През септември банковото кредитиране за бизнеса се забави рязко, показват последни данни на Европейската централна банка, които сигнализират, че отслабването на икономиката на еврозоната в крайна сметка започва да се отразява негативно и на отпускането на заеми на европейските фирми, предаде БНР.

Растежът на кредитирането на нефинансовите компании в еврозоната се забави през септември до 3,7% на годишна база от посткризисния пик от 4,3%, достигнат месец по-рано (второ най-силно повишение от май 2009-а година след аналогичен по размер растеж и през септември 2018-а година).

По принцип икономиката на еврозоната зависи доста силно от способността за финансиране, като този тип данни на ЕЦБ се считат за добър индикатор за икономическото здраве и за бъдещите бизнес инвестиции.

Банковите заеми за домакинствата пък нараснаха през септември за втори пореден месец с 3,4% (най-солидно повишение от началото на 2009-а година).

Въпреки че банковото кредитиране в еврозоната се възстанови след края на 2014-а година, то остава далеч под предкризисните нива. През 2007-а година и през първата половина на 2008-а година банковото кредитиране на предприятията нарастваше средно с цели 12 на сто.

Общото кредитиране на частния сектор се увеличи през септември с 3,2% годишно след повишение с 3,1% през август.

Надявайки се да oграничи икономически спад, през септември ЕЦБ одобри нова схема на стимулиращи мерки, насочена отчасти към търговските банките, така че те да продължат да предоставят евтини кредит на реалната икономика, въпреки че все още не може да се материализира дългоочакваното икономическо възстановяване на еврозоната.

Растежът на паричната маса в еврозоната през септември също се забави, като това е индикатор, който често предвещава бъдещата кредитна активност.

Според оповестените в понеделник данни на ЕЦБ паричната маса (индексът М3) в еврозоната нарасна през септември с 5,5% на годишна база, но след повишение с 5,7% през август, като на тримесечна осреднена база (за периода юли - септември) паричната маса също нарасна с 5,5%. По този начин растежът на паричната маса се задържа над важното целево ниво на ЕЦБ за повишение с 4,5% , отговарящо на мандата на централната банка за ценова стабилност в рамките на еврозоната.