До 2022 г. ще продължи и мониторингът над всеки, който има голям принос в БВП. Мерките са приети миналата седмица от правителството

Националната агенция за приходите ще постави под постоянен мониторинг и контрол длъжници с просрочени задължения над 100 хил. лв., а за София - над 200 хил. лв.

Това е записано в Конвергентната програма 2019-2022 г., която кабинетът прие преди седмица. Документът е изпратен и в Брюксел като част от изпълнението на пътната карта за приемането ни в чакалнята на еврозоната.

Тази мярка трябва да осигури повишаване на приходите от данъци и ще бъде приложена още от тази година.

Постоянният мониторинг и комуникация със задължени лица, които формират значим дял от икономиката в страната, ще продължат до 2022 г., е записано още в документа.

До същата година се удължава и срокът за постоянно наблюдение от НАП над лица със задължения с т.нар. висок фискален ефект. Това са такива дългове, чието погасяване има кумулативен ефект по отношение на бюджета, тъй като от него зависи намаляването на задлъжнялостта и на други икономически субекти.

НАП ще предложи и въведе нов подход и нови механизми за събиране на публичните задължения, предвиждат също плановете на финансовото министерство.

От програмата става ясно, че подходите ще бъдат различни в зависимост от поведението и от вида на задължените лица, както и от размера и категоризацията на дълга им към хазната.

За да гарантират стабилни приходи за бюджета до 2022 г., от финансовото министерство предвиждат да продължи фискалният контрол над рисковите стоки, като техният списък се актуализира ежегодно.

Като отчитат положителните ефекти, довели до рязко свиване на измамите с ДДС, механизмът за обратно начисляване на косвения данък ще се запази до 30 юни 2022 г.

За да стимулират доброволното плащане на данъци и осигуровки, от приходната агенция ще продължат да предлагат услуги и мерки, които да го облекчават, предвижда програмата.

Вече е приета законова поправка, която предвижда още от догодина НАП да попълва данъчните декларации за доходите на физическите лица по данни от работодателите им за изплатени суми. Данъкоплатците ще трябва само да проверят верността им и да се подпишат.

Данъчната администрация е получила и задачата за т.нар. ранно третиране на дълг. Така ще се избегне натрупването на наказателни лихми и лавинообразното нарастване на задълженията, което ги прави трудни за погасяване.

Ще продължи служебният обмен на информация с други данъчни администрации, е записано в програмата. От 2017 г. при данъчните пристигат данни и от повечето офшорни зони за сметки и имущество, придобито от българи зад граница. Предстои добавянето на още юрисдикции към този списък, както и сключване на двустранни отношения с държави, с които до момента нямаме такива.