Над 4 милиарда лева подобряват облика на българските общини, градове и села. Това заяви кметът на Велико Търново и председател на Националното сдружение на общините в Република България Даниел Панов при откриването на голямата конференция на местните власти, на която кметовете правят равносметка на мандат 2015-2019 г. Над 450 делегати – представители на местната власт от всички равнища, участват във форума. Сред гостите са вицепремиерът Томислав Дончев, министрите на регионалното развитие - Петя Аврамова, земеделието – Десислава Танева, околната среда и водите – Нено Димов, културата – Боил Банов, труда и социалната политика – Бисер Петков, заместник-председателят на Народното събрание Емил Христов и др.

Даниел Панов посочи, че към момента българските общини работят по 1800 европейски проекта на стойност над 4 милиарда лева. В резултат на европейската солидарност са обновени стотици училища и детски градини, социални услуги, значително е подобрена градската среда и инфраструктура, пътищата, туристическата инфраструктура, ВиК-мрежите и съоръженията.

Направена бе и равносметка за 12-е години членство на България в Европейския съюз. В общините са модернизирани повече от 1500 училища, детски градини, болници, културни, социални, административни и многофамилни жилищни сгради, обновени са над 900 км. пътища, подобрени са над 17 млн. кв. м. паркова среда и зелени площи, укрепени са над 700 хил. кв. м. свлачища и са изградени над 70 хил. линейни метри съоръжения за предотвратяване на наводнения в населените ни места. Изградени са нови или рехабилитирани над 50 пречиствателни станции и над 5 хиляди км. водопроводна и канализационна мрежа, както и 19 регионални системи за управление на отпадъците, обслужващи повече от 4 млн. души.

Пред колегите си от местната власт и пред вицепремиера Томислав Дончев Даниел Панов отново повдигна темата за 19-е общини, които към момента са изключени от обхвата на Програмата за развитие на селските райони. Томислав Дончев подчерта, че през следващия програмен период 2021-2027 г. не трябва да се допуска да има общини, които да останат без европейско финансиране. Така за малките населени места, които се намират в агломерациите около големите градове, ще могат да бъдат привличани средства от ЕС за инфраструктура, канализация, ВиК-мрежи и др.

Томислав Дончев очерта и приоритетите – иновации и икономическо развитие, като посочи, че със сигурност с по-голям обем ще бъдат оперативната програма "Наука и образование" и "Конкурентоспособност". Вицепремиерът препоръча проектирането на дейностите и европейските инвестиции да бъде така направено, че да има силен ефект и на общинско, и на регионално ниво. Кметовете също изразиха мнение, че в новия програмен период европейската солидарност следва да бъде генератор на икономически растеж.

Друга от обсъжданите теми на големия форум бе за решаването на проблемите с изоставените язовири. Кметовете получиха уверение, че до края на юли необходимите законодателни промени ще минат на второ четене в Народното събрание, а чрез областните управители държавата ще става собственик на язовири от този тип.

След разговори със земеделския министър Десислава Танева стана ясно, че до есента ще бъде намерено и балансирано решение относно мораториума за сделки със земеделски земи, когато става въпрос за инвестиционни намерения и разкриване на нови производства.

Осем общини ще получат допълнително финансиране и за подобряване на чистотата на въздуха – за монтиране на филтри, закупуване на нови отоплителни инсталации за домакинствата и др.

„Настояваме програмата за саниране на многофамилни жилищни сгради да продължи. Общините я подкрепят и ще продължат да го правят, тъй като хората наистина се нуждаят от подобна ефективна социална политика“, коментира също Даниел Панов.

Едно от важните постижения на Сдружението на кметовете през четиригодишния си мандат е изпълнителната власт да се допитва до местната, когато се променя законодателството. Отчетено бе, че през последните 4 години държавните трансфери към общините са увеличени с близо 1 млрд. лв. Необходимо е увеличаване на средствата за поддържане на четвъртокласната пътна мрежа, както и за дофинансиране на делегирани дейности за сметка на местните. Общините ще разчитат занапред държавата да създаде условия за разширяване на собствената им приходна база.