По-голямата част от безвъзмездната финансова помощ е за проекти за развитие на туризма и опазването на околната среда

Нови 12,1 млн.евро ще бъдат инвестирани в пограничния регион между България и Сърбия. Средствата ще бъдат разпределени между 41 нови проекта, които бяха одобрени по време на Шестото заседание на Съвместния комитет за наблюдение на Програмата за трансгранично сътрудничество между двете държави, което се състоя в гр. Пирот. Повече от половината средства са за проекти за развитие на туризма и опазване на околната среда, а малко над 3,3 млн.евро са средствата за стимулиране на младежки инициативи в пограничния регион, съобщиха от пресцентъра на Министерство на регионалното развитие и благоустройството.

Заседанието бе съпредседателствано от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова. Пред участниците в него тя подчерта, че проектите са изключително качествени и в най-голяма степен ще допринесат за изпълнение на целите и резултатите на програмата. Те носят и добавена стойност към 39-те проекта за 18,5 млн.евро, одобрени по първата покана, от които 33 са вече завършени. Николова напомни, че за първи път кандидатстването по програмата се осъществи изцяло по електронен път. „Ние отчитаме това нововъведение като успешна стъпка, която улесни процеса на подготовка и подаване на проектни предложения от кандидатите от двете страни на границата“, коментира заместник-регионалният министър. Интересът към поканата е огромен, като в периода от обявяването й на 22 януари т.г. са подадени 235 проекта. „Това е една добра предпоставка за постигане на резултати от реална полза за трансграничния регион“, категорична бе тя.

Сред предложените за одобрение проектни предложения по втората покана са съвместен проект на Столична община и Ниш, който предвижда реставрация на Раннохристиянски комплекс с базилика и мавзолей в Южния парк на София и крепост край Ниш. Съвместен проект на община Ботевград и музея в Лесковац предвижда ремонт на часовниковата кула в Ботевград. Община Бойница ще може да покаже туристическата си привлекателност чрез културно-историческото наследство, за промотирането на което ще бъде доставено оборудване за фестивали. По проект на Агенция за икономическо развитие – Костинброд ще бъде разработен Коридор за развитие на устойчив туризъм, следващ древният римски път „Виа Милитарис“. Модерни цифрови технологии за популяризиране на културното и природно богатство ще се изградят с финансиране по програмата и в Бойница, Видин, Петърч и Чупрене, където е планиран и интерактивен музей на биоразнообразието в Стара Планина. По проект на Сдружение за регионално партньорство – Видин ще бъде създаден и маршрут за гастрономически туризъм –„Вкус на Стара планина“, както и веломаршут на тема „Велосипед и вино“. С финансиране от програмата ще се създадат и маршрути за развитие на речния туризъм по река Дунав по проект на сдружение „Бонония“ от Видин.

В областта на младежките дейности сред одобрените проекти са развитие на ИТ сектора в граничния регион по проект на Професионална гимназия по математика и химия от Монтана – повишаване на ИТ знанията, чрез младежка мрежа и компании, ИТ центрове в Пирот и Монтана. Сред проектите са и такива на Петърч, Пирот, Монтана, Ботевград и др.

Сред проектите за опазване на околната среда е проект на общините Монтана и Неготин, целящ доставка на специализирано оборудване за рибовъдни обекти, люпилня за застрашени риби, ГИС системи и други мерки за биоразнообразието от риба във водните басейни, картографиране на замърсени райони в Бор и Бойчиновци с доставка на оборудване за управление на отпадъци, следене на водата и почвата. Община Зайчар и община София и Монтана спечелиха проект за опазване и възстановяване на екосистемите в градските зони на София чрез младежки екологичен център – мониторинг на водите и почвите, възстановяване на флора и фауна в Борисовата градина.

С най-много проекти се отличават общините от Северозападна България.

Заместник-министър Николова изтъкна, че програмата за трансгранично сътрудничество се радва на голямо внимание, тъй като и нуждите на пограничните области са много и високи. Тя отбеляза, че още в началото на следващата година ще започне дебатът за бъдещето на програмата в програмния период след 2020 г. „Нужно е да набележим нови цели, с които да постигаме ефекта за граничните региони, защото имаме и възможности, и потенциал, но трябва да заложим върху най-важните от тях, за да постигаме максимални ефекти за повишаването на стандарта и качеството на живот“, каза тя. Според заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството в контекста на перспективата Западни Балкани, има добра предпоставка за осигуряване на по-големи ресурси и възможности през бъдещия програмен период, въпреки намалението на общия бюджет за Кохезионна политика и Европейско териториално сътрудничество.

Общият бюджет на програмата в програмния период до 2020 г. е 34,1 млн. евро, а стратегическата й цел е да се насърчи балансираното и устойчиво развитие на трансграничния регион между България и Сърбия чрез интелигентен икономически растеж, приспособяване към промените в околната среда и подобряване на културата на обучение. Допустимият регион обхваща областите Видин, Монтана, Враца, Софийска област, Перник и Кюстендил на територията на Република България и областите Бор, Зайчар, Нишава, Топлица, Пирот, Ябланица и Пчиня на територията на Република Сърбия. Управляващ орган по Програмата е Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България, а Национален партниращ орган е Министерство на европейската интеграция на Република Сърбия.