Работодателите  вдигнаха от код "жълт"  на код "оранжев" готовността си за протести пред американските централи, но и пред ТЕЦ "Варна". Това обяви Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България на пресконференция след среща с омбудсмана Мая Манолова. Работодателите и написаха писмо като граждани и поискаха защита на домакинствата от преференциалните цени на "Ай И Ес Марица изток 1" и "КонтурГлобал Марица-изток 3", а вчера се срещнаха с нея.

Биснесът ще протестира и  ТЕЦ "Варна", тъй като има информация, че в петък, 30 март, тази централа е внесла в КЕВР предложение за цена от 1 юли от 191 лв. за мегаватчас. КЕВР може да свали до 161 лв., но повече не може, тъй като разходите за производството на ток при нея са високи и са над пазарните цени, каза Велев. Тази централа тръгва по модела на американските, заяви още той. 

КРИБ, АИКБ и БСК за се съгласили да се повиши степента на готовност за протест, това не е направила БТПП, тъй като председателят й - Цветан Симеонов, е в Истанбул на бизнес форум. Велев заяви, че се надява и палатата да се присъедини към готовността за протест. 

  На съвместната пресконференция Велев съобщи, че американските централи изземват на година от българските домакинства 476,4 млн. лв. При 3,5 млн. домакинства в България това прави 161 лв. за всяко.

Той напомни и цените - 106,76 лв. за мегаватчас за ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" и 168,66 лв. за ТЕЦ "АЙ И ЕС Марица-изток 1". А цената, определена от КЕВР, е 70 лв. Близко до това са и пазарната цена.

Изпълнителният директор на КРИБ Евгени Иванов пък съобщи, че оперативната печалба на двете централи е 54 и 59%, каквато и наркобизнесът не прави. 

Манолова съобщи, че ще има срещи, поискани от ръководствата на американските централи. Тя пък от своя страна ще настоява за срещи с Министерството на енергетиката, Министерството на финансите, парламентарната комисия по енергетика и КЕВР, за отговор на въпроси.  Омбудсманът заяви, че няма информация какво правят българските институции по договорите с двата теца.  "Знаем ли на каква фаза е процедурата на ЕК по повод преференциалните цени за двете централи. Какви биха били последствията от разваляне на договорите и от евентуалните арбитражни дела във Вашингтон, пита Манолова.

Тя иска информация изготвян ли е икономически, финансов и правен анализ какви биха били последствията при различните сценарии на действие. Припомни, че са предвидени неустойки от 3 млрд. лв. при разваляне на договорите. "Не съм съгласна българските граждани да плащат затова, както и да плащат санкциите, които евентуално ЕК би наложила, ако установи нерегламентирана държавна помощ с преференциалните цени на американските тецове."

Тя заяви, че най-добрият начин е да се върви по пътя на преговорите.