Цените на жилищата в страната и възнагражденията в момента са такива, че на един жител на Стара Загора, който получава средната за града работна заплата, са му необходими 7 години и 4 месеца работа, за да си купи жилище от 80 квадрата в града.
За същото по големина жилище, но в морската столица, на варненеца ще са му необходими 11 години работа, показват изчисления на “24 часа” въз основа на данните на НСИ за средната работна заплата и за цените на имотите в съответните градове към началото на 2019 г.
Стара Загора и Варна са на двата полюса на класацията за достъпност на жилищата (виж картата). Много близо до резултата на Стара Загора е Русе, където са необходими 8 г. и 6 месеца работа, за да се купи аналогично по големина жилище.
някъде
по средата
И в двата града е необходимо местният жител да получава средната за града работна заплата в продължение на 9 години и 2 месеца и, разбира се, да не я харчи за нищо друго, за да си купи с натрупаните пари дом от 80 кв. м. Бургас е непосредствено преди Варна - там са необходими 10 години и 4 месеца.
Макар че между София и Пловдив няма разлика в достъпността на жилищата, всъщност цените на имотите в двата града далеч не са еднакви. Според последните данни на НСИ в столицата средната цена на квадратен метър апартамент в момента е 1999 лв., докато в Пловдив е 1247 лв. Става въпрос за средна цена между ново и съществуващо строителство.
Но и средните заплати в двата най-големи града се различават съществено: в столицата тя е 1433 лв., докато в Пловдив е 897 лв. Освен това столицата има доста голям пазар на имоти и
цените в някои
квартали се
различават
двойно от
цените в други
А разликата в средната цена между квартала около Докторския паметник примерно и “Обеля” може да стигне и три пъти.
Спрямо 10 години по-рано жилищата в столицата сега са два пъти по-достъпни, т.е. съотношението на средната заплата през 2008 г. към тогавашната средна цена на квадратен метър е било приблизително два пъти по-голямо. Това означава, че е била необходима два пъти повече работа, за да се купи същото по големина жилище, показват скорошни изчисления на агенция Bulgarian properties.
Те използват т.нар. индекс на достъпност, който сега е 1,42, докато през 2008 г. е бил 3,5. Той показва времето, необходимо да се закупи жилище с доходите на двама души в едно домакинство.
Реалните изчисления обаче трябва да вземат предвид не само работната заплата и цената на имотите, а и
лихвата
по ипотечните
кредити
през съответния период.
Ипотечният заем и в двата случая е 75% от стойността на жилището, останалото се покрива от собствени средства. Месечната вноска преди 6 години при тогавашната лихва е била 980 лв. при средна месечна заплата 1000 лв. в София.
При днешната средна заплата от 1433 лв. сегашната цена на жилището и лихвата по заема месечната вноска е около 1080 лв.
Т.е. ако през 2012 г. тя е била 98% от средната заплата, сега е около 78% от нея. Ако
заемът се
изплаща и от
двамата
съпрузи,
това би означавало сега те да се разделят с по 30-40% от месечния си доход. Докато през 2012 г. е трябвало да дават половината от дохода си и дори повече, за да изплащат заема.
В друг пример от жк “Дружба” изчисляването на месечната вноска през 2012 и 2018 г. показва, че тя днес е само с 11 лв. по-висока, отколкото преди. Причината е, че поскъпването в този район за последните 5-6 години е много по-малко, отколкото в “Гео Милев”.
Архитект: София може да побере още 1 милион жители
Още 1 милион души могат спокойно да живеят в София, като използват съществуващия жилищен фонд или незастроените все още терени за жилищни нужди. Това каза арх. Любо Георгиев, директор на “Софпроект” и на екипа на “Визия за София”, на конференция за инвестиции и строителство на жилищни сгради. Уточнението е, че за това все пак е нужна и подходяща инфраструктура, чието изграждане закъснява дори при сегашното ниво на строителство на нови сгради, а не е сигурно, че ще може да се изгражда с изпреварващи темпове и в бъдеще.
Георгиев представи ново изследване на “Софпроект”, според което при съществуващия жилищен фонд столицата може да поеме нови 1,4 млн. жители при полезна площ от 30 кв. м на човек и малко над 1 млн. души при 40 кв. м на човек. Ако всеки от новите жители се задоволи с 35 кв. м площ, столицата може да побере нови 1 210 729 жители.
Според арх. Георгиев в момента пазарът е по-близо до долната граница от 30 кв. м на човек и дори под нея.
За сравнение, по данни на НСИ от 2017 г. населението на Столична община е 1 325 429. Общият брой жилищни сгради на територията на Столична община пък е 131 247, става ясно от анализа.
Близо 90% от жилищния капацитет за поемане на нови хора е в рамките на самия град София. Най-голям в това отношение е капацитетът на кварталите “Младост 1”, “Овча купел 2”, “Младост 3” и “Стрелбище”, показва изследването. От крайградските райони с най-голям капацитет са Банкя, Владая, Нови Искър, Курило и Бистрица.
Най-малко възможности за поемане на нови жители имат някои части от центъра, но намиращи се извън ситито, както и районът около НДК и началото на булевард “Витоша”. Според анализа единствените бели петна в столицата, за които не може да се направи прогноза, се намират в Студентски град, тъй като липсват кадастрални карти.
МРРБ: Жилищата у нас са повече от домакинствата
Броят на жилищата в България е много по-голям от този на домакинствата. По статистика има средно 550 жилища на 1000 души, а броят на необитаемите е около 31%. Това съобщи зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Йовев при откриването на имотния форум.
Според него 97% от собствеността на жилищата в страната е частна. Около 40% от домакинствата живеят в пренаселени домове.
“Затова е необходимо формирането на нова политика за осигуряване на достъпни жилища на всички слоеве от населението и разработването на мерки за създаване на нов социален жилищен фонд, който ще допринесе и за справяне с демографската криза и бедността по региони”, каза Йовев.
Един от приоритетите на МРРБ е подкрепа на общините за обновяване на социалните жилища чрез публично-частно партньорство с неправителствени или бизнес организации, за поддържане на социалния фонд или създаване на нов, защото наличният не е достатъчен, стана ясно още от думите на зам.-министъра. Той допълни, че се предвижда и подобряване на механизмите за по-ефективно управление на етажната собственост и създаването на стимули за подобряване на енергийната ефективност в жилищните сгради.
Наред с това през март МРРБ стартира обществен дебат и процедура за промени в Закона за управление на етажната собственост. Обсъжданите промени са свързани с регламентиране на задължение за качествена поддръжка на сградите и механизми за събиране на таксите за управление, прецизиране и регламентиране на правата, отговорностите и задълженията на собствениците и ползвателите в сградите, засилване ролята и функциите на професионалното управление на сгради, както и въвеждане на изисквания за лицата, които предоставят услуги за професионално управление.
“Голяма част от апартаментите в страната са в сгради, които са на възраст над 30 години”, каза Йовев и допълни, че съществува остра нужда от масово обновяване на съществуващия жилищен фонд и повишаване на неговата използваемост.
-5 °
18 °
