Не живеем на кредит, за периода заемите растат, но чувствително по-бавно от депозитите
Лихвите паднаха 9 пъти, вече са близо до нулата
Българите не живеят на кредит поне според стастистиката на БНБ за последите 10 г. За този период депозитите на домакинствата са се увеличили близо 3 пъти в сравнение с годините преди кризата. Заемите също растат, но с по-бавни темпове. Разликата между парите на влог и взетите кредити към юли тази година е над 30 млрд. лв. в полза на спестяванията.
Статистиката на централната банка отчита, че в края на декември 2008 г. в банките на влог е имало 21,9 млрд. лв., в края на 2015 г. сумата вече е над 42,5 млрд., а към юли тази година - малко над 53 млрд. лв.
Ръстът е още по-внушителен, ако се отчетат и фирмените спестявания - и така депозитите са над 78 млрд. лв., тъй като близо 40% от влоговете са на еднолични търговци.
Данните на централната банка показват още, че от 2008 г. досега спестяванията растат с почти еднакъв темп -
с по около
3 млрд. лв.
на година
Ако в годините на кризата и малко след тях основната причина бе в несигурната икономическа среда, която караше хората да пестят, а не да харчат, то в годините след 2012 г. ръстът им се обяснява главно с липсата на друга сигурна алтернатива за свободни пари.
Дори драстичният спад на лихвите не се е отразил на ръста на спестяванията - доходността от пари в банка е намаляла над 8 пъти за 12 години и вече е много близо до нулата.
В края на 2008 г. средният доход от влог е бил малко над 8%. През декември 2015 г. е паднал до 1,48%, а в последните две години се колебае около 0,26% и дори по-ниско, сочат данните.
Средната доходност по депозитите реално се вдига от офертите на по-малките банки, основно с българско участие, които използват атрактивните лихви като инструмент, за да привличат паричен ресурс. Големите банки, в които е основната част от спестяванията, продължават да свалят доходността на влоговете. При тях офертите в момента най-често са с лихва от 0,05 до 0,27%. За по-къси срокове вече има оферти и с лихва от 0,01%.
Допреди две години дефлацията все още осигуряваше печалба от спестяванията. От 2016 г. насам обаче
доходността
им пада
непрекъснато
заради
инфлацията, а в
момента вече
е отрицателна
В повечето прогнози следващите години се очаква и по-висока инфлация от предварително прогнозираната - 2,6%, което ще задълбочи загубата от спестените пари в банка. Обръщане на тенденцията при лихвите не се очаква поне до края на тази година, а според някои анализатори и през следващата.
Някои спестовни продукти вече са губещи поне през първата година. Такива са например спестовните сметки, при които таксата за откриване и месечната сума за поддържането не само изяждат дохода от лихвата, а се доплаща. Според финансови експерти е необходимо да се внесат между 8-10 хил. лв., за да има доходност след приспадането на всички такси. При по-малките суми загубата може да стигне до 1,5% от главницата на година. Финансови експерти обръщат внимание и на това, че доходът от лихви продължава да се облага с данък, въпреки обещанието всяка година той да намалява, докато стане нулев.
Заемите за разлика от депозитите намаляваха до 2016 г. след истинския бум на кредитирането през 2008 г. Тогава
само за година
заемите,
отпуснати на
населението,
се увеличиха
с над 30% до
близо 18,1 млрд.
След това последва период от почти 10 години, през които ръстът им бе символичен. В края на 2012 г. например заемите на домакинствата бяха 18,717 млрд. лева, което означава, че за 4 години са се увеличили с едва 600 млн. лв. През следващите четири години хората не само че не теглиха заеми, ами и връщаха и така в края на 2016 г. общата сума падна на 18,5 млрд. лв.
В последните 2,5 години кредитирането преживя ренесанс. За този период общо са изтеглени близо 4 млрд., което всъщност е и цялата сума за последните 10 г., за да стигнат до почти 23 млрд. лева.
Парите са
разделени почти
поравно между
потребителски и
ипотечни заеми
Над 11,2 млрд. лева общо са изтеглени, за да се финансира покупка на имот. Средната вноска по този вид кредити е 600 лв. месечно.
С най-високи темпове растат потребителските заеми, въпреки че те са значително по-скъпи. За година - 2019-а спрямо 2018 г., са изтеглени близо 18% повече заеми за потребление, а общата има сума се доближава до 10 млрд. лв.
Липсата на интерес към кредитирането в годините на кризата бе и една от причините банките да свалят лихвите.
Статистиката сочи, че сpeднaтa лиxвa пo жилищнитe зaeми в лeвa e нa paвнищe oт 3,16%, а отделни банки отпускат кредити и под този праг. Това са рекордно ниски лихви.
Изгодна е и цената на потребителските заеми - средно около 8%. Годишният процент на разходите по заемите също намалява и вече е под 10% при потребителските заеми и с около 4 пункта по-нисък при ипотечните.
И въпреки задържането на кредитирането всеки втори българин е задлъжнял към банки, фирми за бързи кредити или лизингови дружества. Средностатистическият длъжник в момента има да връща 1161 лв. срещу 775 лв. година по-рано.
1 221 227 души са дадени на събирачи на дългове през 2018 г. Техният брой обаче трайно намалява - близо два пъти за последната година. През 2017 г. хората, които са имали отношения с колектори, са били 2 633 192. Общата сума, предадена за принудително събиране за 2018 г., е 1,41 милиарда лева. Въпреки по-големия размер на средния дълг обемът на нововъзложен дълг се е стопил с около 600 млн. лв. в сравнение с 2017 г., когато е бил малко над 2 млрд. лв.
Все повече имотни сделки се финансират с комбинация от ипотечен и потребителски заем, въпреки че кредитите за потребление са два пъти и половина по-скъпи, показват данните на БНБ. Голямо търсене в последните няколко години банкерите
отчитат и при
ипотечни заеми
със залог,
но без ограничение във финансирането. Те се използват за всякакви покупки - от придобиване на нов имот до стартиране на бизнес проект.
Българите вече спазват и едно от златните правила, препоръчвани от финансисти при тегленето на заеми - те да бъдат в тази валута, в която получават постоянни доходи. Основната причина за това е, че от 2016 г. насам офертите за ипотеки в лева стават по-атрактивни и постепенно изместват евровите. Всеки трети ипотечен заем е рефинансиран, а 39% от потребителските са комбинация от нов и стар дълг.
Милионерските сметки - 10 пъти повече от 2008 г.
98 са били българите с влог в банка от над 1 милион лева през 2008 г., показва статистиката на БНБ. През 2015 г. техният брой вече е 680 души, а през юли 2019 г. централната банка преброи 916 милионери.
Големите сметки растат непрекъснато за целия 10-годишен период в годините на кризата, а сега са средно със 100 повече в сравнение с предишна година. Има години, в които ръстът им е внушителен. Така например през 2019 г. в сравнение с предишната милионерите са с 275 повече отпреди година.
Последните отчети показват, че броят на всички по-големи депозитни сметки расте - и на годишна база, и спрямо предходното тримесечие. Намаление има само при най-малките сметки, в които е имало до 1000 лв.
3402 са фирмените депозити с над 1 милион лева в тях към края на юни т.г. Те са с 2301 повече от 2008 г. и с 287 повече отпреди една година. Според анализатори след кризисните години – до 2016 г., ръстът на големите фирмени депозити при физическите лица се обясняваше и с доход от продажба на собствен бизнес в криза.
В момента обаче ръстът при депозитите на фирмите е с едноцифрен темп. Това според повечето експерти е положителен факт и сигнал за подобрено финансово управление и за подобрен инвестиционен процес на фирмите от реалната икономика.
Депозитите на сектор “Нефинансови предприятия", които всъщност са фирмени, в края на юни 2019 г. са 600 хил. броя, което представлява спад от 4,7% спрямо края на същия месец на 2018 г. Годишно намаление бе 4,6% в края на март 2019 година. В края на второто тримесечие на 2019 г. размерът на тези депозити е 23,247 млрд. лева, като на годишна база той нараства с 2,6% при 7,8% годишно повишение в края на предходното тримесечие. Спрямо края на март 2019 г. броят им се увеличава с 0,6%, а размерът им намалява с 0,5 на сто.
Кредитите за бизнеса в края на второто тримесечие на 2019-а са 151 хил. броя и спадат на годишна база с 1,3%. Размерът на тези кредити е 33,833 млрд. лева, което представлява нарастване с 4,8% на годишна база.
0 °
6 °
