В Сребърния фонд има 3 млрд. Заради ниските лихви парите не носят доходност, но и рисковете за тях са малки

Парите във фискалния резерв отново са над 11 млрд. лв. Към 30 юни т.г. 10,82 млрд. лв. от тях са на депозит в БНБ и в търговски банки, а 450 млн. лв. са вземанията от фондовете на Европейския съюз.

Това показват данните на финансовото министерство за края на първото полугодие.

В резерва не е имало такава сума от март 2016 г., когато в него имаше 11,86 млрд. лв.

Резервните пари за пенсии, популярни като Сребърен фонд, са малко над 3 млрд. лв.

В БНБ са открити едногодишни депозитни сметки на Сребърния фонд за 3,07 млрд. лв., както и левови депозитни сметки на централния бюджет за 3,5 млрд. лв.

Също в централната банка е и валутната сметка за едногодишен депозит на централния бюджет, в която има 2,22 млрд. лв.

Заради ниските лихви доходността от рекордните резервни суми е нулева. Те обаче се управляват в съответствие с приетата стратегия, която предвижда консервативното им менажиране заради ниския риск, който то предполага.

Във фискалния резерв се пазят

спестяванията на

бюджета, които играят

ролята на буфер

Това означава, че вноски по дълга може да се правят от него, ако те не се покриват с нов дълг. Също от резерва може да се покриват и бюджетни дефицити, ако емисиите на ДЦК са по-малко. В последните години бюджетът обикновено е на плюс и не се налага да се използват резервни пари.

По закон резервът не може да падне под 4,5 млрд. лв. Това означава, че ако възникне кризисна ситуация, кабинетът разполага със свободни около 5 млрд. лв., за да маневрира.

Според дългосрочната инвестиционна политика и средносрочната стратегия за инвестиране на средствата на Сребърния фонд за 2019-2021 г. натрупаните в него пари остават на депозит в БНБ поне до 2021 г., а най-вероятно и до 2040 г. Резервните пари за пенсии, които трябва да гарантират стабилност на пенсионната ни система, ще

продължават да се

управляват консервативно

и нискорисково,

както беше и досега.

Много експерти продължават да твърдят, че влизането ни в чакалнята за еврозоната - ЕРМ-2, ще означава освобождаване на валутния, в т.ч. и фискалния резерв, което ще даде възможност за провеждане на политики в публични сфери, напр. предсрочно погасяване на дълга на държавата.

В интервю за “24 часа” обаче управителят на БНБ Димитър Радев. попитан дали вече обсъжда с ЕЦБ съдбата на валутния резерв, бе категоричен, че: “Това изобщо не е тема за дебат в съвместната ни работа по този проект. Присъединяването към банковия съюз и валутния механизъм практически с нищо няма да промени съществуващия паричен режим и управлението на валутните резерви. Промяна в паричния режим ще има едва след приемането ни в еврозоната, но и тя няма да доведе до освобождаване на резервите”.