Правата на бременните жени и майките, включително и уредените в Кодекса на труда, са свързани с Конституцията, която прогласява един съществен принцип "жената-майка се ползва от особената закрила на държавата". 

Така зад правните норми от Кодекса на труда се крият конституционни, а не законодателни измерения. Това се казва в позиция на КНСБ по повод искането на АОРБ за изменения в Кодекса на труда, свързани с родителския отпуск и най-вече този на майките, публикувана на сайта на конфедерацията.

Асоциацията на организациите на българските работодатели настоява времето на отпуск, през който не е полаган труд по причини, които не са извън волята на работника, да не се взема предвид при изчисляване на полагаемия се платен годишен отпуск и изплащане на обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение. От бизнеса уточняват, че визират основно родителския отпуск. В момента за времето на отпуск по майчинство се начислява и редовен платен годишен отпуск.

Позицията на работодателите е след решение на Съда на ЕС, съгласно което периодът на родителски отпуск не може да се приравни на период на действително полагане на труд.

"Зад конституционните права на майките стои демографска политика на държавата, а не обичайна и необходима регулация на трудови отношения. Затова подобни искания трябва да бъдат оставени без последствия", се казва още в становището на КНСБ. В него се допълва още, че едва ли настоящето състояние на националната ни демографска картина дава основание да се правят нови ерозиращи интервенции в нея с оглед егоистични интереси на определени субекти.

От КНСБ отбелязват, че в българското трудово законодателство дадени социални права, вкл. и това на редовен платен годишен отпуск, се основават на категорията "стаж" и по специално на "трудов стаж".

В становището се допълва още, че трудовият стаж, като категория, има много по-дълбоки измерения от разбирането за действително полагане на труд. От синдиката допълват, че в Кодекса на труда има уредени редица хипотези, съгласно които конкретно определени периоди от време се признават за трудов стаж, без работникът или служителят да е работил реално.

От КНСБ отбелязват, че в решението на съда на ЕС няма индикации за съответствие или несъответствие на трудов стаж с Директивата на ЕС .