Банкови услуги, застрахователи и търговия с имоти печелят най-много (Обзор)

3,7% е ръстът на икономиката за третото тримесечие - четвъртият най-добър резултат в Европа

Потреблението измести износа

Вътрешното потребление, възстановеното търсене на имоти и финансовите услуги дърпат икономиката напред и печелят най-много. Това показват данните на националата статистика. В четвъртък тя обяви, че БВП на България е нараснал с 3,7% през третото тримесечие на 2019 г. спрямо същия период на миналата година и възлиза на 31,764 млрд. лева. На човек от населението се падат по 4544 лева.

Това е четвъртият най-добър резултат в целия ЕС, написа премиерът Бойко Борисов в профила си във фейсбук по повод на ръста на икономиката. По неговите думи резултатите показват, че посоката за развитие на страната ни е правилна. “Продължаваме да работим с високо темпо за всички български граждани. Възходящата тенденция на икономиката ни продължава”, коментира Борисов. Възходящата тенденция е факт и през първото и второто тримесечие на тази година, когато икономиката на страната достигна ръст от 3,5% на годишна база.

Крайното

потребление

заема най-голям

дял в БВП

- 68,4%, което като стойност възлиза на 21,524 млрд. и е нараснало с 0,9% спрямо предходното тримесечие.

Според оценката на НСИ реализираната добавена стойност през този период е 27,133 млрд. лв. Това е показателят, който измерва продукцията само в икономиката, докато БВП отчита и данъчни, и неданъчни приходи, и приноса на държавиня сектор.

Добавената стойност се е увеличила с 3,5% през третото тримесечие на 2019 г. на годишна база. Тук финансовите и застрахователните дейности имат най-голям ръст - 6,4%, при административни и спомагателни дейности е 5%, при строителството - 4,7%, а при операциите с недвижими имоти е 4,2%. Тоест това са дейностите, които имат и най-големи печалба.

Засиленото купуване на имоти е един от основните фактори за ръст на добавената стойност в икономиката.

През третото тримесечие на 2019 г. принос за положителната тенденция имат индивидуалното крайно и колективно потребление, които отчитат ръст съответно от 5,1 и 5% спрямо същото тримесечие на предходната година. Износът на стоки и услуги е нараснал с 1,3%, а вносът - с 1,2%.

Спрямо второто тримесечие на 2019 година ръстът на БВП е 0,8%, а брутната добавена стойност в икономиката е нараснала с 0,6%. С 3,4% е увеличил равнището си износът, а вносът - с 3,9%, сочат още данните. Вътрешнотърговското салдо е положително и възлиза на 4,4555 млрд. лева.

От НСИ представят и данни за производителността на труда, заетите лица и отработеното време за третото тримесечие на 2019 г., които сочат, че БВП на един зает се е увеличил с 3% в сравнение със същия период на миналата година.

3,685 млн. души са заетите в икономиката, а общият брой на отработените часове е 1,48 милиарда.

Най-висока е

производител-

ността

на труда в

индустрията

- 7911 лв. брутна добавена стойност средно на един зает, а най-ниска в аграрния сектор - 2513,20 лв. При услугите един зает произвежда средно 7761,30 лв. За един отработен час на човек се създават средно 19,10 лв. в индустриалния сектор, в сектора на услуги - 19,50 лв., а в аграрния - 6,40 лв.

По 8619 лв. от текущия обем на БВП се падат на едно заето лице, което създава средно 21,50 лв. БВП за един отработен час.

Брутната добавена стойност през третото тримесечие на 2019 г. средно на един зает се е увеличила с 3,1%, а за един отработен час - с 3%, показват още данните на НСИ.

Високият ръст на икономиката на фона на средния в Европа би трябвало да се запази и през следващата година. Това предвижда приетата от парламента макрорамка на бюджета.

Бюджетът за догодина предвижда леко забавяне на реалния растеж на БВП от очакваните 3,4% през тази година до 3,3% през 2020 г.

Този темп на нарастване на икономиката ще се запази до 2022 г. При очакваната инфлация от 2,1% това означава, че номинално икономиката ще нарасне с 6,9%.

И догодина

ще продължи

спадът на

безработицата

- до 4,1%. Вносът се предвижда да расте с двойно по-бърз темп от износа, макар и в целия тригодишен период да се очаква излишък по текущата сметка.

За първи път от 11 г. бюджетът ще бъде балансиран - т.е. ще се харчи толкова, колкото са приходите. Очакванията са те да бъдат 46,8 млрд. лв., което е с 900 млн. лв. повече в сравнение с тазгодишния бюджет.

Приходите също ще бъдат в размер на 46.8 млрд. лв., но те са с 3.3 млрд. лв. повече в сравнение с очакваното изпълнение за тази година.

Идеите на БСП за промени в бюджета за 2020-а биха довели до дефицит около 4,5 млрд. лв., пресметна по време на дебатите финансовият министър Владислав Горанов. И допълни, че има изпълнение, а не преизпълнение на приходите, по повод аргументите на БСП за по-голяма разходна част догодина.

Още 60 млн. лв. за учителите - заплатите им с 18% нагоре

Учителските заплати ще се увеличат с 18% от 1 януари догодина, приеха окончателно депутатите вчера, като гласуваха на второ четене бюджета за образованието.

В него се отпускат допълнително 60 млн. лв. за учителските възнаграждения. В бюджета на Министерството на образованието и науката са предвидени 430 млн. лв. в перо “Персонал”, от които 360 млн. лв. ще са за заплати.

За разлика от останалите сфери, в които опозиция и управляващи се сблъскаха при гледането на бюджета, обсъждането и гласуването на този за образование премина сравнително спокойно. Единствено от БСП настояваха за допълнителни 70 млн. лв. за сектора, както и безплатни учебници за учениците до 12 клас. Предложението им беше отхвърлено, а бюджетът беше приет със 133 гласа “за”.

“Системата на

образованието е най-голямата

система в България. Има

4000 институции в нея,

150 хил. работещи

Аз ако съм на ваше място, ще намеря не 5, не 10, а поне 50 нефинансирани дейности. Средствата никога не са достатъчни”, отвърна на критиките министър Красимир Вълчев. И напомни, че днес още берем плодовете на десетилилетия недофинансиране.

Реалното увеличение е 600 млн. лв. за следващата година, подчерта той. Това е без увеличението на средствата от Европесйкия съюз. Тук добавям и тези 70 млн. лв. за изграждане на детски градини, каза още образователният министър. Първо трябва да се инвестира в учениците и после да има очаквания за добри резултати, продължи той. “Първо трябва да полеем и след това да берем плодовете. Най-добрите по PISA са в тези страни, където най-добрите ученици са станали учители”, изтъкна Вълчев. Той е убеден, че учителските заплати трябва да са поне 120% от средните за страната.