Общото богатство на страната ни се увеличило 11 пъти от 2000 г.
7680 евро нето се падат на всеки българин през 2017 г., след като се разпределят нетните финансови активи в страната, които са в размер на 54 млрд. евро. Това показва годишният доклад Allianz Global Wealth Report.
Той нарежда България на 38-о място сред 53 изследвани държави в света по този показател. Така страната ни изпреварва по богатство Турция, Румъния, Русия, Сърбия, Словения и Украйна.
В България
нетните финансови
активи са
нараснали 8 пъти
от 2000 г. досега,
като тогава те са били 6 млрд. евро, сочи още докладът на “Алианц”. Брутните финансови активи са се увеличили близо 11 пъти - от 7 на 69 млрд. евро. По този показател обаче България изостава - половината страни от региона ни изпреварват, а в Румъния сумата е 129 млрд. евро.
Бруто на българин се падат по 9760 евро. Най-голям дял от общите финансови активи в България имат ценните книжа. През 2017 г. те са 44% от всички активи, следват депозитите - 37%. Осигуровките и пенсиите имат дял от 11%, а 8% са други активи.
През годините това съотношение доста се е променило - от 2000 до 2005 г. делът на депозитите е варирал между 55 и 65%, докато от 2006 г. пада до 36-39%. За сметка на това делът на ценните книжа се покачва с около 10%, а този на осигуровките и пенсиите расте плавно от 1 до сегашните 11%.
Докладът обръща внимание на развитието на страните от Източна Европа, членки на ЕС - България, Хърватия, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Чехия и Унгария. През 2017 г. частните финансови активи са нараснали с 6%, като
увеличение е имало
във всички
11 държави
Спестяванията на домакинствата са се увеличили с над 80 млрд. евро в края на миналата година до над 1,3 трилиона евро. Нарастването се дължи най-вече на придобиването на нови средства, докато 42% от спестяванията на домакинствата идват от печалби. Частните домакинства все още държат по-голямата част от активите си - около 44%, в банкови депозити.
Ценните книжа от своя страна са нараснали с 6,5%, което обаче е спад спрямо 2016 г., когато увеличението е било от 7,8%. Доходите на домакинствата от застрахователни дружества и пенсионни фондове са нараснали с 10,3%.
След изплащане на задължения домакинствата в източните държави-членки на ЕС, имат активи на глава от населението в размер средно на 8970 евро към края на 2017 г. Водеща е Чехия с 15 290 евро на човек. Бруто сумата е най-голяма в Естония. Румъния е на дъното с 4520 евро на човек и е сред държавите с ниско богатство. Другата такава страна от региона е Словакия.
Досега
нито една от
източните държави
не е успяла да се
придвижи към
страните с
високо богатство,
за което се изисква средните финансови активи на човек да надхвърлят прага от 45 600 евро за 2017 г. Въпреки че тяхната стойност в държавите от Източна Европа се е увеличила повече от 4 пъти от 2000 г. досега, около 63% от населението в тези страни разполагат с по-малко от 7,6 хил. евро на човек и така попадат сред ниската класа в световен мащаб. Този процент обаче е спаднал с 18% от началото на хилядолетието.
От друга страна, около три милиона източноевропейци вече са се изкачили във високата класа. По отношение на разпределението на богатството докладът посочва, че
най-богатите 10%
от населението в
източните страни -
членки на ЕС,
притежават почти
половината от
националните нетни
финансови активи
Така че в международен план този регион се смята все още с най-голямо равенство. В България и Словения обаче има доста голямо увеличение на броя на хората, попадащи сред най-богатите 10% от 2000 г. насам. Докладът заключава, че все още има огромна празнина, разделяща източните и западните държави в ЕС.
Източноевропейските домакинства, които представляват 2% от населението на анализираните 53 държави, притежават едва 0,7% от световните финансови активи, докато западноевропейските, които са 8,2% от населението, държат 20% от тях. Средните финансови активи на глава от населението през 2017 г. в западните държави са 61 060 евро, което е почти седем пъти повече от източните.
У нас неравенството между бедни и заможни е най-високото в региона
0,68% е стойността на коефициента на Джини в България, който показва разликата между благосъстоянието на бедните и богатите в обществото. Приема се, че той изразява тяхната неравномерност, като стойността 0 показва пълна еквивалентност или равнопоставеност, а стойност 1- абсолютната ѝ липса.
Докладът на “Алианц” тази година се съсредоточава за първи път върху фактора неравенство при разпределението на благосъстоянието. Преди дни Световната банка излезе с доклад, занимаващ се именно с този проблем и препоръчващ мерки, които да допринесат за решаването му.
Световната банка се позоваваше и на коефициента на Джини и посочваше, че в България между 1999 и 2009 г. той е нараснал с 0,8%, което съвсем не е малко - в страната преди нас - Израел, увеличението е едва 0,3%. Според доклада на “Алианц” за 2017 г. показателят у нас има стойност 0,68%, като в региона на Източна Европа тя е по-висока единствено в Латвия и Турция - 0,74 и 0,69%. За сравнение най-висок е коефициентът в САЩ - 0,81%, а най-нисък в Китай - 0,53%.
“Алианц” обаче предпочита да не използва коефициента на Джини, тъй като той измерва едновременно промени в много индикатори, поради което измененията в коефициента от година на година са незначителни. Затова “Алианц” разработва свой собствен индикатор, който взема предвид различни други параметри и развитието им във времето. Това са дяловете в общите финансови активи на средната класа, на най-богатите и най-бедните 10% в обществото и изменението им от 2000 г. насам, както и растежът на нетните финансови активи на глава от населението от началото на хилядолетието.
Оригиналните стойности на параметрите се прехвърлят в скала от 1 до 7, където 1 представлява най-високата стойност. В тази скала България е поставена на 36-о място сред 53 държави със стойност малко над 5 пункта. Това е най-високата стойност сред държавите от Източна Европа. Последните места заемат Германия, Великобритания, Индонезия, Южна Африка, Дания, а в дъното на класацията е САЩ. На другия край на скалата се нареждат Китай, Южна Корея, Белгия, а с най-добър показател от 3 пункта е Словакия.
В доклада обаче е пояснено, че страната с най-добрата стойност не е непременно държавата, в която богатството е перфектно разпределено, а тази, в която дистрибуцията е най-малко изкривена спрямо анализираните страни.