Подготовката за тях започва още другия месец, резултатите ясни след година

Нови стрес тестове очакват българските банки преди въвеждането на еврото. Те са част от мерките, които България трябва да изпълни за влизането в еврозоната.

Това става ясно от плана за действие за присъединяването на страната ни към валутния механизъм ЕРМ 2 и Банковия съюз, който беше публикуван в сряда на сайта на Министерството на финансите. Преди това бе приет от правителството.

Документът се гласува заради поетите ангажименти на България с писмото от 29 юни, с което страната ни поиска да бъде приета в еврозоната.

България ще

трябва да засили

рамката на

надзора в

банковия сектор

чрез тясно сътрудничество с ЕЦБ и да се направят редица промени в националното законодателство.

Предвижда се към края на 2018 г. те да бъдат одобрени от Народното събрание, съобщиха от правителствената информационна служба. По план последните заложени мерки трябва да бъдат изпълнени до юли 2019 г. (Какво съдържа планът - виж инфографиката вдясно.)

Подготовката за стрес тестовете заедно с преглед на качеството на активите на банките ще започне през септември - октомври тази година, а резултатите ще са ясни през юни - юли 2019 г.

Това не е изненада, всички банки знаят, че ще се проведат по методиката на ЕЦБ, която твърде много прилича на тази на стрес тестовете през 2016 г., коментираха финансисти. Консолидацията на сектора, която тече в момента, всъщност била с повишаване на капитализацията преди новите тестове.

Резултатите от първите, които бяха направени от БНБ преди 3 години, показаха, че

банковата ни

система е

стабилна и може

да издържи и

най-тежка криза

22 банки бяха подложени на изпитанието. Тогава стана ясно, че основният показател за финансовата им устойчивост, измерен като съотношение между базов собствен капитал и рисково претеглени активи, е значително над минималните регулаторни изисквания на системно ниво, а също така и над средните равнища за европейските банки, отчетени при европейския стрес тест, приключил малко преди нашия.

България ще внася пари в европейския фонд за гарантиране на депозити

България ще прави вноски в европейския Единен фонд за преструктуриране, в който участват всички държави - членки на Банковия съюз. Това всъщност е общият механизъм, с който се гарантират всички депозити на хората от държавите в еврозоната.

В сряда правителството одобри

споразумението

относно

прехвърлянето

и взаимното

използване

на вноските

във фонда,

подписано в Брюксел през 2014 г. Като следваща стъпка то трябва да се ратифицира със закон от Народното събрание.

Освен към фонда България трябва да се присъедини и към Единния механизъм за преструктуриране от датата на влизане в сила на решението на Европейската централна банка за установяване на тясно сътрудничество.

Целта на механизма е да осигури преструктуриране на неплатежоспособни банки, като разходите за данъкоплатците и реалната икономика бъдат сведени до минимум. По този начин трябва да се засили доверието към банковия сектор, да се предотврати верижният ефект, да се ограничи зависимостта между банковата система и държавния дълг.

Изграждането на Единния механизъм за преструктуриране, основна част от който е създаването на Единен фонд за преструктуриране, е вторият елемент на Банковия съюз в Европейския съюз. Първият е под формата на Единен надзорен механизъм.

Фондът за

преструктуриране

трябва да се

изгради за

8 години,

като началото е поставено през 2014 г. Засега той се състои от национални подразделения, които впоследствие ще се слеят. Обединяването ще започне с 40% през първата година, 20% през втората, а през останалите 6 години постепенно ще нараства с еднакви количества, докато националните подразделения престанат да съществуват.

Вноските се правят от банките, като индивидуалната се изчислява пропорционално на сумата на пасивите. От тях се изключват собствените средства и гарантираните депозити. Вноските ще се коригират пропорционално на поетите от всяка институция рискове.

Фондът трябва да достигне най-малко 1% от размера на гарантираните депозити в държавите, участващи в Банковия съюз. Предпологаемите

средства, които

се очаква да се

натрупат в него,

са около

55 млрд. евро

Тези средства ще се използват за преструктурирането на банки, след като всички други възможности са изчерпани - като например рекапитализация чрез вътрешни източници.

26 държави членки са подписали междуправителствено споразумение за фонда през 2014 г. То влиза в сила на първия ден от втория месец след датата, на която инструментите за ратификация са депозирани от подписалите го страни, които участват в Банковия съюз и представляват поне 90% от общите претеглени гласове на всички участници.