще се подпомагат проекти, които водят до подобряване на цялостната дейност на предприятието чрез внедряване или подобряване на мощности и технологии, какти и намаляване на себестойността.
Финансова помощ се предоставя за извършване на инвестиции в няколко производствени сектора, свързани с преработката/маркетинга на селскостопански продукти като мляко, млечни продукти и яйца. Не се допускат заместващи млякото изделия. Към допустимите освен плодове и зеленчуци се включват и гъби, месо и месни продукти, както и мед и производни, но без да са имитиращи.
Няма да се финансират дейности за преработка или маркетинг на
хляб или други
тестени изделия,
но според условията за кандидатстване се включват зърнени, мелничарски и нишестени продукти. Позволени са растителни и животински мазнини, но не и маслиново масло. В проектите може да присъстват и технически и медицински култури, включително маслодайна роза, билки и памук, с изключение на производство, преработка и/или маркетинг на тютюн и тютюневи изделия, захар и сладкарски изделия. Готови храни за животни като фуражите също са разрешени, допустими са гроздова мъст, вино и оцет.
Финансова помощ се предоставя за извършване на инвестиции и за производство на енергия чрез преработка на първична и вторична биомаса от растителни и животински продукти с изключение на биомаса от рибни продукти.
Проектите, представени от признати групи или организации на производители или такива, одобрени за финансова помощ по мярка 9 “Учредяване на групи и организации на производители” от ПРСР 2014-2020 г., трябва да са
пряко свързани
с основната
земеделска
дейност
на всеки член и с основната земеделска дейност за групата/организацията. Финансова помощ не се предоставя, ако за същите инвестиционни разходи кандидатът е получил публична финансова помощ от държавния бюджет или от бюджета на Европейския съюз.
За да подлежат на подпомагане, кандидатите представят бизнес план, който съдържа подробно описание на планираните инвестиции и дейности за 5-годишен период, а в случаите на инвестиции за извършване на строително-монтажни работи – за 10-годишен период.
Бизнес планът трябва да показва подобряване на дейността на земеделското стопанство или предприятието на кандидата или на земеделските стопанства, на членовете на групите или организациите на производители чрез прилагане на планираните инвестиции и дейности и постигане на една или повече от целите на подмярката и в съответствие с принципите на добро финансово управление, публичност и прозрачност.
Ясно е първото класиране
по пчеларската програма
Готово е първото за годината класиране на кандидатите за подпомагане от бюджета на Национална програма по пчеларство за периода 2017-2019 г.
От фонд “Земеделие” съобщиха, че списъкът е според критериите за оценка, определени в Наредбата за условията и реда за прилагане на пчеларската програма.
1235 пчелари са заявили желание за подкрепа по мярка Д - “Мерки за подкрепа на подновяването на пчелните кошери в Европейския съюз”. Съответните дейности са: 1 “Закупуване на нови кошери за подмяна на стари негодни кошери и/или за увеличение на пчелина”, дейност 2 “Поддържане или увеличаване броя на пчелните семейства” и дейност 3 “Закупуване на пчелни майки”.
След приключилите административните проверки от Разплащателната агенция отчитат 1742 приети заявления по мерки А, Б, В, Г и Д за финансовата 2018 г. от пчеларската програма.
Списък на класираните пчелари с одобрени заявления е качен на сайта на ДФ “Земеделие”. Одобрените кандидати ще бъдат поканени за подписване на договори в областните дирекции на фонда, където са подали документи за участие.
През 2018 г. най-голям интерес е отчетен за финансиране по мярка Б: “Борба срещу агресорите и болестите в кошера, особено срещу вароатозата”, с 1259 подадени заявления и по мярка Д, за която има 1235. Подпомагане по мярка Г - “Мерки за подпомагате на лабораториите за анализ на пчелните продукти” очакват 327 земеделски стопани. За техническа помощ по мярка А бяха приети 324 заявления и за подвижно пчеларство по мярка В - 6 заявления.
Приемът по мярка Е - “Сътрудничество със специализирани органи за осъществяването на практика на приложните изследователски програми в областта на пчеларството и пчелните продукти”, ще приключи на 23 февруари 2018 г.
Националната програма по пчеларство 2017-2019 г. е с общ бюджет от приблизително 14,28 млн. лева, от които 50 на сто са осигурени от ЕС и 50% - от националния бюджет. Определеният за 2018 година ресурс е 4 758 594 лева.
-5 °
4 °
