Ако българин реши да си направи екскурзия из европейски държави това лято, страната, която трябва старателно да избягва, е Дания. Защото потребителските цени в тази скандинавска държава са със 142% над средното за ЕС равнище, а в родината са 48% под това ниво. С други думи, на него
ще му се наложи
да плаща около
3 пъти повече
за същите стоки
и услуги
Според последния годишен доклад на Евростат Дания изпреварва по скъпотия дори Люксембург - малкото княжество, което традиционно бие всички страни членки по доходи на глава от населението, по инвестиции и по ред други показатели за благосъстояние и богатство.
Швеция и Финландия са горе-долу на същото равнище на цените, но те, както и Норвегия, която не е член на ЕС, поне са традиционно държави с висок стандарт на живот, в които туристът не е добре дошъл особено ако е с нисък бюджет.
България продължава по традиция да е страната с най-ниските цени, каквато е почти от годината на влизането си в ЕС. Според доклада обаче
това не се отнася
за всички видове
стоки
При храните и безалкохолните напитки, потребителската електроника и транспортните услуги страната ни отстъпва първото място по евтиния.
Специално при транспорта България дори не е сред трите най-евтини държави в общността. На тези места са подредени Словакия, Чехия и Румъния.За съжаление на българина, един от най-големите му разходи продължава да е храната. Въпреки че нейният дял от общите му разходи е паднал вече на 37% (преди 10 години беше 45%), той продължава да плаща за храна значително. Най-евтина в ЕС е
храната в
Румъния и
Полша,
което е естествено, след като и двете са традиционно големи селскостопански производители, а Полша се превърна и в един от най-големите европейски износители на храна.
Дания, Швеция и Австрия са трите страни членки с най-скъпа храна, като в Дания стойността ѝ достига до 150% над средната за ЕС.
При алкохола разликите в цените са драстични - в Ирландия тези стоки са със 174% по-скъпи от средното в ЕС. Тук разликите идват най-вече по линия на различното данъчно третиране. По европейски регламент има само минимални задължителни ставки на акциза върху алкохола и цигарите, към които се придържа например България. Горната граница е по избор на всяка държава. Но втора и трета позиция по скъп алкохол са Великобритания и Финландия. България
твърдо държи
първо място по
евтин алкохол
и тютюневи изделия, следвана от Румъния и Унгария.
Благоприятното данъчно третиране - само 7% ДДС върху туристическите пакети при 20% за всичко останало, което се прилага у нас, води до първото ни място по евтини ресторанти и хотели. Другата причина за евтиния туризъм вероятно е и твърде голямата конкуренция при хотелите, които почти се утроиха за последните 15 години. Но второ място в ЕС по евтино настаняване и изхранване е Румъния, а на трето - Чехия.
Дания, Швеция и
Финландия
заемат първите
три места по
скъпи хотели и
ресторанти
в ЕС. В Дания тези услуги струват 151% над средните за ЕС цени, а в Швеция - 146%. И трите скандинавски държави не поощряват много туризма, въпреки че народите им обичат да пътуват по света.
В областта на потребителската електроника разликите в цените между най-скъпата и най-евтината държава са най-малки. Причината трябва да се търси във факта, че огромната част от тези изделия се произвеждат извън ЕС - най-вече в Азия. Най-евтино
компютрите,
телевизорите,
смартфоните
и други такива изделия се продават в Ирландия, на второ място е Полша, а на трето - Чехия. Най-скъпи са те в Дания, следвана от Франция и Кипър. Само че в Ирландия електрониката струва 86% от средното за ЕС ценово равнище, а в Дания - 110%.
Облеклата - друга стока, която все по-често европейските потребители купуват от азиатски държави, също показват сравнително малки ценови различия. Дрехите струват най-скъпо в Швеция, Дания и Финландия. Най-евтини са те в България, Унгария и Великобритания. Разликата в цените между Швеция и България обаче е около 1,5 пъти. Отделен е въпросът, че това са средни цени най-вече на масовите дрехи. Луксозните и модни облекла в България традиционно струват по-скъпо, отколкото в редица западноевропейски държави, защото у нас вносът им е нищожен като количество.
България отстъпва първото място по евтин транспорт поради една основна причина - в тази група Евростат включва не само колко плащаме, за да пътуваме с обществен транспорт, а и личните транспортни средства, т.е. леките коли.
Поради това най-евтината държава се оказва Словакия, следвана от Чехия и Румъния. Това е логично -
и в трите
държави има по
няколко завода
на родни и чужди
производители на
автомобили,
докато в България се произвеждат само автомобилни части. Всъщност по цени на коли България е чак на осмо място отзад напред, т.е. колите са по-евтини освен в посочените три държави още в Литва, Полша, Естония и Латвия.
Данните в доклада на Евростат се основават на наблюдението на над 2400 потребителски стоки и услуги в Европа, по които се изчислява и паритетът на покупателната способност. В тях не се включват стоки и услуги, които се плащат частично или напълно от държавата, като например лекарствата.