Страните по света се опитват да намалят използването на найлоновите торбички за еднократна употреба, а Бангладеш се надява да спечели от алтернативна тяхна разновидност: торбички, подобни на найлоновите, но направени от юта - растителни влакна, от които обикновено се произвеждат чували.

Бангладеш е вторият по големина производител на юта в света, макар че т. нар. златни влакна, заради цвета си и някога високата им цена, изгубиха блясъка си, тъй като търсенето спадна.

Сега обаче учен от Бангладеш намери начин да превърне влакната в евтини, биоразградими целулозни листове, от които да може да се произвеждат по-природосъобразни торбички за еднократна употреба, изглеждащи почти като найлоновите.

Физичните свойства са сходни, казва Мубарак Ахмад Хан, който е научен съветник към държавната компания Bangladesh Jute Mills Corporation (BJMC) и ръководител на екипа, разработил новия "солани" (бенгалската дума за златен) торбички.

Той каза, че пликчетата се разграждат за три месеца, когато са заровени в почвата, а също така могат да се рециклират.

Бангладеш експериментално произвежда 2000 торбички дневно, но планира да увеличи производството, след като през октомври подписа договор в британското подразделение на японска компания за "зелени" опаковки.

Министър-председателката на Бангладеш шейх Хасина призова през март работещите по проекта да помогнат за по-бързото навлизане в употреба на "златните торбички", за да има както икономическа полза, така и полза за околната среда. През април правителството одобри финансиране за около 900 000 долара от бангладешкия фонд за борба с климатичните промени. Средствата ще се използва за по-широкомащабно производство на торбичките.

След като проектът набере инерция, се надяваме производството с търговска цел на торбичките солани да започне до шест месеца, каза пред Thomson Reuters Foundation Мамнур Рашид, генерален мениджър на BJMC.

Голямо търсене

Бангладеш бе една от първите страни в света, които забраниха използването на найлонови торбички през 2002 година, за да не се трупат по водните пътища и по сушата, макар че забраната нямаше особен успех.

Днес над 60 държави - от Китай до Франция - забраниха найлоновите пликчета поне в някои райони или градове, каза Хан.

С разширяването на забраната над 100 бангладешки и международни компании проучват възможността да използват новите пазарски торбички от юта, каза Хан.

Всеки ден ми се обаждат или ми пишат по електронната поща купувачи от различни страни, каза той, включително Великобритания, Австралия, САЩ, Канада, Мексико, Япония и Франция.

Вероятно тези торбички ще се търсят много по света, каза Сабудж Хосаин, директор на износната компания Eco Bangla Jute Limited от Дака.

Той отбеляза, че се надява компанията му в крайна сметка да изнася 10 милиона торбички всеки месец.

Очаква се производството с търговска цел да започне към края на годината, каза Рашид от BJMC.

Хан отбеляза, че ако всичката произвеждана в Бангладеш юта отива за производството на торбички, страната вероятно ще може да покрива едва една трета от очакваното търсене.

Макар забраната за найлоновите торбички в Бангладеш да е на почти 20 години всеки ден в страната се използват милиони такива пликчета, тъй като липсват алтернативи и контролът върху прилагането на забраната е ограничен, казват официални представители.

Около 410 милиона полиетиленови пликчета се използват в столицата Дака всеки месец, сочат оценки на правителството. В някои реки като Буриганга се е натрупал слой с дебелина три метра от изхвърлени торбички.

Новите торбички би трябвало да помогнат за намаляване на проблема, каза Куази Сарвар Имтиаз Хашами, бивш заместник-генерален директор на отдела за околната среда, част от ресорното министерство.

"Тъй като торбичките от юта са напълно биоразградими и разлагащи се, те ще помогнат да се предотврати замърсяването", допълни той.

/БТА/