Изабел Христова се обучава за готвач в Австрия. Казва, че българската и гръцката кухня са толкова близки, но хората не са информирани и не познават нашата

Изабел е родена на 16 март, 1992 г. в Силистра. Завършва езиковата гимназия в града с първи чужд език немски и втори - френски. През март 2017 г. постъпва в професионалното училище за туризъм в австрийския град Филах. В момента се обучава за готвач по дуална образователна система.

- Кога и защо реши да заминеш за чужбина, Изабел?

- Заминах за Австрия, защото майка ми работи тук от години и след 12-и клас започнах работа. Постоянно се връщах в България заради носталгията и приятелите. Реших да завърша готварска академия в Австрия във Филах. Аз живея на два часа от там, в едно селце Рангернсдорф, работя в къща за гости.

Със завършена готварска академия заплатата се вдига два пъти - след обучението бруто е 2000 евро. В хотели и звездни ресторанти възможностите са по-големи. Имам за цел да съм готвач на кораб, защото това е признание. Обучението ми завършва през ноември 2019 г., ще имам изпит - практика и теория в кухнята. Трябва да приготвим тристепенно меню, както и да обясним влиянието на храната върху нас. Преди изпита ще ми изпратят насоки, по които да се подготвя, но до последно няма да знам над какво ще ме изпитват.

- От колко време се занимаваш с кулинария?

- Бях на 14 г., когато за първи път посетих майка в Австрия. Тя ме вземаше в ресторанта, в който работи, и нейният шеф ме запали много по кулинарията. Той ми е и до ден днешен шеф и учител.

- Спомняш ли си кога дойде страстта ти към готвенето?

- В началото бе по-скоро задължение, то си и беше такова - работех. Вероятно не бях доволна заради липсата на приятели. По-късно обаче, когато си купих първото готварско куфарче, униформата, високата шапка и трябваше да се стегна за академията, си спомних защо съм в кухнята, дойде истинската страст.

Първо започнах да правя салати, по-прости неща. Шефът ме наблюдаваше и виждаше, че готвенето ми се получава с лекота. Веднъж направих скариди и го впечатлих. Все пак той и до ден днешен ме критикува, дори и да съм приготвила перфектно ястието. Целта му е да се интересувам, да променям, да се получава все по-добре.

- Кой е най-важният човек, за когото си готвила?

- Кметът на региона. Приготих свинско печено. В нашия ресторант се организират много събития - от рождени дни до кръщенета. Ние сме почти в сърцето на Алпите.

- Очаровала ли си някого с български ястия?

- В първи курс имаше ден на отворени врати, представих тартар от сайблинг (риба) и тиква. Правих тиквеник в училище, учителят ми беше много очарован, събра всички учители по готварство и ги доведе. Много го харесаха. На Великден правих козунак, дори кметът яде. Всички бяха очаровани.

- А да си предизвиквала обратната реакция?

- В училище не. Но вкъщи направих една много люта риба, майка ми се ядоса много, защото рибата беше много скъпа. Има нещо, което ме дразни - хората не са информирани, не приемат българската кухня, но приемат гръцката например. Почти няма разлика между тях обаче. Това са сходни кухни, но хората не са отворени да пробват. В моя ресторант се предлага традиционна кухня, хората са свикнали с менютата. Правила съм обаче бисквитена торта, харесаха я, защото е лека. Правила съм вкъщи сладки торти, носила съм на шефа ми, но не обичат тежки десерти, а сметанови. Българите имат повече маслени кремове, тежки, на австрийците това не им е любимо.

- Какво ти липсва най-много в чужбина?

- Морето. Бях няколко лета аниматор на Българското Черноморие, помня как тече животът там. Приятелите със сигурност ми липсват. Сега обаче нямам възможност да се прибирам. Те се събират по Коледа, а аз тогава най-много работя. Не съм си ходила в България около две години. Наскоро се срещнах с приятели за няколко дни, но в Барселона. Освен това намирам българските планини за по-красиви от австрийските, по-богата е природата в България.

- Кое от правилата в Австрия би било хубаво да се пренесе в България?

- Точност, адекватност, вежливост. В България има много нацупени сервитьорки и продавачки. Това е разбираемо заради ниските заплати, но какво може да направим ние, клиентите? При нас гостът е цар, той идва на почивка и ние се стараем да направим ваканцията му възможно най-добра, да го глезим с всяко ястие, не претупваме нещата. В културата им е винаги да се поздравяват. Аз харесвам нашата кухня повече от австрийската, за мен е не толкова разнообразна и богата. Мисля, че по-скоро бих пренесла нещо от България в Австрия в кулинарно отношение.

- С кое не успя да свикнеш?

- С монотонността. Не знам дали е, защото съм пораснала и не е както преди. Тук ритъмът е от работа вкъщи. Представям си, че в България след работа нещо се случва, ще бъда с приятели. Тук е задължително да си с кола, за да се придвижиш.

- Три факта, с които асоциираш България...

- Силна история, море и лютеница..

- Как се виждаш след 10 години и би ли се върнала в България?

- Със сигурност бих се върнала, целта ми е собствен ресторант. Дори и да не успея, пак бих се върнала. Да си готвач е много тежка работа, скапан си след работния ден, но си заслужава, когато хората са доволни. Да дойдат и да ти кажат, че е било вкусно и пак ще се върнат. Добрата оценка струва повече от парите. При добрите готвачи след време парите нямат роля, тогава имат нужда от нещо повече, по-висока оценка. Затова и ми харесва тази професия.

- Каква реализация очаква един готвач? Търсена професия ли е това? Каква е средната заплата в тази сфера?

- Професията е изключително търсена. В Австрия има много големи възможности за реализация, неопитните системата ги изхвърля. Има много ресторанти, в които готвачите са некомпетентни.

- Има ли реализация в България, или повечето възможности са в чужбина?

- За да се реализирам в България, ми трябва капитал. Затова трябва да работя на кораб например. Бих искала да имам собствен ресторант, със собствена продукция. Нещо като хасиенда - месо, риба, зеленчуци, подправки, мляко и сирене да се произвеждат при мен. Да презентирам продуктите си чрез българската, модерната, европейската кухня. Тук не всички ресторанти могат да си го позволят. Звездните имат собствена продукция. Звездите се дават, когато произвеждаш нещо сам, и това, което сам си правиш, е различно от купеното в магазините. Може и да е твърде смело, но го искам.

- Как протича образованието в една готварска академия?

- 4 часа учим, 4 часа имаме практика. Трябва да изпълним критерии за точност, вкус и креативност. Последното е изключително важно. Оценяват ни, учителят показва какво още можем да направим. Показват ни как да изпържим магданоза за кратко, за да стои блестящ и лъскав. В Австрия е застъпена дуалната форма на обучение. По 8 работни часа, получавам заплата все едно съм на работа. Има и купони. Фелден, което е местност в Клагенфурт, е на 15 минути от Филах. В академията се запознах с много хора. Тук българи няма, преди мен е учил само един. Сега има много словенци, сърби, китайци.

- Какво е любимото ти ястие?

- Имам толкова много. Най-много обичам пържените филийки от детството си и ориз със спанак. Преди месец правих нещо в училище, което ми стана наистина любимо. Никога не бях яла толкова вкусно месо. Печено еленско, мариновано в какао. Бях го аранжирала много красиво - с кореноплодни зеленчуци и пюре от сини картофи, известни и като трюфелови картофи, и с круша, маринована в бяло порто, и малки брюкселски зелки.