Банките въвеждат най-бързо новите технологични решения - вече не можем да си представим банковия сектор без електронната търговия и разплащания, като те се предоставят вече не само на компании, но и в публичния сектор. Това каза Нина Стоянова, подуправител на БНБ, при откриването на форума "4.0 Революция в банкирането", организиран в хотел "Маринела" в София, предава БТА.

Катализатор на тези промени е и европейското законодателство, към което сме в процес на присъединяване, посочи Нина Стоянова.

Последните акценти в евродирективите са свързани с достъпа до платежните сметки и завишените изисквания към киберсигурността. Двете нови услуги, които са обект на внимание от страна на регулатора, са предоставяне на информация за платежна сметка и електронно нареждане на плащането.Те изискват по-добро сътрудничество между банките и доставчиците на електронни услуги, които трябва да са готови да приемат новите технологии. Когато банките предоставят платежни сметки онлайн, трябва да имат поне един сигурен канал за клиентско банкиране. В евродирективата за платежни услуги е доразвита концепцията за задълбочено удостоверяване на самоличността на клиента, за да се предотвратят опитите за измама.Те съчетават, например, ползването на статична парола с динамичен код или биометрични данни. При обикновени и редовни плащания, каквито са комуналните сметки, изискванията си остават опростени, посочи Стоянова.

Като български представител в ЕП за мен е важно да действаме решително и да обединим капиталовите пазари в Европа, каза евродепутатът Ева Майдел във видеообръщение на конференцията. Искаме да подобрим правилата за превенция на прането на пари, да осигурим стабилност на еврото при случай на рецесия, както и минимални общи стандарти за кибер сигурност. Тези въпроси засягат пряко българския финансов сектор, подчерта Ева Майдел.

С навлизането на малки, несистемни играчи вече има огромни промени във финансовата и банковата индустрия, каза Диана Митева, зам.-председател на Асоциацията на банките в България. Тези играчи влизат в сектора на разплащанията и в други сектори, където досега бяха само банките. Тази конкуренция подобрява бизнес средата и затова съм сигурна, че дейността на банките ще се подобри, каза Митева. Наша отговорност е и да кажем на клиентите си как да се предпазят от финансови измами, посочи тя.

Има мрежи от "финансови мулета" структурирани в целия свят, за прекарването на финансови средства през граница, каза по време на форума Стефан Демеров, експерт в отдел "Киберсигурност" в ГДБОП. Компрометирането на бизнес кореспонденция на фирмите често става през достъпа до електронна поща, посочи той. В определен момент измамникът изпраща съобщение до фирмата, която трябва да плати определена фактура, че има промяна в банковата сметка или пък в начина на плащане. Често измаменият разбира след дни за фалшивия превод, като дотогава парите са прехвърлени няколко пъти през различни държави и вече са "изпрани", каза Стефан Демеров.

Много често клиентите на банките стават жертва на финансови престъпления в Интернет и затова активно работим близо 15 години с банките. Намалихме измамите до т. нар. "санитарен минимум" и ограничихме изтичането на средства от бизнеса към организираната престъпност, каза Явор Колев, началник на отдел "Киберсигурност" в ГДБОП.