Как “Студента” Сашо Дончев (който има идеи, но няма пари) стана газов принц

Докато беше на входа и изхода на тръбата, думата “посредник” вбесяваше бизнесмена, загуби пазара и я хареса

“Всичко онова, което се случи с т.нар. отстраняване на посредници, доведе само до лоши неща в развитието на пазара.” Това са думи на Сашо Дончев при една от последните му публични изяви, в която коментира доставките на газ в България. В интервюто през април миналата година Дончев скромно допълва, че докато е бил посредник при транспортирането на газ от Русия за България, пазарът е бил по-добър.

Това е същият Дончев, който при още по-предишни свои публични изяви се вбесяваше само при споменаването на думата “посредник”. Бизнесменът, който ще остане в историята като българина, докарал на държавата, в която живее и в която развива бизнеса си, най-голямата досега санкция от частна жалба - 77 млн. евро. .

От газов принц през олигарх до олицетворение на светлата част на бизнеса - така варират описанията в медиите за Сашо Дончев. А също и меценат, философ, издател и основен спонсор на бутиковия вестник “Сега”.

Няма никакво съмнение - Дончев е значим български индустриалец. В медиите е представян още като визионер, убеден, че държавата трябва да стои далеч от бизнеса, а “министър” означава слуга.

Други обаче виждаха

зад фигурата му

руските интереси

в България

От 1991-а насам той е управител и съсобственик на най-голямата частна газова компания у нас - “Овергаз”. Което е съвсем очаквано - Дончев е безспорен професионалист в своята област, а кариерата му неизменно е свързана с енергетиката.

Завършва “Строителство на газонефтопроводи, газохранилища и нефтобази” в Руския държавен университет за нефт и газ “И. М. Губкин”, а у нас - “Външноикономически отношения” във Висшия икономически институт “Карл Маркс”.

От 1978 до 1991 г. работи като технически ръководител, проектант, началник-отдел в “Газстроймонтаж” - дружество, създадено през 1971 г. по междуправителствената спогодба с бившия СССР за разработването на газовото находище в Ямбург. Дончев е бил и директор на строително-монтажното управление по изграждане на магистралния газопровод “Тула - Москва - Киев”.

Дончев сам разказва преди години, че е влязъл в частния газов бизнес със заем от 8000 лв. от Иван Борисов. С парите платил вноската си в уставния капитал за “Овергаз”. Годината е 1991-а. А 2 години след това

става съдружник

с убития собственик

на “Мултигруп”

Илия Павлов

“По това време имах идеи, но нямах пари. След като обиколих Европа и Америка в безуспешно търсене на инвеститор, обиколих и българските банки. Така през 1993 г. стигнах и до Кредитна банка и се запознах с Илия Павлов. Спомням си тази първа среща - едно здраво младо момче с копринена риза, с големи златни копчета на ръкавелите и със златен синджир на врата – уверено в това, че има пари. Дадоха ни, мисля, около 19 млн. лв. кредит. Така “Мултигруп” стана акционер в “Овергаз Инк.”, обяснява Дончев.

Горе-долу по същото време се появява и съдружието с “Газпром”. “През 1993 г. “Овергаз” беше на 2 години, имахме вече и сравнително голям офис, дори бяха ни обирали един-два пъти. Бях наясно, че сами газификация не можем да направим, трябват ни партньори. Започнахме да работим с холандски и американски фирми. По това време писах няколко пъти на Вяхирев (Рем Вяхирев, бивш шеф на “Газпром” - бел. ред.), че ако иска да успее в България, трябва да върви с мен. Предложенията ми са били заведени там в папка “Студента”. Така се започна”, разказва Дончев.

През 1994 г. “Газпром” идва в България, за да подписва договор за доставки.

“Те дойдоха тук в духа на социалистическия манталитет на правене на бизнес - държавата с държавата и така да създават компания, която да развива транзита на газ. Аз бях човекът, който им каза - какви са тези глупости, не се прави така бизнес в новите условия. Това първоначално ядоса Рем Вяхирев, след това обаче, стори ми се, че поведението ми му стана симпатично и каза - добре, а ти какво предлагаш. Аз му отговорих - предлагам да се занимаваме с газификация. И как да го правим, попита той. Аз казах - ами ето, аз ще ви продам 50% от моята фирма”, твърди Дончев.

С влизането на “Газпром” участието на “Мултигруп” е намалено, а през 1998 г. е сведено до нула. Но Дончев обяснява, че през тези години Илия Павлов няколко пъти прави опити да го изтласка от бизнеса. Преди 3 години бизнесменът дори заяви, че Павлов откраднал от него 107 млн. лв.

Преди тази раздяла обаче възходът на “Овергаз” и на Дончев е шеметен. През 1995 г. бившият премиер Андрей Луканов напуска политиката, за да стане председател на компанията “Топенерджи”, която е доставчик на руски газ за България. Тя е учредена за три дни, в нея акционери с по 50% са “Газпром” и “Булгаргаз”, а се представлява от двама - Рим Сюлейманов и... Сашо Дончев.

По-късно се увеличава капиталът и влизат “Овергаз” и “Мултигруп”, а “Булгаргаз” остава с миноритарен дял. Бившият шеф на “Булгаргаз” Васил Филипов е казвал пред “24 часа”, че по време на преговорите с “Газпром” и “Топенерджи” Сашо Дончев е бил от руската страна.

През 1997 г. “Топенерджи” иска срещу строителство на газопроводи собственост върху тръбите. Това обаче не се харесва на правителството, оглавявано тогава от Иван Костов. И по Коледа същата година избухва газова война. От едната страна са “Овергаз” и “Мултигруп”, от другата - държавата. “Мултигруп” отказва да продаде акциите си в “Топенерджи” на “Булгаргаз”, а правителството отвръща със заплахата, че договорите на “Овергаз” с редица общини за газификация ще бъдат разтрогнати. Дончев споделя в медиите, че

по това време е живял

със съпругата си

по хотели, за да се

крие от Иван Костов

Няколко седмици по-късно “Овергаз” и “Мултигруп” се разделят. Но в опит да защитят позициите си на газовия пазар от “Мултигруп” заливат страната с дипляни със слогана “Газ без посредници е все едно катун без цигани, мед без жило, дим без огън, домати без колци и т.н.”.

В крайна сметка “Топенерджи” е изкупена изцяло от руснаците и отива в забвение. За да бъде заместена от “Овергаз”.

Компанията се

настанява на входа

и на изхода на тръбата

- между посредника от руска страна “Газекспорт” и на изхода като прекупвач и доставчик на крайните потребители. И така 10 години.

Друго обаче е мнението на Дончев за посредниците: “Овергаз” не е посредник. На базата на добрите си отношения с “Газпром” сме си купили газ, но постсоциалистическата държава ни е заставила със закон да го продадем на държавната граница на “Булгаргаз”, а после да си го купим от “Булгаргаз” на границата на градовете, на които правим газификация. Пълен нонсенс. Така че “Булгаргаз” всъщност се явява посредник между “Овергаз” и “Овергаз”.

Систематично, стъпка по стъпка, Сашо Дончев влиза в газоразпределителните територии след падането на правителството на Иван Костов. “Овергаз” има лицензи за газификация на 51 общини и

по данни на КЕВР

е изградила

газопроводи за

над 320 млн. лв.

Почти толкова са и дълговете. Освен това получаваше директно газ от “Газпромекспорт”, с което привлече индустриални клиенти с по-добри цени. Все пак предприемачът Дончев винаги е бил радетел на свободния пазар.

В началото на 2009 г. Сергей Станишев като премиер отива на посещение в Москва и поставя искане “Овергаз” да бъде премахнат като посредник. Разговорите да се сключи споразумение за директни доставки с “Булгаргаз” обаче нямат успех.

На следващата година, когато на власт вече е Бойко Борисов, преговорите с Москва за газа продължават. Тогава у нас идва първият вицепремиер на Русия Виктор Зубков. От думите му става ясно, че средната цена, по която доставя “Газпром” за България, е 339 долара за 1000 куб. метра. Тя варира в зависимост от редовността на доставките. Битовите потребители в България плащат 576 долара, каза Зубков.

От “Овергаз” тогава обявиха, че тази цена е с ДДС, а другата - която “Булгаргаз” плаща на входа на България - 339 долара, е без ДДС. От компанията изчислиха, че действителната цена за крайните потребители е 480 долара.

Обратът настъпва в края на 2012 г., когато е подписан нов договор за доставки на газ с Русия, а

посредниците,

включително и

“Овергаз”, са

премахнати

“Имаме над 20% намаление на цената на газа от 1 януари 2013 г. Трябваха огромни усилия, за да се махнат трите посредника в доставките на газ за България. Милиони са се губили през посредниците за сметка на българския потребител”, коментира тогава Бойко Борисов.

А в края на 2015 г. настъпи окончателният разрив между Сашо Дончев и руснаците. Тогава в навечерието на Нова година “Газпром” спря доставките за “Овергаз” и се наложи “Булгаргаз” спешно да подписва допълнителен договор, за да компенсира с по-големи доставки.

По-късно стана ясно, че тече развод между “Газпром” и “Овергаз” и руснаците се изтеглят от акционерно участие от българската компания. Когато в края на 2015 г. 55 000 потребители бяха заплашени да останат без газ, Сашо Дончев се скри от медиите и не обясни какво точно се случва.

Странно изглеждаше тогава неговият вестник “Сега”, за който тази важна и най-коментирана в държавата новина остана неотразена. Вероятно защото е независим и воден от разбирането си за свобода на словото, вестникът нито веднъж не споменава името на Сашо Дончев и във вчерашната си публикация по повод глобата от ЕК, наложена след негова жалба. В същото време този малък вестник е единственото печатно издание в България, което рекламира синьото гориво на “Овергаз”. Както обича да повтаря издателят Дончев, той не се меси в редакционната политика, а само плаща заплатите на екипа.

Единствено Нери Терзиева, която тогава бе медиен съветник на “Овергаз”, написа във фейсбук, че някой иска да вземе бизнеса на Сашо Дончев.

Последвалите 2 години са кротки, поне публично, за Сашо Дончев и бизнеса му. До пролетта на 2017 г., когато самият той забърка скандал със Сотир Цацаров.

На сбирка на Дамския бизнес форум на 30 март Дончев разказва, че бил поканен на среща от главния прокурор. Двамата се видели в офиса на бизнесмена Георги Гергов в ЦУМ. Според Дончев Цацаров му заявил, че “поведението му става неприемливо и нетърпимо” заради подкрепата на бизнесмена към партията “Да, България”, на телевизия Би Ай Ти и вестник “Сега”.

“Да ви информирам, че нямам нищо общо с тази партия “Да, България” освен че познавам Христо Иванов. Нямам нищо общо с Би Ай Ти, освен това, че със Сашо Диков сме карали ски и сме ходили по гаджета”, отговорил Дончев на Цацаров.

Главният прокурор потвърди, че е имало среща с Дончев в качеството му на представител на една от работодателските организации. Дончев поискал от Цацаров да упражни влияние върху наблюдаващи прокурори по проверка, свързана с дейността на независим регулатор по повод доставка и продажба на природен газ.

Сотир Цацаров отказал такава намеса и заявил, че и занапред ще проявява нулева толерантност към всеки, който се опитва да поставя себе си или своите търговски интереси над закона и обществения интерес.

По-късно Гергов обясни, че той е организирал срещата по искане на Дончев. “Интерес и желание за тази среща имаше Дончев и аз я направих, за което много съжалявам и повече никога няма да си слагам главата на такъв обстрел за някого си”, заяви Гергов.

Дончев дошъл с

папка, в която имало

“три желания”

“За листовете Цацаров му отговори, че това е частен случай и че не може да помогне по тази тема. И толкоз. Разговорът беше съвсем нормален, човешки - 15-20 минути - за семействата, за бизнеса. Недоумявам този ход на Сашо Дончев”, допълни Гергов.

През април от прокуратурата съобщиха, че е образувано досъдебно производство срещу членове на Комисията за енергийно и водно регулиране за престъпления по служба.

Разследването е по сигнал до главния прокурор Сотир Цацаров от януари тази година и трябва да установи дали членовете на регулатора са осъществявали контрол на бизнес програмите на газоразпределителни дружества и дали действително направените инвестиции от тях отговарят на заявените и утвърдените от КЕВР. Според съобщението на прокуратурата ще се проверява и направенето през март 2015 г. вливане на дружества в “София газ”, което след това стана “Овергаз мрежи, и дали действията на КЕВР не са довели до запазване на необосновано висока продажна цена на газа за крайния потребител. В съобщение се казваше още, че разследването има и втора посока - за подадена на през януари 2011 г. жалба от “Овергаз Инк” до КЕВР срещу “Булгартрансгаз” за непредоставяне на достъп до газопреносната система. От регулатора не са се произнесли по тази жалба.

Последният публичен шум покрай Сашо Дончев преди решението на ЕК за глобата от 77 млн. евро бе в края на септември. Тогава бизнесменът обяви, че е подал оставка като председател на управителния съвет на Българската стопанска камара (БСК) и тя я е била приета.

Дончев пое този пост през февруари 2011 г. след реформа в работодателската организация и разделянето на административното ръководство. През 2014 г. бе преизбран.

Мотивът му да се махне бил “ниската и дори нулева ефективност” от дейността на БСК. Но се оказва, че е недоволен и от избора на собственика на Дарик радио Радосвет Радев за нов изпълнителен директор на организацията на мястото на починалия през май дългогодишен шеф Божидар Данев. Според Дончев изборът на Радев щял да доведе до “продължаване на конформизма в поведението на БСК спрямо публичната администрация в ущърб на интересите на предприемачите в България и в полза на политически назначените бизнесмени. Моят път е друг и аз се надявам да си намеря добра компания по него”, заявява бизнесменът.

Очакват се дела след

решението на ЕК да глоби

България със 77 млн. евро

Сашо Дончев успя да издейства глоба от 77 млн. евро за държавната енергетика. 8 години след като сигнализира Брюксел, че в България има монополно положение на пазара на природен газ и че не осигуряват достъп на “Овергаз” до газовата мрежа на България, ЕК санкционира БЕХ, “Булгартрансгаз” и “Булгаргаз” с тази сума, която трябва да бъде платена до 3 месеца.

Дончев очакваше санкцията да е 200 млн. евро. А премиерът Бойко Борисов каза, че е можела да бъде 300 млн. евро. Толкова бе предвидил и БЕХ при емитирането на облигации, за да си осигури парите. Делото на ЕК, искането България да признае вина, настояването на Брюксел за приватизация на газовите тръби дотолкова сплоти парламента, че през ноември 2017 г.

депутатите единодушно

се произнесоха -

няма монопол,

не приемаме вина

Скандалът със сигнала на Дончев и с газовото дело на ЕК започва една година след газовата криза през 2009 г., когато доставките на руски газ за България спряха и държавата насред зима остана на студено. По това време Сашо Дончев бе посредник между “Газпром експорт” и “Булгаргаз”, тоест - на границата “Овергаз Инк.” префактурираше количествата руски газ за българския пазар. Последици за причинителите на кризата нямаше - нито за “Газпром”, нито за посредника.

Сигналът на Дончев до ЕК е от 2011 г., но разследването на ЕК е за периода от 2010 до 2015 г. През ноември 2011 г. емисари на ЕК влязоха на обиски в БЕХ, “Булгартрансгаз” и “Булгаргаз”, както и в частната “Овергаз”.

Хора на високи позиции в газовия сектор от онова време казват, че Дончев е искал да внася газ, не му е отказван достъп до мрежата, но не са били изработени правилата за този достъп. Тоест контрата би трябвало да е в КЕВР. Друг е въпросът, че “Газпром експорт”, която е акционер в “Овергаз”, има договор за капацитет на газопреносната ни мрежа до 2030 г.

От 2013 г., когато влиза в сила новият договор между “Булгаргаз” и “Газпром експорт”, от който са извадени посредниците - те бяха “Овергаз” и “Винтерхал”, държавната компания никога не е отказвала на “Овергаз” да ползва капацитета ѝ в тръбата, и то без надценка, казват хора от газовия бранш.

От 2015 г. насам достъп до тръбите има, “Булгартрансгаз” е със статут на независим оператор, но никой не иска капацитет. Факт е, че и “Овергаз” в момента купува газа за своите клиенти от “Булгаргаз”, а не си го внася, казват газови наблюдатели.

Според анализатори въпросният договор с руската компания от 2013 г. прави в момента цената на газа, доставян в България, най-ниската в Югоизточна Европа. Преговарящи с руснаците казват, че са постигнали добра цена на едро, защото са разполагали с данни за 20 години назад.

Какъв ефект ще има решението на ЕК по сигнала на Сашо Дончев, освен глобата от 77 млн. евро?

Във вторник енергийният експерт Атанас Тасев коментира, че е възможно това решение на Еврокомисията да отприщи дела срещу “Булгартрансгаз”.

“Има фирми в Европа, които се занимават с това и сега ще предявят претенции към България, щом кутията на Пандора веднъж е отворена. Просто трябва да докажат интерес, дори не, че са ощетени”, посочи той.

Тасев смята, че ако в хода на преговорите за членството ни в Евросъюза ЕК е била уведомена, че такива са ни правилата по националното законодателство, проблемът днес е нямало да бъде коментиран.

И в официалното прессъобщение на комисията се казва:

“Всяко лице или дружество, пострадало от антиконкурентното поведение, описано в това дело,

може да предяви

иск за обезщетение

за вреди пред

съдилищата в

страните от ЕС

И съдебната практика на Съда на ЕС, и Регламент № 1/2003 на съвета потвърждават, че при дела в националните съдилища дадено окончателно решение на Комисията представлява доказателство със задължителна доказателствена сила, че поведението се е състояло и е било незаконно. Въпреки че Комисията вече е наложила глоба на участниците в картела, обезщетения за вреди могат да бъдат присъждани, без да бъдат намалявани с оглед на наложената от комисията глоба.”

Как ще реагира държавната енергетика и правителството? Възможно е да се реши глобата да бъде платена, но да не се прекрачва “червената линия”, тоест да бъде приватизиран газовият оператор “Булгартрансгаз”, което означава газовите тръби да станат частни.

Компанията ще играе важна роля на газовия пазар и на газовия хъб “Балкан”. Предвижда се тя да бъде оператор на борсата, както е на газопреносната система на държавата.

На 19 декември Комисията за енергийно и водно регулиране на открито заседание ще разглежда документите на “Булгартрансгаз” за обявяване на третия пазарен тест за капацитета на тръбата на входа от Турция и на изхода към Сърбия. Очаква се в петък, 21 декември,

“Булгартрансгаз”

да обяви пазарния

тест с обвързващи

оферти

Ако бъде резервиран капацитет от “Газпром”, то ще е ясно, че газът от “Турски поток” ще минава през България.

Само до няколко години ситуацията на газовия пазар у нас ще се промени. През българо-гръцката газова връзка ще влизат 1 млрд. куб. м азерски газ, който иска, ще си купи американски газ от терминала при Александруполис и руски газ от “Турски поток”. Строителството на газовата връзка със Сърбия пък ще отвори допълнителни възможности за търговия.

Тогава, при конкурентен пазар, ще стане ясно кой какъв търговец е, защото на пазара няма да е един доставчикът.