- “24 часа” и Vivacom събраха учители по проекта “Образование 4.0”
- Мария Габриел: Пренасям инициативата “Образование 4.0” на европейско ниво
- Красимир Вълчев: Учители ще вземат допълнителни пари за електронни уроци
- 7 млн. лв. отиват за Wi-Fi в още 700 училища
Създателите на дигитално съдържание ще са хората, които ще получават високи заплати в бъдеще.
Тази прогноза направи главният изпълнителен директор на Vivacom Атанас Добрев на кръглата маса “Учители за дигитално образование”. Това бе първото събитие от продължението на кампанията “Образование 4.0” на “24 часа” и Vivacom. На него еврокомисарят по цифровото общество Мария Габриел, която е патрон на инициативата, и министърът на образованието Красимир Вълчев чуха мнението на учителите как трябва да бъде модернизирано българското образование. На дискусията присъстваха преподаватели и директори на училища от цялата страна.
Следващите две
кръгли маси ще
са с родителите
и учениците,
за да бъде чуто и тяхното мнение, обяви издателят на “24 часа” Венелина Гочева.
“Качеството на образованието ще определи дали България ще стане богата и добра живееща държава, или ще сме на опашката и само ще се оплакваме. Новите професии, които ще получават добри пари, ще са свързани със създаването на дигитално съдържание”, заяви още Атанас Добрев на дискусията.
“Първоначално изискването към образованието е било грамотност – да можеш да четеш. С времето е било нужно и да можеш да пишеш, а след това и етапът да създаваш текст. След това изискванията се повишават и с чужди езици. Цифровите умения, за които говорим в момента, имат две фази – да си потребител и да си създател.
Трябва да научим децата да създават изкуствените интелекти, защото добре платените хора ще са тези, които създават”, каза изпълнителният директор на Vivacom.
“Писането на справки на ексел не са цифрови умения”, подчерта той.
Интернетът в училищата, макар и безплатен, трябва да бъде филтриран, за да нямат достъп учениците до порно или неподходящи игри, препоръча още той.
“Можем ли да променим нещо в системата
без учителите,
звучи като
реторичен въпрос Днес не сме сигурни през 2060 г. какви професии ще съществуват, но и тогава ще имаме нужда от учители”, заяви на кръглата маса пък министърът на образованието Красимир Вълчев.
“Учителят ще е още по-необходим, за да изгради ценности при детето, да го направи знаещ и можещ човек. Ще ни трябват учители на роботи, а не роботи учители”, допълни той.
4 важни неща открои като нужни промени образователният министър.
“Едното е обучението за дигитални умения. Въведено е компютърно моделиране от 3-и клас. Стартирана е програмата “Старт за IT кариера”, която МОН разширява. Стартираме голям проект, една от дейностите е за компютърно моделиране още от 1-и клас. Министър Красимир Вълчев обяви, че по проекта за 105 млн. лева по ОП “Наука и образование за интелигентен растеж” ще има обучения за ученици и за учители, които преподават чрез информационни технологии и ще създават дигитални уроци. Процедурата ще обхване всички 1949 общообразователни училища.
Има отделени
25 млн. лв.
допълнително
за финансиране на дейности по интереси. За всичко това ще разчитаме на учителите”, каза Вълчев.
Втората промяна според министъра е свързана с обучението чрез информационните технологии, като догодина МОН ще създаде платформа с електронно съдържание с отворен код. Министърът отбеляза, че трябва да се мотивират учителите да създават електронно съдържание. “Ще има допълнително заплащане на всеки електронен урок, създаден от учителите”, каза Вълчев.
Wi-Fi вече има в
1100 училища, ще
се отпуснат
7 млн. за
още 700
Други 600 училища ще получат интернет до началото на следващата година.
Третата промяна е в системата, каза още министърът. Всички политики трябва да са ориентирани към иновациите, уточни Вълчев.
Четвъртата е свързване на уменията с изкуствения интелект със социално-емоционалните умения и ценностите на човека. “Това може да направим, като свържем дигиталните умения с креативността. Така да променяме системата, че да се провокира развитието на креативността”, подчерта Вълчев.
“Истинският проблем е, че дигиталното образование е образованието изобщо и за това не сме готови.
Животът ни
изпреварва
Всичко трябва да се промени”, коментира ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков.
За първи път
учители, ученици,
родители са
обединени
зад една инициатива. През декември ще я предложа и на ниво ЕС, заяви пък еврокомисарката Мария Габриел. Тя очаква от инициативата конкретни мерки, които да предложи на ниво ЕС, когато събира през декември в Брюксел и на която ще участват дигиталните шампиони на Европа. Идеята е чрез разпространяването на инициативата и в другите страни на ЕС да се отговори на предизвикателствата по отношение на цифровите умения. Габриел посочи, че трябва да се прецени за кои учебни програми може да се прилагат интернет платформи и дали може да се стартира бързо с малки работни проекти.
“Най-важният извод е, че имаме нужда от модел на утрешния ден – 2040, 2050, 2060 г. Когато знаем за какъв свят готвим нашите деца, трябва да изработим стратегията си като нация и на Европа като континент.
Стратегия с ясни
цели и срокове -
от свързаност на училищата до филтриране на съдържанието и подготовка на учители.
Мечтая като родител в учебния процес да влязат “Нешънъл джиографик”, “Анимал планет” и “Хистори”, които децата ми гледат с интерес. И да бъде изваден този материал, който няма да им трябва”, закри дискусията пък лидерката на Дигиталната национална коалиция Гергана Паси.
Шефката на образователния инспекторат в София Ваня Кастрева посочи като предизвикателство ролята на университетите да обучават новите преподаватели. (24часа)
Наредбата от 1994 г. спъва
обучението с компютри
Наредба № 9 - за компютърното обучение в училищата, е от 1994 г. Това обяви Десислава Цокова от Видин на кръглата маса “Учители за дигитално образование”. Документът ограничава обучението с абсурдни изисквания за площ в кабинетите и норматив на деца за група.
Тази остаряла наредба спъва възможността в час децата да се обучават с компютри, таблети или телефони, обясни тя.
На дискусията дойдоха близо 70 учители от София и цялата страна. Те говориха откровено, понякога емоционално, и с гордост, и с болка за проблемите и добрия опит при въвеждането на дигиталното съдържание в училищата си.
68% от преподавателите в столичното 18-о училище “Уилям Гладстон”, където има уникален дигитален център, са минали на обучение в Китай и други държави, съобщи директорката Величка Стойчева. Но предупреди, че с оглед на темповете на развитие на дигиталните технологии там, където колегите ѝ били преди 3-4 г., вече е различно и те трябвало да отидат пак, за да са в крак с новостите. “Учителите трябва да се самообучават, всяка година да добавят нови мерки - да наблюдават и да ги внасят”, каза тя. За целта в 18-о СУзаплатите били с около 20% над средните в образованието.
Павлин Петков, директор на математическата гимназия във Варна, настоя за трансфериране на положителните учителски практики и да се създадат условия за роботика. Както и на учителите, които създават дигитални уроци, да им бъдат намалени нормативите за офлайн преподаване.
Има много учебни материали, създадени от деца с подкрепата на IT специалисти. Всички материали са изобретени според интересите на децата и са отворени за ползване от всички. Учениците подписват декларация, с която предоставят за свободно ползване свои продукти, разказа Ангел Ангелов от Шумен.
В столичното 30-о средно училище “Братя Миладинови”, в което 90 учители преподават на 950 ученици, вече работят само с електронен дневник. 3 години са поддържали едновременно дневник и на хартия и електронния, обясни директорката Атанаска Рейха.
“Още в предучилищна възраст въведохме интерактивни дъски. Резултатите са големи. Приложението на тези продукти дава възможност децата да са активни участници в процеса на обучението - и при рехабилитация на слуха, и при развитие на речта”, включи се Севделина Джонгарска, директор на специализираното средно училище и детска градина за деца с увреден слух “Проф. д-р Дечо Денев”. Тя допълни, че развитието на слуховите им възможности води до социализация и интеграция. В средния курс прилагат работа с таблети по определени предмети. Резултати имаме, всяка година ги отчитаме. Нашите учители използват материалите, съобразени с особеностите на децата с увреден слух.
Учител от 31-о училище в София попита министъра на образованието Красимир Вълчев ще бъдат ли обучени началните учители, за да могат спокойно да преподават компютърно моделиране. “Направихме обучение, но това не е достатъчно”, отговори министърът. Според него обучението трябва да бъде както по национални програми, така и за сметка на училищния бюджет.
Да се създаде национална платформа за добри практики, поиска директорката на 134-о училище Весела Палдъмова.
Акцентът трябва да е икономическият аспект на дигиталността, подчерта пък зам.-кметът на София Тодор Чобанов. IT секторът е най-бързо развиващият се в София. 40 000 души са заети в този сектор само в София, с най-добрите възнаграждения са и се радват на най-висок жизнен стандарт. “Учителите са ключови фигури и имат историческата мисия да въведат следващото поколение в дигиталния свят по най-добрия начин”, каза още Тодор Чобанов. Според него децата на 3-4 години вече са в дигиталния свят и е много важен въпросът за дигиталната сигурност. Нуждаем се от законов документ, който да гарантира сигурността на децата в интернет. Според зам.-кмета на Пловдив Стефан Стоянов в града му 50-60% от децата. Там вече имат лични акаунти. В града имало над 20 сертифицирани учители, а 500 преподаватели минали на поне един курс. (24часа)
-5 °
4 °
