На Ада тепе са се намирали най-старите златни рудници в Европа
Благодарение на новите технологии ще се достигне до 130 м под земята, преди 3500 г. траките стигнали само до 10
В следващите 7 г. ще се добиват между 4000 и 8000 т концентрат годишно
Премиерът Борисов: Пожелавам ви още по-големи заплати
“Пожелавам ви още по-големи заплати, защото работниците са нашето бъдеще.” Това заяви премиерът Бойко Борисов при откриването на първия новоразработен рудник за добив на злато през последните 40 години в България.
На официалната церемония в местността Ада тепе над Крумовград присъстваха още председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, финансовият министър Владислав Горанов, Рик Хаус, президент и главен изпълнителен директор на фирмата инвеститор “Дънди Прешъс Металс”, и Джонатан Гедман, председател на борда на директорите.
Борисов каза, че
през 2020 г.
средната работна
заплата в
новооткрития
рудник ще бъде
2700 лева
Премиерът припомни, че изпълнението на редица програми на правителството допринася за по-добрия облик на населените места. Като пример Борисов посочи ремонтите на пътя от Кърджали до Момчилград и до Крумовград. Вложените средства в инфраструктурата в региона са причина да дойдат големи инвестиции.
Рик Хаус благодари на Борисов за подкрепата, която “Дънди Прешъс Металс” е получила при реализирането на проекта в Крумовград.
“Ние работим в страни в целия свят и можем да познаем кога от страна на правителството има усилия за подкрепа на нашата дейност.
Смятаме, че
България е
чудесна страна
за инвестиции
и това се дължи на благоприятния инвестиционен климат и на квалифицираните работници. Доказателство за моите думи е успехът, който бележим с нашата мина в Челопеч и открития рудник на Ада тепе”, заяви Рик Хаус. Той допълни, че проектът в Крумовград е бил припознат от Европейската комисия като случай на най-добра практика в биологично чувствителни райони.
“Ние сме първите миньори на Ада тепе след траките”, пошегува се оперативният директор на рудника Любомир Хайнов.
Древните обитатели на района са открили златото още преди 3500 години. Според археолозите, извършили спасителните разкопки на Ада тепе, тук са се намирали най-старите златни рудници в Европа. Траките са успели да изземат до 10 м от горната част на хълма, а сега благодарение на новите технологии ще се достигне до 130 метра. Под това ниво в Ада тепе няма златоносни руди, показват направените сондажи, чиято дълбочина достига до 2000 метра.
Рудникът ще се експлоатира още около 7 години. В зависимост от съдържанието на злато годишно ще се добиват между 4000 и 8000 тона концентрат, чието съдържание е 350 грама на тон.
От 280 души, които работят в “Дънди Прешъс Металс Крумовград”, само 10 не са местни. Над 30 младежи са се върнали от чужбина в родното си място, за да започнат работа във фирмата.
Общата
инвестиция при
разработването
на Ада тепе е над
164 млн. долара
За целия период на експлоатация на находището в развитието на община Крумовград ще бъдат инвестирани 17 милиона долара.
Рудникът ще бъде разработен на 4 фази, като всяка една от тях ще отнеме по около 2 г. Първата вече е започнала. Изземваната руда се преработва в обогатителната фабрика, а оставащата баластра отива в интегрираното съоръжение.
“Рудните тела са много малки. Целият изземван материал е смес от руда и баластра. Добивът е изключително труден”, твърди Любомир Хайнов. Разделянето на рудата от баластрата става още при изкопаването, което е до два метра и половина дълбочина. Полетата се взривяват, рудата отива нагоре и се измества в различна посока в зависимост от скалите около нея. Използва се модерна за Европа технология, която работи много добре и е нова за България.
“По периферията на рудните тела се правят сондажи, които не са взривни, и в тях се поставят сензори. Те се маркират върху чертеж и се записват координатите им. След взривяването рудата и баластрата се изместват. Намират се сензорите, вземат се новите им координати и се сравняват със старите. Прави се нов чертеж на рудата след взрива.
Новите данни
се зареждат в
компютъра на
багера,
който е оборудван с джипиес, и машината се позиционира спрямо зададените координати. Когато започне работата, е ясно дали се изземва руда, или баластра. Технологията не допуска смесването на баластра в рудата и по този начин се избягват загубите”, обясни Любомир Хайнов.
Следващият етап от технологията са флотациите на рудата, които са няколко вида. При всяка от тях концентратът се пречиства и обогатява от 6 г на тон до 350 г на тон. Заложеното проектно извличане е 85 процента, и вече е постигнато.
“В момента се тестват режимът и начинът, по който се държат машините, и сме на 80% от проектната преработка.
От 1 септември
започва
увеличаването
на преработката,
докато се
достигне до
105 тона на час,
какъвто е капацитетът на фабриката”, каза още Любомир Хайнов. Той допълни, че при флотацията се използват стандартни химикали за технологията. По-голямата част от веществата остават в концентрата, а останалите отиват в оборотната вода, която се връща обратно в процеса. По този начин се избягва каквото и да било замърсяване извън територията на рудника. Депонираният остатък от дейността на Ада тепе е максимално чист за природата.
“Не съществува риск от замърсяване. Всичката дренажна вода се връща обратно в резервоари и се използва отново. Изградена е и система, която събира каквито и да било просмукали се водички, така че и капка да не попадне в река Крумовица”, казва Ирена Цакова, директор “Разрешителни и правни дейности”.
Причината е, че в района на рудника е вододайната зона на Крумовград. Опасенията от замърсяване преди години предизвикаха напрежение. Недоволството на местните хора и попадането на
Ада тепе в обхвата
на “Натура”
стават причина инвеститорът да промени напълно технологията на добив. Първоначалната идея е да бъде използвана цианидна технология. Впоследствие намеренията са променени и е избрана настоящата технология, въпреки че тя е по-малко печеливша.
След закриването на рудника хълмът ще бъде напълно рекултивиран и залесен отново. В този последен етап ще бъдат осигурени 50 работни места за около 5 години.
В концесията “Хан Крум” в района има още 5 находища, чието проучване предстои.
-5 °
4 °
