Проектът на Национална жилищна стратегия, разработен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, бе обсъден днес по време на семинар „Възможности за адресиране на жилищните нужди на уязвими групи чрез Национална жилищна стратегия 2018-2030 г.“ Събитието, организирано съвместно от регионалното министерство и европейската програма РОМАКТ, се проведе днес в Пловдив. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Целта на дискусията бе общини, неправителствени организации и заинтересовани страни да се запознаят със Стратегията и да допринесат за развитието й чрез дебат по различните аспекти на жилищната политика и отразяване на потребностите на всички граждани, включително уязвимите лица.
„Убедени сме, че общините са най-добре запознати с жилищните нужди на местно ниво и как те да бъдат адресирани по най-ефективен начин. Затова наша цел е да се насърчи и подпомогне тяхното участие в прилагането на националната жилищна политика“, посочи регионалният заместник-министър Малина Крумова, която участва в дискусията.
Чрез Националната жилищна стратегия ще бъдат въведени стратегическите насоки за подобряване на жилищната политика в следващите поне 15 години. Тя е и инструмент за подкрепа на местното развитие, стана ясно още от думите на Крумова.
Тя съобщи, че в момента 98% от жилищата в страната са частни, увеличава се обаче броят на необитаваните жилища - 1,2 млн., което е около 30% от всички жилища у нас. В същото време 40% от населението живее в пренаселени домове.
В рамките на семинара бяха представени основните аспекти от изработвания от МРРБ проект на Национална жилищна стратегия, нейните цели и визия, нуждите на жилищния фонд в страната, както и възможности и тенденции за развитие на жилищния сектор. Обсъдени бяха потребностите на домакинствата у нас, като специално внимание бе отделено на жилищните нужди на уязвимите социални групи от населението.
„Нашата амбиция е Стратегията да бъде широко приет и разбран документ. Неговото дискутиране може да подобри качеството на документа и активността на всички заинтересовани страни е ключова за това“, каза още Крумова.