Икономическият растеж на брутния вътрешен продукт /БВП/ е 3,1 процента през 2018 г. Въпреки че растежът остава над средния за страните от Европейския съюз /ЕС/, той е сред най-ниските измежду новите страни-членки. Това каза доц. д-р Виктор Йоцов от Института за икономически изследвания при БАН /ИИИ - БАН/ на брифинг в Националния пресклуб на БТА, където представи Годишния доклад за икономическото развитие и политики в България за 2019 г., с фокус върху структурните дисбаланси и произтичащите от тях рискове за икономиката. Представянето на доклада е включено в календара от събития, посветени на 150-годишнината от създаването на БАН и 70-годишнината на ИИИ, заяви директорът на Института проф. д-р Александър Тасев, предава БТА.

Независимо от общо взето положителните икономически перспективи, запазването на настоящите темпове на икономически растеж означава, че сближаването със средния доход на глава от населението на ЕС остава далеч в бъдещето. "Тези темпове, които постигаме, са крайно недостатъчни", изтъкна доц. д-р Йоцов. Той прогнозира, че ще има леко забавяне на икономическия растеж през 2019 г. , а евентуално той може да се възстанови през следващата година.

През 2018 г. износът остава близко до нивата си през 2017 г. Продължава установената тенденция за концентрация на износа към страни от ЕС. През 2018 г. вносът нараства с 3,7 процента спрямо 2017 г. , посочи гл. ас. д-р Недялко Несторов - член на авторския колектив. По думите му България купува стоки основно от Германия, Русия, Китай, Италия и Турция. Тези пет страни формират 42 на сто от вноса в България.

Основата потребност на българина е от потребителски стоки и българското производство не успява да задоволи нуждите на потребителите и се налага да се внасят такива стоки. България се затвърждава като износител предимно на стоки с ниска добавена стойност - основно суровини, допълни гл. ас. д-р Недялко Несторов.

От ИИИ - БАН изтъкват в препоръките на доклада си, че важното за българската икономика е да постигне дългосрочен и траен икономически растеж от минимум 5 процента годишно. Според Института само това би осигурило по-осезаем растеж на доходите и благосъстоянието.